Двойното убийство на Георги Марков

Стигнахме до. Тоталното и черно дъно. Дъното под блатото. В блатото все още имаш някакъв шанс да изплуваш, да се спасиш и да излезеш, макар и омърсен. Когато стигнеш дъното, ти си под блатото. Над теб има само кал, мръсотия и никакъв шанс.

Когато четох „Задочни репортажи за България” моят баща ми каза, че ако някога искам да се занимавам с журналистика, трябва да познавам тази книга много добре. Няколко години след това един от най-смислените преподаватели във Факултета по журналистика ни разказваше историята на своето кандидатстване в Софийския университет.

Разказваше как се е готвила месеци наред за изпитите си, как седмици преди тях буквално не е излизала от вкъщи, за да учи и как в сутринта преди изпита е срещнала случайно дъщерята на един от „вождовете”, на един от партийно правилните хора. Усмихнала й се и казала – „Колко много време си загубила да учиш, а пък аз не. Просто знам, че ще ме приемат”. Моята преподавателка разказваше това с болка, но и с ясното желание никога повече да няма подобни случайни срещи. Малцина я харесваха, повечето не, защото на изпитите, които тя провеждаше, имаше много скъсани. Тя искаше от нас да положим старание, да четем, да тълкуваме това, което четем и да бъдем оценявани според знанията ни. Тя искаше от нас да мислим.

Днес, от ефира на БНТ един от партийно правилните някога хора обяви, че Георги Марков не е бил убит. Обяви го спокойно и невъзмутимо, посочвайки, че британските служби и до ден днешен не са доказали дали става въпрос за убийство. Реакция не последва, водещата предаването журналистка също не реагира.

35 години след убийството на писателя, осмелил се да опише с думи най-тъмните и низки черти от режима, осакатил държавата ни за няколко десетилетия и осакатяващ я до ден днешен, България позволи някой да се изгаври със смъртта му от ефира на националната телевизия. Да поднесе кротичко и спокойно една лъжа и никой да не потърси отговорност за нея.

35 години след смъртта на Георги Марков България обяви, че ще закрие делото за смъртта му, защото нямало никакво процесуално действие спрямо конкретно лице, заради което да може да продължи разследването. А през това време британските власти продължават да разследват смъртта на един български писател. Същите тези власти, които откриха сачмата с отрова, покосила Марков. През това време един български лекар обяви, че той е „починал от сепсис, развил се след одраскване от котка”.

България уби за втори път Георги Марков, уби истината. И за пореден път достигна дъното.

„Георги Марков плати със своя живот, но спаси душата си”. А ние?

Популизъм за левче

Повече от щедро се лее потока от популизъм, с който управляващите се опитват да закрепят разклатеното си здравословно състояние. Кошницата с „антикризисни” мерки, хвърляща прах в очите на масата бъдещи избиратели, се е отворила с все сила, та дори рискува скоро да се продъни от тежестта на обещанията и граничещите с трезвия разум предложения. То не бяха идеи за затваряне на големите хипермаркети през уикенда, то не бяха искания за връщане на тютюнопушенето в заведенията с аргумента, че видиш ли и асфалтът бил вреден, но не е забранен… Последните два „бисера” от водопада свежи хрумвания на здравосграбчилата властта клика принадлежат на достойния за Нобел народен представител от Коалиция за България Спас Панчев.

През изминалите дни, въпреки неимоверните дружески усилия и включването на машината на времето, с която Б(К)сП ни върна във времената на общонародните манифестации, правителството дава максимума от себе си, за да демонстрира социална загриженост. Една от последните точки, по които кабинетът работи активно, е намаляването на потребителската такса за посещение на личен лекар от пенсионерите от 2.90 на 1 лв. Обещанието беше залегнало още в предизборната кампания на БСП, а вчера здравният и финансовият министри, заедно със съсловните организации, сложиха подписите си под споразумението, включващо и това предложение. И отново завъртяха машината на времето, като върнаха размера на таксата такава, каквото беше тя през 2009 г. Разликата в почти трикратното й намаление ще бъде поета не от кого да е, а от Министерство на здравеопазването, което се слави със своя безпроблемно покриващ всякакви здравни нужди бюджет.

Според последните актуални данни на НОИ, към 31 декември 2012 г. броят на пенсионерите у нас е 2 208 446. Простата сметка показва, че ако дори само половината от възрастните хора посетят поне по веднъж месечно джипито си, при намаление на таксата, държавата ще трябва да отделя само за МЕСЕЦ над 2 млн. лв. Годишно - над 24 милиона. И тази сума е само при еднократно посещение в месеца на пенсионерите при общопрактикуващите им лекари, което е почти невъзможно, имайки предвид влошеното здраве на застаряващото население. Любопитното е, че дори Лекарският съюз в свое становище определи подобна стъпка за чисто популистка, но председателят му се разписа под споразумението, включващо и нея.

Мярката, с която правителството иска да демонстрира загриженост за възрастните хора, може да залегне в уроците по партиен популизъм. Реално тя няма да допринесе по никакъв начин за подобряване на здравословното им състояние. Със сигурност обаче ще има ефект върху броя на чакащите пред кабинетите на джипитата, които очаквано ще се увеличат. И ще отблъснат съвсем младите пациенти, опитващи се да доберат до златното направление за специалист. Явно властта избира да остави реалните мерки за подобряване на здравословното състояние на всички ни като профилактиката, затягането на контрола над медицинските услуги, намаляването на теча по клиничните пътеки, стриктното събиране на здравни вноски за други избиратели. И за друга власт. А докато я дочакаме, ще ни лекуват с популизъм.

