Губим ваксина срещу рак на мозъка

15 години след откриването на ваксина срещу най-злокачествения тумор на мозъка, българските пациенти все още са лишени от възможността за лечение с нея. Въпреки че у нас отдавна трябваше да е факт специализираният център за имунотерапия на заболяването мултиформен глиобластом, той все още не е заработил заради липса на пари. Половината техника, необходима за стартирането му, е закупена, страната ни разполага и с нужните специалисти, но поради непълното финансиране на проекта, лабораторията за модерното лечение все още е мираж. Така гаснещите от тежката диагноза нашенци се принуждават да пътуват до Белгия и Германия и да плащат баснословни суми, за да могат да спечелят още няколко години живот. Цената на този „лукс“ навън обаче е приблизително 30 000 евро, докато у нас той би струвал 5 000 лв.

Диагноза
Всяка година около 300 българи разбират, че са болни от смъртоносната болест мултиформен глиобластом. 8% от заболелите са деца. За съжаление средната преживяемост след поставянето на диагнозата е осем месец и то въпреки прилаганото стандартно лечение - отстраняване на тумора, радио- и химиотерапия. На фона на мрачната статистика, методът на специфична имунотерапия дава шанс за живот за още 4-5 години. В Белгия, където най-вече се прилага терапията, дори има описан случай на пациент, живял 7 години след ваксината.

Терапия
Методът на специфичната имунотерапия всъщност действа на принципа на индивидуална ваксина - биологичен материал, взет от самия болен, се обработва конкретно за същия пациент и впоследствие му се прилага под формата на инжекция. „Основният принцип на метода е да се вземе част от тумора и тя да бъде смесена с т. нар. антиген представящи дендритни клетки, тоест клетките на имунната система, които показват вредното и чуждото на другите клетки, за да могат те да го унищожат“, обясни пред „Телеграф“ имунологът д-р Доброслав Кюркчиев. „На практика ние взимаме клетки от кръвта, където няма рак, подаваме им част от тумора и след това ги връщаме, за да могат те да „покажат“ на имунната система как да унищожат остатъчния тумор“, разясни той. По този начин, болни, на които им остават няколко месеца живот, могат да живеят още години. „Може да изглежда нищо, но 5 или 7 години живот на фона на осем месеца всъщност е много за болните и техните близки“, коментира специалистът. Нещо повече, посочи той, с тази терапия се ограничава до минимум появата на рецидив на заболяването.

Белгия
Уникалният метод е създадена от белгийския професор Стефан Ван Гол, завеждащ Лаборатория по експериментална и клинична имунология в Католическия университет в белгийския град Льовен. Към момента, освен в Белгия, терапията се прилага успешно в Германия, Швеция, САЩ и Япония. Здравните системи на повечето държави поемат лечението и то е безплатно за болните, живеещи там У нас обаче не само, че методът не се поема от НЗОК, но не се и прилага никъде. Така болните от най-страшния рак на мозъка, са принудени да пътуват в чужбина и да теглят големи кредити, за да може да се подложат на лечението.

Център
На практика се оказва, че всъщност страната ни би могла да прилага успешно терапията и у нас, като това би струвало в пъти по-евтино. Още преди година трябваше да е факт центърът за специфична имунотерапия към университетската болница „Св. Иван Рилски“. През 2013 г. лечебното заведение кандидатства пред здравното министерство за одобрение на проекта на стойност 800 000 лв. До момента обаче здравното министерство е отпуснало едва 300 000 лв, с които е закупена част от апаратурата. Осигурен е т. нар. флоуцитометър, който служи за определяне на вида и състоянието на клетките. Закупена е и нова центрофуга за обработване на клетките – всички тези дейности са необходими за създаването на ваксината. „Основно условие за работата на специалистите обаче е обособяването на стерилен бокс, който да отговаря на всички изисквания“, посочи д-р Кюркчиев. Лекарите са с вързани ръце и без апаратурата за левкафереза, който също е необходим за обработката на клетките и получаването на ваксината. Тя обаче също все още не е закупена.

