Интервю с д-р Десислава Кателиева - председател на Националната асоциация на работещите в спешната помощ за проблемите на спешните медици, публикувано във в-к "Телеграф" на 19 март 2014 г.
автор Полина Тодорова
Др. Кателиева, скоро имаше смъртен случай в Благоевград заради линейка, изпратена на грешен адрес. Kaто лекар, работещ в Спешна помощ, откривате ли грешки, довели до фаталния инцидент?
За съжаление е имало и ще продължава да има такива случаи, защото двете системи за спешно повикване продължават да работят паралелно, поради което вероятността за допускане на грешки е много по-голяма. Всъщност нищо не се направи двете структури на 112 и спешният медицински телефон да преминат в единна комуникационна система, а би трябвало когато човек се обади на 112, директно да бъде свързван с медицински оператор, след което да се прецени и каква е спешността на случая.
От много време настоявате за т.нар. кодиране на спешните повиквания, обяснете по-подробно какво представлява то и как ще облекчи системата, ако бъде въведено.
Когато липсва единен стандарт за кодиране на спешността, съществува голяма опасност да се пропусне истински спешния пациент. Кодирането на спешността е световна практика, възникнала много отдавна. В редица държави е въведена трикодовата система на спешността – код червено означава животозастрашаващо състояние на пациента, при което веднага трябва да се окаже спешна помощ. Код жълто е състояние, което може да премине в спешно, но няма непосредствена опасност за живота, последният – зелен код, означава състояние, при което човек може да бъде пренасочен към личния си лекар или кабинет за денонощно медицинско обслужване. Кодирането на спешността се прилага, за да може да се даде предимство на спешния пациент и да се избере най-подходящия екип, който да бъде изпратен на място. Кодирането на спешността е необходимо не само, за да се въведе ред в работата на спешните екипи, но и за да може пациентът да знае кога към кого да се обърне. В практиката си съм виждала пациенти с инфаркт, които чакат с часове пред кабинета на джипито, а същевременно мен са ме викали на адрес, за да проверя дали работи апаратът за кръвно. В крайна сметка ние сме призвани да спасяваме живот, а не да изпълняваме капризи. Напоследък започнаха да злоупотребяват с нас, да ни използват като таксита, като начин за по-бърза хоспитализация...
За какви други мерки, освен кодирането на Спешната помощ настоявате?
Трябва да се помисли за правилата за оказване на спешна медицинска помощ. Както по света, така и у нас има тенденция за намаляване на лекарските екипи в Спешната помощ. Тя е необратима и е въпрос на време лекарите да излизат с екипите, само когато се касае за код червено. В момента цари хаос, предимство има пациентът, който вика най-силно, който е най-агресивен, най-буен.... Реално у нас Спешната помощ се използва като буфер в системата – има проблеми с доболничната помощ, няма достатъчно общопрактикуващи лекари, има голям брой неосигурени пациенти, които не се обръщат към тях, има много много пациенти, които не желаят да „си губят времето“ с джипито и директно търсят нас. Неслучайно през 2013 г. бе отчетено, че всеки трети българин е търсил спешен медик. По света навсякъде при оказването на спешна помощ се работи по утвърдени алгоритми от експерти. Така, ако съответният медицински екип спази стандарта, и въпреки всичко има неблагоприятен изход, той има юридическа защита, същевременно на пациента се гарантира, че той е лекуван по най-модерния начин по утвърден стандарт от най-добрите експерти по спешна медицина.
Факт е, че масово завършващите медицина млади хора бягат от страната. Виждате ли в здравната реформа, която беше обявена скоро, и в която акцент е и Спешната помощ, ефективни и реални мерки за задържането им у нас?
Именно задържането на хората, които работят в системата, беше едно от нашите искания относно здравната концепция, но за съжаление не виждам нещо ефективно да се случва. Както знаете, колегите от Спешното приемно отделение в Благоевград заплашват да застрашат графика за следващия месец. Този проблем е в почти всички СПО в страната – титуляри почти няма, там работят лекари от болниците, които дават дежурства. Тези лекари поемат на 12-часова смяна по 30- 40 пациента с всякаква патология, на всякаква възраст. Същевременно работата не е привлекателна, заплатите не са високи, заради всичко това ще има отлив на лекари от спешните отделения. Не се прави и нищо, за да се усъвършенстват професионално лекарите.
