Постъпката ми беше личен и морален акт. Това беше крясък от непоносимост и безпомощност към решаването на проблемите на тази болница, които не са чисто мениджърски. Основният от тях е, че не се отчита специфичността на „Пирогов“ - ние сме натоварени с функция, която трябва да изпълняваме, но тя не е подплатена. Спечелих конкурса за директор на „Пирогов“ с една много амбициозна задача, която винаги съм мечтал да се осъществи. За съжаление, поради различни обстоятелства, до момента успях да изпълня само част от това, заради което съм на този пост. Винаги съм искал „Пирогов“ да бъде номер едно в спешната медицина, да е модерна и бърза болница. При сегашната ситуация на финансиране аз не мога да задоволя нуждите на колегията. В тази болница работят около страхотни специалисти, с по няколко специалности, с титли, знания, умения, практикували на запад. Идвайки тук обаче, те не могат да ги приложат в пълен обем, както би трябвало да бъде.
Кое по-точно имате предвид, остарялата апаратура, за която вече споменахте, че затруднява сериозно работата на болницата?
Това са проблеми, натрупани с години и материалната база е сред тях. Нашата техника се амортизира в пъти по-бързо, отколкото тази в другите лечебни заведения. „Пирогов“ реално не е спирал да работи 60 години. В момента, ако мога да обобщя за всички структурни звена в болницата, процетното съотношение на старата и амортизираната техника е над 70%. Тоест, тя е такава, че не само за нищо не става, но и не отговаря на съвременните възможности на специалистите, които имаме тук. Отделно, работата с остаряла техника води и до по-сериозни усложнения при пациентите, до удължен болничен престой, а от там се качват и разходите. Така влизаме в един порочен кръг, от който няма излизане.
В кои отделения апаратурата е критично зле и има спешна нужда от подмяна?
Мога да посоча детските отделения, както и някои от реанимационните отделения. Ще ви дам и един пример с образната диагностика – в момента в спешното отделение работи само един рентген. Много малко известно е, че „Пирогов“ не разполага с магнитен резонанс. Болницата разполага с единствения скенер, който работи 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, тоест София разчита единствено на него в празнични и почивни дни. На нас определено ни трябва втори скенер, който да поеме плановите изследвания, докато другият е резерв. До скоро в клиниката по изгаряния се работеше с апарат, който произведен през 80-та година.
Министър Москов не прие оставката ви и пое ангажимент за решаване на проблемите на „Пирогов“. Какво ви обеща той, за да се върнете на поста?
Беше поет ангажимент да се отчете специфичността на болницата с оглед на функцията ни, която е и част от националната сигурност. Подали сме искане за капиталови разходи, които се надявам да бъдат удовлетворени приоритетно. В действителност аз никога не съм имал знаци от сегашното ръководство на министерството, че това няма да случи. Но с течение на времето виждам невъзможността му при сегашното финансиране, при толкова малко средства, отпуснати за капиталови разходи, те да ни помогнат. Надявам се все пак помощта да стане факт през средствата, които ще бъдат отпуснати за спешна помощ или чрез парите по европейски програми. Но за мен това е капка в морето, просто на тази болница беше обърнат гръб през много години назад. Аз искрено съжалявам, че до моята оставка се стигна в момент, в който напълно подкрепям действията на министерство на здравеопазването и виждам някаква визия за бъдещето, особено в планираните промени за спешна помощ. Много често се казва, че това е болницата на народа и аз наистина мисля така. Ако направите разходка из нея, ще видите, че това е една малка България – с пациенти от всички етноси, на всякаква възраст, с всякакви заболявания.
Хроничен проблем на болницата е огромният брой неосигурени пациенти. Какви загуби търпите от тях?
В действителност това е проблем. Ние сме длъжни да помогнем на пациентите, които постъпват по спешност при нас и са с пряка опасност за живота, независимо от техния здравноосигурителен статус. Това е огромно тегло за болницата, която търпи загуби между 300 000 и 500 000 лева на година. Факт е, че част от неосигурените пациенти възстановяват правата си си в хода на лечението, но е и факт, че сред тях има хора с имоти, с големи джипове и т.н., но въпреки това без здравни вноски.
Одобрявате ли планираната законова промяна за рязко завишаване на сумата за възстановяване на здравни права?
Не знам дали това е правилният начин, но определено е крачка напред, защото подобни недъзи на системата разбиват същността на здравноосигурителния модел. Най-обидени от тях са чувстват хората, които си плащат редовно вноските. Съвсем друг е въпросът за ниския размер на здравната вноска, който е несравнимо малък с този на запад.
Какви са размерите на дълговете на „Пирогов” в момента?
В момента дълговете на възлизат на около 20 милиона лева. Опитах се да стопирам тази тенденция, но се получава доста трудно. В момента целта по отношение на стабилизирането на болницата е да постигнем нула откъм приходна и разходна част. За съжаление, всеки месец поради естеството на работата ни в „Пирогов“ се образува дупка в бюджета от около 250-300 000 лева.
Откъде се натрупва тази огромна сума?
За разлика от предишни години в момента „Пирогов“ няма абсолютно никаква субсидия от Министерство на здравеопазването. Друг неприятен факт за мен е, че ние сме натоварени с една единствена цел – да развиваме спешната медицина и да се занимаваме с подобен тип пациенти, която обаче не е обвързана със специфично финансиране. За сравнение в плановата медицина е много по-лесно да си планираш приходите и разходите, докато при нас една бих казал епидемия от травми, каквато имаше през декември и януари а заради поледицата буквално може да ни срине бюджета за един месец. Отделно, едно забавяне на плащанията от НЗОК за месец води до увеличаването на задълженията с 2-3 милиона и ни поставя в много сериозен цайтнот.
„Пирогов” е болницата, която на практика поема почти всички спешни случаи в страната. Доколко е голям проблемът с прехвърлянето на пациенти от други болници, когато състоянието им се влоши?
Точно за това говорим. Ще ви дам пресен пример от сряда – към нас от частна болница беше изпратен 74-годишен човек с вече поставена диагноза от хирург перитонит, със съмнения за артериална тромбоза с молба за консултация и лечение при нас. Този пациент вече е при нас и ще изисква минимум едномесечно лечение, той е буквално изхвърлен с тази бележка. И това се случва всеки ден с далеч по-драстични случаи. Тази нелоялна конкуренция трябва да бъде прекратена. Как можем ние да отговорим на едни средства, вкарани в буквална търгащина, на една сериозна апаратура и възможности, произхождащи от чист лобизъм при положение, че дейността по обслужване на спешните пациенти е крайно недофинансирана. На това трябва да се сложи край.
Интервюто е публикувано във в-к "Телеграф"
