Вярата спаси пациент на прага на смъртта

Гастроентерологът от Александровска болница д-р Камен Данов

-Д-р Данов, преди дни разказахте за икона на Свети Георги Софийски Най-нови в храма на Александровска болница, която помага на болните. Къде се преплитат медицината и вярата в терапията на пациентите?
-За мен всеки мислещ лекар в един момент установява, че не всичко може да бъде обяснено по механичен и биологичен начин. Често пъти това се случва още по време на следването по медицина. Спомням си как преди години по-възрастен мой колега, психиатър, ми каза: „Като се замислиш, не ти ли се струва, че смъртта е едно безумие, което, ако погледнем чисто биологично, погубва всичко – всички емоции, преживявания?“. Християнството дава отговор на тези въпроси. Неслучайно има цели раздели на науката като християнско обгрижване на болните и православна прихотерапия, които са изключително напредничави методи, от невероятна помощ са на лекаря и водят до големи успехи по време на самото лечение. Абсолютно доказано е, че хората, които имат някаква мотивация и упование, много повече сътрудничат на лекаря и лечебният процес протича много по-леко. Вярата помага и на нас медиците, помагала е и на много наши колеги в миналото, защото чрез нея намираме по човешкия път към пациентите, на които трябва да гледаме така все едно, че лекуваме сестра си, майка си, баща си...

Koя беше причината един гастроентеролог да лекува чрез религия?
Не бих казал, че има конкретна причина за това. Лично на мен много ми повлия фактът, че в миналото у нас е имало голям брой духовници, които са били лекари. Това са били хора изключителни ерудити. За съжаление част от тях са били осъдени от Народния съд, но сега биват реабилитирани. С влизането в настоятелството на храма постепенно интересът ми към религията се увеличи. За това допринесе и постоянно увеличаващият се поток от пациенти, които твърдят, че след молитва в храма, след поклонение пред чудотворната икона на светеца, са се подобрили значително и това е подпомогнало лечението им.

-Имате ли случаи във вашата практика, от които лично сте се убедил, че вярата е помогнала на болните?
-Историята на иконата в храма е именно такава. При мен имаше пациент, за когото имаше много малък шанс да оцелее. Самият той беше от силно религиозно семейство и още преди да бъде осветен храма, близките му настояха да се извърши маслосвет, след който той действително се оправи. А беше един от тези медицински прецеденти, за които ние лекарите сме на мнение, че е почти невъзможно да се подобрят. Семейството му е категорично, че той е спасен благодарение на силната им вяра. Година след този случай те поръчаха иконата, която беше специално направена за нашия храм. От тогава все повече хора намират упование в него и ни разказват за различни случаи, които ние като настоятелство сме длъжни да описваме. Спомням си и за пациент, който беше с много тежка патология на очния нерв след травма и успя да се излекува, след като се е помолил в храма, въпреки много малката вероятност за подобрение. Имаше и случай на мъж със злокачествено образувание, което при операцията се оказа, че се е намалило над стократно и всъщност хирургът имаше много малко работа. Когато говорих с колегата той посочи, че явно туморът се е повлиял и че сигурно пациентът е пил нещо за това, а той всъщност се оказа, че се е молил силно. В храма идват и много жени, които имат проблеми със забременяването, защото се вярва, че св. Георги Софийски Най-нови, който самият е бил дълго чакано дете, помага със зачеването.

- Каква е историята на храма, в който се намира иконата на светеца?
-Идеята за възстановяването на храма датира още от 1913-та година. Той е трябвало да бъде построен близко до съществуващия в миналото параклис, който е бил разрушен. С колегите решихме, че е добре да възстановим традицията, която ни е оставена от нашите предци и която за съжаление в продължения на 45 години атеистичен режим е била забравена. За това е настоявал и един от предните директори на болницата д-р Тодор Гиргинов, който е погребан точно зад настоящия храм. Той силно е искал да се построи обител в памет на светеца, който е бил убит на това място. Сегашният храм е издигнат през 2008 г., като е окончателно завършен през 2012-та и осветен на 2-ри август 2013 г. от Негово Светейшество патриарх Неофит. Иконостасът беше предоставен от храм ротонда „Свети Георги“, където е бил погребан св. Георги Софийски Най-нови.