Има ли някакво развитие по отношение на проблема със специализациите на работещите спешни медици?
Там нещата са много тежки. През ноември ВАС отмени член 20А от Наредбата придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Поради тази причина лекарите, работещи в Центровете за спешна медицинска помощ, не могат да специализират. Като резултат всички млади лекари, които започнаха работа в ЦСПМ след ноември, в момента са в процес на напускане. Няколко месеца ние чакаме наредбата да се промени, през това време един випуск замина, втори се подготвя да замине...
Отдавна се говори за привличането и на т. нар. парамедици в системата на спешната помощ. Виждате ли реална възможност това скоро да стане факт?
В момента Спешна медицинска помощ може да оказват само лекари и фелдшери. Имайки предвид факта, че лекарското съсловие у нас застарява, че кадровият потенциал се топи, не мисля, че времето, в което парамедиците ще трябва да навлязат рязко в системата, е далеч.
В края на миналата година румънският лекар д-р Арафат ни представи „рецепта“ за Спешната помощ, в която беше залегнала и телемедицината. Би ли облекчила тя екипите?
„Рецептата“ беше много добра, въпросът е какво научихме от нея. За да възприемем нещо от нея, трябва да въведем правила и алгоритми. Във всяка една линейка в Румъния има апарат за телемедицина, който пренася в реално време жизнените показания на пациента и така лекарят от разстояние напътства изпратения на място екип. Лекарският труд по света е много скъпо платен и много рядко лекари излизат с екипите, обикновено това се случва само при бедствия.
Какво е мнението Ви за т. мар. малки пироговчета, които са залегнали в концепцията за спешната помощ?
Напоследък се наслушахме на много концепциии – като се започне от т. нар. пироговчета и се стигне до хеликоптерните бази. Предлагат се такива неща при положение, че има центрове с разпадащи се линейки, че има филиали на спешната помощ, в които буквално мазилката пада на главите на пациентите.... Нямам против новите идеи, но мисля, че по-важното е как да съхраним това, което имаме, най-вече хората, работещи в системата. Не виждам да се предприемат конкретни мерки тези хора да останат там.
А как ще коментирате идеята на ген. Тонев за създаване на общинска спешна помощ в София?
Има резон в идеята на ген. Тонев да извади лекарите от общинските болници, за да обслужват адреси, въпросът е обаче – кого ще извади?Ако извадим лекарите от приемния кабинет, кой ще остане там? Ние едва достигаме, за да попълваме графиците си. Освен това, не съм сигурна, че общината трябва да оказва спешна помощ, по-скоро тя би могла да оказва т. нар. неотложна помощ или както поясних при кодирането - зеления код. Въпросът отново опира до кадровия дефицит и нормативни промени.
За съжаление въпреки приетите законови мерки за по-големи наказания при нападения над лекари, е факт, че медиците, особено работещите в спешната помощ, често става обект на посегателства. Чувствате ли се защитени?
Приетите законови промени не могат да спрат агресивния пациент, а е факт, че пациентите стават все по-агресивни. Ние сме наясно, че това е част от работата ни, но важният въпрос е как да се подсигурят базисни условия на труд. Всяко едно такси има паник бутон, а ние не. Ако наш екип бъде нападнат, лекарят трябва да търси 112 и чрез него да чака помощ. Представяте си как може да защити един лекар, „въоръжен“ само с чантата си. Този човек няма защита от никъде. А какво да говорим за колегите в отдалечените филиали на медицинска помощ, където понякога остава сама медицинска сестра нощем? В света това е уредено с паник бутони в линейката, при нас има такива бутони, но те не работят.
Въпреки всички трудности, съпътстващи работата на спешния медик, е факт, че Вие самата не сте се отказала от тази безспорно тежка професия. Защо?
Вижте, специалността е много хубава, създава ти коренно различен начин на мислене, на действие. Научиш ли спешната медицина, ставаш много добър лекар. Но е факт и че прекалено много даваш от себе си, а насреща си в повечето случаи получаваш агресия, обиди. Но е и факт, че когато успееш да върнеш човек към живота, усещането е невероятно.