Пречка
„Този все още неосъществен център е едно живо доказателство за това как вместо здравеопазването да помага на медицината, то й пречи“, коментира пред „Телеграф“ директорът на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ д-р Дечо Дечев. „В случая медицината е създала метод, който значително удължава живота на хора с този тип рак. България има уникалният шанс да бъде център на целия Балкански полуостров, в който този метод може да се приложи. Въпреки уверенията на здравното министерство, че проектът ще бъде изцяло финансиран, това не е факт. Така в момента ние имаме голяма част от апаратурата, имаме обучен персонал, но не можем да започнем да прилагаме терапията, тъй като ни липсва още половин милион, обещани от здравното министерство“, изтъкна д-р Дечев.
Здравното: Нямаме пари
Проектът за изграждане на центъра е на стойност около 800 хиляди лева и е стартирал през 2013 г. От държавата са осигурени 300 хил. лева, които са почти изцяло усвоени и е купена част от апаратурата. Останалите средства в размер на около 500 хил.лв. не могат да бъдат осигурени до края на 2014 г. и по тази причина завършването на центъра се очаква да стане през следващата година, обясниха за „Телеграф“ от Министерство на здравеопазването. От там допълват, че това е свързано с осигуряване на липсващия финансов ресурс. Възможността за финансиране със собствени средства на УМБАЛ "Св. Иван Рилски" е минимална с оглед наличие на други приоритети на болницата, както и очакваното недофинансиране на лечебната дейност от страна на НЗОК. В случай че се намерят средства от държавния бюджет, проектът ще бъде завършен и лечението на пациенти с диагноза мултиформен глиобластом ще бъде възможно и в България, допълват от МЗ.

Материалът е публикуван във в-к "Телеграф"

По-трудно е да си лекар у нас, отколкото да оцеляваш в Камбоджа

Д-р Найденов, кое е по-трудно - да си лекар в България или участник в игра на оцеляване в Камбоджа?
Според мен да си лекар в България е значително по-трудно, защото това е реалният живот. Малко или много през месеците в Камбоджа се откъсваш от действителността и се вписваш в съвсем друг живот, който обаче има ясни правила. Друга тема е, че там естеството на предизвикателствата е предимно от физически характер.

Кое предизвика един лекар с толкова тежка специалност като неврохирургията, да се впусне в борба за оцеляване, макар и под формата на тв игра?
Когато човек има цел, тя може да бъде постигната по няколко различни начина, и някои от тях на пръв поглед изглеждат доста странни, но са за предпочитане. Моето участие в Survivor цели да придаде необходимата гласност на една кауза, реализирането на която може да помогне на хора в тежко здравословно положение. Тя е в основата на решението ми да взема участие в този формат. Става въпрос за събирането на средства за изграждане на центъра за специфична имунотерапия на първични злокачествени мозъчни тумори. Още при влизането си в предаването, обявих, че ако спечеля, ще даря сумата за тази цел. От друга страна исках да се даде повече гласност за това заболяване, така че хората да разпознават пациентите, да не са им чужди, и така всички ние заедно да направим нещо смислено за тях.

За създаването на този център се говори от години. Защо той все още не е факт?
Всички сме наясно, че здравеопазването в България не осигурява всичко необходимо за пациентите. Болните със злокачествен тумор на мозъка не правят изключение. Някои от стандартите методи на лечение са достъпни и се прилагат ефективно у нас. Други обаче, които са авангардни и модерни, като методът на специфичната имунотерапия, все още не са добре познати, въпреки че е разработен като идейна концепция преди повече от 20 години. В момента той е достигнал необходимата доказателствена стойност, заради което здравноосигурителните институции в Белгия и Германия поемат необходимите разходи. Имахме доста големи резултати в борбата за това България да е първата страна от Източна Европа, в която да се изгради подобен център. В тази връзка 2012 година беше една от най-силните години – тогава средствата за изграждането му бяха включени в капиталовите разходи за 2013 година, общата сума за проекта беше 800 000 лв. В крайна сметка след политическите промени, които настъпиха скоро след това, се отпуснаха едва 300 000 лв, които бяха използвани за купуване на апаратура. За съжаление в момента тя стои, без да се използва пълноценно, защото няма помещение, в което да се монтира. Така че ние в момента имаме недостиг от половин милион.