-Всъщност за житието на светеца не се знае почти нищо...
-Действително, неговият живот не е особено познат, въпреки че до 1945 година почитта към светеца е била голяма. Колеги, които са потомствени лекари в Александровска болница, разказват, че преди този период той е било особено тачен и бил приеман като покровител на лечебното заведение. Това, което се знае за Свети Георги Най-нови е, че той е бил роден в София около 1500 г. Майка му години наред се е молила на Св. Георги Победоносец да бъде дарена с рожба и затова когато той се ражда, бива кръстен и на неговото име. Израства в семейство, пазещо духа на българските традиции, православието и вярата. Разказват, че е бил много красив и възпитан младеж, което може би е провокирало многото опити да бъде потурчен и да се отрече от християнството. Когато обаче се опитали насилствено да му сложат чалма, той я хвърлил на земята и я стъпкал. След това той бил осъден на смърт чрез обесване след много тежки мъчения. В богослужебния текст, който е за празника, гласи, че са били обгаряни ивици от тялото му. Всъщност, той умира преди да бъде изпълнена присъдата, но въпреки това за назидание мъртвото му тяло все пак е било обесено на централния площад. Майката на светеца умира на 40-ия ден след смъртта му. Разказват още, че на третия ден от гибелта му от тялото започнало да излиза миро. За да не се узнае това от хората, той е бил погребан по възможно най-бързия начин, като най-близкото място е била ротондата. Днес обаче не се знае къде са мощите на светеца, защото те са били премествани многократно.

-Загубил ли е българинът вярата си?
-Определено. Това, което аз лично наблюдавам е, че нашето общество е в много тежка морална криза. Работейки с голям брой хора всекидневно виждам, че много от ценностите ни са загубени и по никакъв начин не ги почитаме. Именно възвръщането към тях е пътят и за едно по-сплотено общество. Ние сме склонни и да се обръщаме към вярата само в момент на проблеми, а не би трябвало да е така. Не бива да забравяме какви са били нашите деди и да се оставяме да тръгнем по пътя на безродието и скептицизма към всичко българско. Бих се обърнал към всички, които искат да има на тези географски ширини просперираща българска държава, да пазят традициите си.

Замразяват 5 000 ембриона на година

Над 5000 ембриона се замразяват у нас за година – те са подложени на така наречената криопрезервация - процедура за съхранение за дълго време.
Според данни на Агенцията по трансплантации за миналата 2014 година броят на замразените ембриони е 5349.

Все повече двойки с репродуктувни проблеми прибягват до асистираната репродукция, чрез която се надяват да имат поколение. „По последни данни у нас има около 150 000 двойки с репродуктивни проблеми, като те са разпределени почти по равно и в двата пола. Преди десетина години в две трети от двойките се установяваха проблеми само в жените, а по настоящем в две трети от двойките се установяват проблеми и в двата пола едновремено, посочва д-р Минко Еврев от Първа АГ „Св. София“ в столицата.
Причини
Една от основните причини, поради които двойките прибягват до асистирана репродукция, е отлагането на решението за дете, единодушни са специалистите. „Съвременният начин на живот, стресът, „химизацията” на околната среда също си казват думата”, категоричен е и д-р Явор Владимиров, директор на Специализирана болница по Репродуктивна медицина и оплождане ин витро "София”, в която са заченати хиляди бебета.
Отлагане

