Здравеопазване на килограм

"Да чукаме на дърво да не се разболеем“ - това си пожелава почти всеки българин, мислейки си за евентуален сблъсък с болната ни здравна система. Надали има човек у нас, който да не е препатил от хронично болното ни здравеопазване. От него по-често можеш да излезеш по-болен, но със сигурност доста по-беден. 

Преди дни пациент на варненска болница се осмели да се оплаче на пресконференция на НЗОК, че е платил близо 5 000 лева, за да си осигури иначе безплатното и гарантирано от държавата лечение. Излишно е да се припомня, че почти винаги, за да получиш добро лечение и внимание в държавна болница, трябва да се бръкнеш по-надълбоко в джоба. Онези, които искат да си спестят чакането с часове пред кабинетите или борбата за „златното“ направление, директно си плащат за вниманието и здравето в частните лечебници.

В последните дни новините около здравната ни система се надпреварват. И разкриват за пореден път тежката й диагноза, за която лекарството като че ли все още не е открито.

Новата стара шефка на НЗОК констатира, че в касата има тежък организационен проблем, който не може да бъде решен заради настоящото законодателство. Отделно, стана ясно, че недостигът в Здравната каса се очертава да е над 108 милиона лева. За капак се разбра, че нечия умна глава е определила четири милиона по-малко лева за Фонда за лечение на деца в сравнение с миналата година. А междувременно така и не разбрахме кой, как и какви 10% съкращения планува в болниците.

Уви, здравеопазването ни е на този хал не от днес или вчера, а от десетилетия. Последното правителство се опита да закърпи зейналата рана, сменяйки здравни министри на килограм. Дори тези, намерени на разклон, не успяха да го изправят поне малко на крака.

Настоящата власт заложи да постави начело на Министерство на здравеопазването доказан експерт и човек „от системата“. Все още обаче лост за промяна така и не е представен. Затова пък д-р Таня Андреева успя да се вкара в гаф едва два месеца след назначаването й на поста. Първо здравното министерство обяви 10% съкращение в болниците. След като лекари и синдикати скочиха, д-р Андреева се защити, че щяла да реже само администрация, а не болничен персонал и то по преценка на шефовете на лечебници. От стенограма на заседание на МС обаче става ясно, че "доброволното" свиване на персонала ще е всъщност централизирано и под натиск на самото министерство.

И докато министрите се сменят на "килограм", а всяка нова здравна стратегия започва от нулата и стига пак до там, лекарите ни бягат смело от България, за да отидат в държави, в които трудът и знанията им ще са по-ценени  - само за последните три години около 1500 лекари са напуснали страната. 

А за нас, пациентите, като че ли ни остава само да се молим да не се разболеем.

Цената на морето или колко струва бетонният пясък

Винаги съм знаела, че морето е уникална сила – могъща, обсебваща и непреклонна. Така го е създала природата. Така го обичам.

Страх ме е обаче, че се появи нещо – извън природата – което може да се окаже по-силно и от морето. Бетонът.

Има места, хора и спомени, за които никога и на никаква цена не ти е хрумвало да помислиш нещо лошо. Места, лица и случки, които те карат единствено да си усмихнеш и да си благодарен, че съществуват.

От както се помня, едно такова кътче за мен е град Поморие.
Сигурно, защото детството ми преминаваше с дълги лета на морския пясък там, сигурно заради уюта на китното малко градче, заради рибарските лодки, акостирали на единия му бряг, заради традициите, опазили духа на Яворов, заради намерените нови приятели и старите роднини.

През годините съумях да запазя любовта си към това място, стараейки сe да я „популяризирам” сред приятели, които често канех на гости. Натежалият куфар със спомени от летата с тях почти не може да се затвори и в края на всяка пролет тихичко ми напомня, че е време да го напълня още малко. Това лято обаче куфарът поолекна сред отказа на моя безкрайно любима двойка приятели да ми дойдат на гости. Двамцата са от онзи вид създания, недолюбващи плажовете, наподобяващи претъпканите коридори на един бургаски магазин, пуснал на промоция евтини банани преди време. Предпочитат места, от които се вижда онова могъщо море. Места, които ти позволяват да чуеш собствените си мисли. Места, които ти подаряват бягството, което чакаш цяла година.

И ако допреди време можех да подаря за кратко на тези мои приятели частица от някой непознат и девствен плаж, сега осъзнах, че това е почти невъзможно. Те го знаят също и затова поредно лято хващат собствените си куфари и бягат в Гърция. Бягат от бетона.

Сенките на грозните бетонни чудовища надничат почти по цялата плажна ивица на Поморие, която е една от най-дългите по Черноморието ни.

Всяка година новите студени гигантски постройки нарастват със страшна сила, заплашвайки да изядат малките, сгушени къщички, останали от край време, като че ли с невъзможната мисия да пазят красотата на уютното малко градче. Мегаломанските страсти на поредния хотелиер шумно поглъщат китните дворчета на ниските къщи, за да изплюят на тяхно място „затвори” с десетки малки кутиики – без дворове и без въздух.

Руските туристи са повече от българските, които предпочитат да избягат „на свобода” в съседните ни държави или се надпреварват за място в почти изчезващите ни свободни от бетон плажове.

Всичко е скидка (от руски – отстъпка, намаление). Скидка на имотите, на плажа, на въздуха.

И така е не само в Поморие. Силно се надявам, че това градче ще съумее да запази частица от въздуха, който го прави уникално. Но ме е страх. Страх ме, че налазващата го болест е видима почти навсякъде от Шабла до Резово.
Независимо кой е на власт – всеки краде от морето ни, инжектирайки го ежегодно с бетон. А цената е ясна – скидка в красотата, в уникалността, в природата, в морето, с което някога се гордеехме. И което е уморено от некадърно изписаната рецепта.