Какво точно представлява този метод и всъщност за ваксина ли става въпрос?
Методът на специфичната имунотерапия всъщност помага на тялото да намери пътя към овладяването на проблема за да се постигане по-дълга ремисия, отколкото е възможно със стандартните методи на лечение каквито са радио- и химиотерапията, с които средната преживяемост на българските пациенти е осем месеца. Относно това дали можем да определим метода за ваксина – за разлика от стандартното възприятие на хората за ваксина – тоест, за нещо, което се прилага за профилактика, тук става въпрос за т. нар. терапевтична ваксина, прилагаща се вече в хода на заболяването. При него биологична проба от тумора на болния се обработва в лабораторни условия по специален начин. Полученият краен материал представлява суспензия от имуно-компетентни клетки, разпознаващи и специфично унищожаващи остатъчния тумор. С това лечение между 30 и 50% от пациентите живеят над две години. Като цяло тенденцията в световната онкология е заболявания, които водят до смърт в кратки срокове, да бъдат превърнати в хронични. Надявам се този център да стане факт и държавата да поеме изцяло помощта за тези хора, така че те да имат възможност за достъп до това европейско здравеопазване, в търсене на което много от тях бягат в чужбина.

Вие сте и в основата на наскоро създаденото движение „Млади лекари за ново здравеопазване“. Какво очаквате да постигнете чрез него?
Няма как на човек да не му стане тъжно, като се вгледа в обществото у нас, част от което включва и сферата на здравеопазването. В последните 25 години е имаме пример за непоследователна политика, отиваме все по-надолу и качеството на здравеопазването спада. Причините за това са много, като на първо място е липсата на достатъчно средства, както и нерационалното им изразходване. Като че ли вместо политиката да е средство, което служи на медицината, у нас системата на здравеопазването стана маша в ръцете на политиката. Най-страшното от всичко това, което е всеизвестен факт, е че кадрите в системате остро се изчерпват. Затова и ние се фокусирахме най-вече върху този проблем – цифрите говорят сами за себе си – 96% от лекарите от момента на своето завършване до придобиване на специалност, изразяват готовност да напуснат страната.

Че здравеопазването ни е хронично болно се знае от всеки. Какво според вас конкретно трябва да се случи, за да се променят нещата в по-светла посока?
България не е първата страна с подобни проблеми. Страни от Централна Европа като Полша например са имали абсолютни същите затруднения, най-вече с кадрите, защото Германия, към която се насочват основно младите лекари, е гранична държава за тях. В момента обаче тенденцията е изцяло обърната. За съжаление България и Румъния остават последните страни, които са донори на лекари за останалата част от ЕС. Иначе мерките не са твърде много –финансовата част е основна, за съжаление. На първо място увеличаване на приходите от здравни вноски чрез завишаване на процента, който се отделя от работната заплата, както и поемане на пълния размер на вноската от държавата за лицата, които тя осигурява. Освен това има огромен брой неосигурени, които държавата продължава да толерира. Категорично трябва да се сложи край на монопола на здравната каса, която налага едностранен диктат върху лечебните заведения, същевременно никой не контролира самата каса. Трябва да се оптимизира и разходната част в системата, да се заложи повече на методи, които са доказали своята ефективност. В момента нашата здравна система на практика е събрала най-лошото от няколкото възможни модела.

Какво би спряло бъдещите лекари на България да предпочетат друга държава, в която да практикуват наученото тук?
За съжаление много от тези млади колеги са абсолютно наясно с проблемите на бранша у нас, дали са си сметка защо ще учат именно това и след като завършат в България, съвсем планирано заминават в чужбина. В момента има огромен вакуум за медицински кадри в Западна Европа и тази тенденция надали ще се промени в близките години. Като цяло обществата стават все по-консуматорски и все по-малко млади хора са готови да жертват огромна част от живота си, за да работят нещо, което е така трудно. В този смисъл България, заедно със страни извън Европейския съюз, ще продължи да бъде донор за запълване на този вакуум. Така че, за да запазим лекарите тук, най-вече младите, трябва да им предложим рязка, бърза промяна, която да се случи независимо кой е начело на изпълнителната власт у нас.