Здравеопазване на килограм

"Да чукаме на дърво да не се разболеем“ - това си пожелава почти всеки българин, мислейки си за евентуален сблъсък с болната ни здравна система. Надали има човек у нас, който да не е препатил от хронично болното ни здравеопазване. От него по-често можеш да излезеш по-болен, но със сигурност доста по-беден. 

Преди дни пациент на варненска болница се осмели да се оплаче на пресконференция на НЗОК, че е платил близо 5 000 лева, за да си осигури иначе безплатното и гарантирано от държавата лечение. Излишно е да се припомня, че почти винаги, за да получиш добро лечение и внимание в държавна болница, трябва да се бръкнеш по-надълбоко в джоба. Онези, които искат да си спестят чакането с часове пред кабинетите или борбата за „златното“ направление, директно си плащат за вниманието и здравето в частните лечебници.

В последните дни новините около здравната ни система се надпреварват. И разкриват за пореден път тежката й диагноза, за която лекарството като че ли все още не е открито.

Новата стара шефка на НЗОК констатира, че в касата има тежък организационен проблем, който не може да бъде решен заради настоящото законодателство. Отделно, стана ясно, че недостигът в Здравната каса се очертава да е над 108 милиона лева. За капак се разбра, че нечия умна глава е определила четири милиона по-малко лева за Фонда за лечение на деца в сравнение с миналата година. А междувременно така и не разбрахме кой, как и какви 10% съкращения планува в болниците.

Уви, здравеопазването ни е на този хал не от днес или вчера, а от десетилетия. Последното правителство се опита да закърпи зейналата рана, сменяйки здравни министри на килограм. Дори тези, намерени на разклон, не успяха да го изправят поне малко на крака.

Настоящата власт заложи да постави начело на Министерство на здравеопазването доказан експерт и човек „от системата“. Все още обаче лост за промяна така и не е представен. Затова пък д-р Таня Андреева успя да се вкара в гаф едва два месеца след назначаването й на поста. Първо здравното министерство обяви 10% съкращение в болниците. След като лекари и синдикати скочиха, д-р Андреева се защити, че щяла да реже само администрация, а не болничен персонал и то по преценка на шефовете на лечебници. От стенограма на заседание на МС обаче става ясно, че "доброволното" свиване на персонала ще е всъщност централизирано и под натиск на самото министерство.

И докато министрите се сменят на "килограм", а всяка нова здравна стратегия започва от нулата и стига пак до там, лекарите ни бягат смело от България, за да отидат в държави, в които трудът и знанията им ще са по-ценени  - само за последните три години около 1500 лекари са напуснали страната. 

А за нас, пациентите, като че ли ни остава само да се молим да не се разболеем.

Цената на морето или колко струва бетонният пясък

Винаги съм знаела, че морето е уникална сила – могъща, обсебваща и непреклонна. Така го е създала природата. Така го обичам.

Страх ме е обаче, че се появи нещо – извън природата – което може да се окаже по-силно и от морето. Бетонът.

Има места, хора и спомени, за които никога и на никаква цена не ти е хрумвало да помислиш нещо лошо. Места, лица и случки, които те карат единствено да си усмихнеш и да си благодарен, че съществуват.

От както се помня, едно такова кътче за мен е град Поморие.
Сигурно, защото детството ми преминаваше с дълги лета на морския пясък там, сигурно заради уюта на китното малко градче, заради рибарските лодки, акостирали на единия му бряг, заради традициите, опазили духа на Яворов, заради намерените нови приятели и старите роднини.

През годините съумях да запазя любовта си към това място, стараейки сe да я „популяризирам” сред приятели, които често канех на гости. Натежалият куфар със спомени от летата с тях почти не може да се затвори и в края на всяка пролет тихичко ми напомня, че е време да го напълня още малко. Това лято обаче куфарът поолекна сред отказа на моя безкрайно любима двойка приятели да ми дойдат на гости. Двамцата са от онзи вид създания, недолюбващи плажовете, наподобяващи претъпканите коридори на един бургаски магазин, пуснал на промоция евтини банани преди време. Предпочитат места, от които се вижда онова могъщо море. Места, които ти позволяват да чуеш собствените си мисли. Места, които ти подаряват бягството, което чакаш цяла година.

И ако допреди време можех да подаря за кратко на тези мои приятели частица от някой непознат и девствен плаж, сега осъзнах, че това е почти невъзможно. Те го знаят също и затова поредно лято хващат собствените си куфари и бягат в Гърция. Бягат от бетона.

Сенките на грозните бетонни чудовища надничат почти по цялата плажна ивица на Поморие, която е една от най-дългите по Черноморието ни.

Всяка година новите студени гигантски постройки нарастват със страшна сила, заплашвайки да изядат малките, сгушени къщички, останали от край време, като че ли с невъзможната мисия да пазят красотата на уютното малко градче. Мегаломанските страсти на поредния хотелиер шумно поглъщат китните дворчета на ниските къщи, за да изплюят на тяхно място „затвори” с десетки малки кутиики – без дворове и без въздух.

Руските туристи са повече от българските, които предпочитат да избягат „на свобода” в съседните ни държави или се надпреварват за място в почти изчезващите ни свободни от бетон плажове.

Всичко е скидка (от руски – отстъпка, намаление). Скидка на имотите, на плажа, на въздуха.

И така е не само в Поморие. Силно се надявам, че това градче ще съумее да запази частица от въздуха, който го прави уникално. Но ме е страх. Страх ме, че налазващата го болест е видима почти навсякъде от Шабла до Резово.
Независимо кой е на власт – всеки краде от морето ни, инжектирайки го ежегодно с бетон. А цената е ясна – скидка в красотата, в уникалността, в природата, в морето, с което някога се гордеехме. И което е уморено от некадърно изписаната рецепта.