Журналист е диагноза, не професия

вторник, 10 декември 2013 г.

Двойното убийство на Георги Марков

Стигнахме до. Тоталното и черно дъно. Дъното под блатото. В блатото все още имаш някакъв шанс да изплуваш, да се спасиш и да излезеш, макар и омърсен. Когато стигнеш дъното, ти си под блатото. Над теб има само кал, мръсотия и никакъв шанс.

Когато четох „Задочни репортажи за България” моят баща ми каза, че ако някога искам да се занимавам с журналистика, трябва да познавам тази книга много добре. Няколко години след това един от най-смислените преподаватели във Факултета по журналистика ни разказваше историята на своето кандидатстване в Софийския университет.

Разказваше как се е готвила месеци наред за изпитите си, как седмици преди тях буквално не е излизала от вкъщи, за да учи и как в сутринта преди изпита е срещнала случайно дъщерята на един от „вождовете”, на един от партийно правилните хора. Усмихнала й се и казала – „Колко много време си загубила да учиш, а пък аз не. Просто знам, че ще ме приемат”. Моята преподавателка разказваше това с болка, но и с ясното желание никога повече да няма подобни случайни срещи. Малцина я харесваха, повечето не, защото на изпитите, които тя провеждаше, имаше много скъсани. Тя искаше от нас да положим старание, да четем, да тълкуваме това, което четем и да бъдем оценявани според знанията ни. Тя искаше от нас да мислим.

Днес, от ефира на БНТ един от партийно правилните някога хора обяви, че Георги Марков не е бил убит. Обяви го спокойно и невъзмутимо, посочвайки, че британските служби и до ден днешен не са доказали дали става въпрос за убийство. Реакция не последва, водещата предаването журналистка също не реагира.

35 години след убийството на писателя, осмелил се да опише с думи най-тъмните и низки черти от режима, осакатил държавата ни за няколко десетилетия и осакатяващ я до ден днешен, България позволи някой да се изгаври със смъртта му от ефира на националната телевизия. Да поднесе кротичко и спокойно една лъжа и никой да не потърси отговорност за нея.

35 години след смъртта на Георги Марков България обяви, че ще закрие делото за смъртта му, защото нямало никакво процесуално действие спрямо конкретно лице, заради което да може да продължи разследването. А през това време британските власти продължават да разследват смъртта на един български писател. Същите тези власти, които откриха сачмата с отрова, покосила Марков. През това време един български лекар обяви, че той е „починал от сепсис, развил се след одраскване от котка”.

България уби за втори път Георги Марков, уби истината. И за пореден път достигна дъното.

„Георги Марков плати със своя живот, но спаси душата си”. А ние?