Вие лично обмислял ли сте да напуснете България?
Непрекъснато получавам оферти, които ме карат да се замисля. Пример за това колко фрапиращи са разликите между оценяването на труда тук и на Запад е, че годишната ми заплата в Белгия се очаква да бъде 120 000 евро, както и да го смятам, това е приблизително 20 пъти повече от възнаграждението ми тук. Съвсем друга тема е че там попадаш в една добре сработена машина, функционираща по часовников механизъм, както и че не се сблъскваш с едно озверяло срещу лекарското съсловие общество, както за съжаление се случва у нас. Въпреки това за момента съм взел решение да остана тук.

Интервюто е публикувано във в-к "Телеграф"

800 грама човечност

Всички мъртвородени деца или бебета, родени с тегло под 800 грама, които не са успели да оцелеят три дни след раждането си, ще бъдат определяни за биологичен отпадък и изгаряни. Опечалените им родители не биха могли да погребат децата си, защото те нямат право на акт на раждане и на смъртен акт. Черната практика продължава от години у нас, но съвсем наскоро беше „бетонирана“ с нова наредба, приета в последните дни от мандата на ексздравния министър д-р Таня Андреева. Така още десетки мъртви деца ще влязат в графата „биологичен отпадък“ и чиновници ще определят границата на човечността. У нас тя започва някъде към 800-ия грам.


Наредба
В края на юли беше обнародвана новата наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“. Документът завишава критериите за завършване на бременността чрез „раждане“, като понятието вече ще се отнася за плод с телесно тегло над 800 грама и навършени 26 гестационни седмици от бременността. За да се водят „родени“ бебета под 800 грама, те трябва да оцелеят три дни. Според досегашната наредба критериите едно бебе да бъде смятано за живородено бяха следните - признаци на кръвна циркулация, тегло над 600 грама и/или навършени 22 гестационни седмици. Ако те бяха изпълнени, детето получаваше акт за раждане и ЕГН. Ако нещата се развиеха фатално и детето починеше, родителите можеха да изискат и смъртен акт, с който да погребат или кремират рожбата си. С разписаните и приети промени обаче бебе, родено с тегло под 800 грама и преди навършени 26 г.с., не се счита за живородено, ако то не е оцеляло три дни. Така на практика пред закона бебето не е съществувало никога и съответно родителите му не се получават никакви документи. Друга промяна, залегнала в новия документ, е отпадането на критерия „жизнеспособност“. В предната наредба фигурираше текст, според който „потенциална жизнеспособност" е теоретична способност на плода да води извънутробен живот“, ако при преждевременно раждане за него се полагат високоспециализирани неонатологични грижи в пълен обем. В новата наредба обаче тази дефиниция изобщо не фигурира.

Майки
Новите изисквания в стандарта предизвикаха гнева на стотици родители. „С новата наредба има много проблеми, най-големият от които е завишаването на критериите“, коментира д-р Бояна Петкова, основател на фондация "Макове за Мери“. Организацията оказва помощ на родители, преживели тежката загуба, и се бори за законодателни промени, които да им дадат право да се сбогуват с децата си. От там настояват за изменения в Закона за гражданската регистрация, които да позволят това. „На практика с новата наредба много родители, загубили детето си, не биха могли да го погребат или кремират, защото то ще се води абортен плод, а не човешко същество“, коментира д-р Петкова. Тя допълни, че променената наредба създава и огромно поле за спекулации. „И сега много родители се терзаят дали децата им в действителност са починали и какво се е случило с тях, а с новите критерии подобни притеснения ще се задълбочат“, посочи тя.

Икономия
В обширен коментар в сайта на организацията Бояна, която също е загубила дете, предполага и че зад завишаването на критериите в наредбата стоят и чисто икономически интереси. Тя припомня, че неонатологичните клинични пътеки са сред най-високо дотираните в педиатрията и дава пример с медикамента сърфактант, който се прилага на почти всички недоносени бебета с тегло под 1500 грама с цел „разгъване” на белите дробове. Само един флакон от него е на стойност около 1200 лв. „Тази нормативна уредба създава несигурност в обществото и поражда съмнения – независимо оправдани ли са те или не“, категорична е още д-р Петкова, допълвайки, че не е редно възможността за злоупотреба с човешкия живот, дори и хипотетична, да бъде нормативно регламентирана. Друга причина за промяната според може да бъде желанието да се подобрят показателите за неонатална смъртност, според които сме на едно от челните места в ЕС. Тъй като бебетата, които не преживяват до третото денонощие след раждането, ще бъдат отразявани като "абортен плод", а не като починали деца, се очаква тези показатели драстично да се подобрят.

Моето бебе
„Докато лежах на количката в болничния коридор, помолих една минаваща акушерка да ми я донесе”, разказва една от жените, загубили рожбата си, пожелала анонимност. „Нищо, че е мъртва, аз имах огромна нужда да я гушна, да я прилаская. Толкова време чаках да се срещнем, че сега не можех да я пусна да си отиде, без да сме се запознали. Акушерката каза, че бебето вече е долу в хладилника, но ще види какво може да се направи. След още половин час на количката помолих дежурната лекарка. Тя категорично ми отказа. Била съм прекалено разстроена. Няколко акушерки и санитарки минаха да ме „успокоят“, че ще си имам други бебета. Но аз не исках друго в този момент, исках това бебе. Поне за малко. Не се случи. На следващия ден ми обясниха, че бебето е пратено за аутопсия и няма никакъв начин да ми го дадат, дори за малко. Казах си нищо, след това ще си я взема, за да я погреба, както е редно да изпратиш близък човек. Но когато попитах какъв е редът, разбрах, че и това няма как да стане. Щом бебето се води мъртвородено и няма акт за раждане, не може да му се издаде и смъртен акт. А без смъртен акт не мога да го погреба. За властите тя е просто биологичен отпадък и толкова. Опитах чрез разни познати, но отново ударих на камък. Отпадък. Не просто моето мъртво бебе, а някакъв боклук. Накрая се отказах, не бях в състояние да се боря със системата”....

От здравното министерство коментираха казуса с обяснението, че медицинският стандарт не е нормативният акт, който определя възможностите за погребение на мъртвородени деца или абортирани плодове. Този проблем може да се реши с промяна в Закона за гражданската регистрация, в който се предвижда гражданска регистрация само на живородените деца. Мъртвородените се съобщават в ЕСГРАОН, но не получават ЕГН, което възпрепятства да бъдат погребани, обясниха от МЗ. От там бяха категорични, че изискванията в новата наредба не променят медицинското поведение и прилагането на медицински грижи по отношение на преждевременно настъпили раждания или аборти. Променят се само медицинските критерии, при които се прави гражданската регистрация на децата. Няма случаи, при които да се изваждат деца от кувьозите преди да е необходимо, независимо от теглото и гестационната възраст, уверяват още от МЗ. Според сметките на ведомството родените бебета под 800 гр са незначителен брой, като голяма част от тях са мъртвородени или трудно преживяват въпреки интензивното лечение, което се прилага. Те са родени предимно в 23-24 г.с., с изключителна незрялост на всички органи и системи, с висок риск за увреждане на централната нервна система, очите и белите дробове, поради незавършеното анатомично развитие на тези важни органи. Това е една от причините за високата смъртност и евентуалната тежка заболеваемост на преживялите.

Над 300 бебета в „черната” графа
Над 300 бебета попадат в категорията биологичен отпадък според новата наредба. От справка на здравното министерство става ясно, че мъртвородените дечица през изминалата година у нас са 338. От тях най-много са тези с тегло под килограм – 107. Недоносените бебета, тоест тези с тегло между 2 500 и 2 000 грама, са 64.

Материалът е публикуван с леки корекции във в-к „Телеграф”.