„Съвременното общество налага съвсем нови норми и мислене, поради които жената предпочита да изчака момента, в който да се почувства сигурна и едва тогава се решава на дете”, посочва той, отбелязвайки, че все повече жени се решават на първа рожба едва на около 33-35 години, а на втора още по-късно. „След 37-та година обаче репродуктивните възможности намаляват и спонтанното забременяване става по-трудно. На 40 години 77% от отделените физиологично яйцеклетки са с анеуплодия, тоест неправилно структуриран генетичен код”, пояснява специалистът. Друг проблем е, че все по-често млади жени навлизат в периода на ранна менопауза, т.е. 10% от жените в репродуктивна възраст влизат в менопауза преди навършване на 45-години. Около 13 години преди една жена да влезе в този период, започват и леки изменения, които предизвикват промени в менструалния цикъл и изменения в нивата на половите хормони. При мъжете естествено също има стареене, но то е около 10 години по-късно. За щастие това е един дълъг и бавен процес, който най-често първоначално се проявява с трудност в постигане на бременност.” разказва д-р Владимиров.
Замразяване
Част от двойките, които не могат да имат дете, разчитат и на замразени яйцеклетки, сперматозоиди или ембриони. Причините за това решение са различни – наличие на повече ембриони при ин витро процедура; тежки заболявания, най-често онкологични, при някой от партньорите, заради които се отлага момента за бебето или съхранение на яйцеклетки и сперматозоиди с цел запазване на репродуктивните възможности поради липса на партньор. Периодът на съхраняването на генетичния материал е различен, но обикновено трае от няколко месеца, но е възможно то да продължи и години. Замразяването, се извършва при температура от минус196 градуса, като половите клетки и ембриони се съхраняват в среда, съдържаща вещества, които ги предпазват.
Любопитен факт е, че в скорошно проучване на английски медици е установено, че показателите на децата, родени от размразен трансфер, са по-добри от тези, родени от т. нар. фреш трансфер, тоест този, при който ембрионите не са били замразени, допълва д-р Владимиров. Към днешна дата няма обяснение за това, допълва той.

Модерен тест „уцелва” момента за бременност
Сравнително от скоро у нас се провежда и т. нар. ЕРА тест, чрез който се преценява точнo кога точно да се върне ембрионът, за да има по-голям шанс за бременност. „Това представлява диагностичен метод за установяване на т.нар. имплантационен „прозорец” - моментът, в който маточната лигавица е подготвена да приеме ембриона. Ако ембрионът се върне в неподходящия момент, бременност няма да се случи”, обяснява д-р Владимиров, чиято клиника е пионерът, прилагащ метода ЕРА. Той е категоричен, че съвременният подход е именно да персонализираш трансфера на ембриона. „Понякога се оказва по-удачно да не се пристъпва към трансфер, а да замразиш ембрионите и да ги върнеш в подходящия момент. Бъдещето на репродуктивната медицина е именно в персонализирания подход”, подчертава д-р Владимиров. Лекарят разказа и за случай, с който е особено горд в практиката си - благодарение именно на този тест жена, която от 20 години се е опитвала да забременее, вече чака своето бебе. Преди да се подложи на него, тя е имала множество неуспешни опити за зачеване в различни клиники, включително и чужбина.

Д-р Дечо Дечев – бунтарят в бяла престилка

Картина, представяща д-р Дечо Дечев като Дон Кихот, красеше доскоро кабинета на шефа на Университетската болница „Иван Рилски“ в София. Любопитното произведение, съчетало различни прийоми на фотомонтажа, е дело на художника Кристиан Александров и разкрива част от характера на вече бившия здравен мениджър.

Протест
Дон Кихот или не, от седмица д-р Дечев е символ на бунта срещу провежданата здравна реформа. Вече седмица той не посещава кабинета си, от който близо седем години ръководеше една от най-добре управляваните болници у нас. Точна преди седмица обаче д-р Дечев беше изненадващо уволнен от здравния министър д-р Петър Москов с мотива, че ръководеното от него лечебно заведение ще бъде слято с намиращата се наблизо „Александровска“ болница. Въпреки плановете за обединяването на администрацията на цели 9 лечебници в карето в центъра на София, единственият шеф, който „изгоря“ и беше принуден да напусне поста си, беше именно д-р Дечев. Буквално дни след това последва и публичното признание на здравния министър, че той е отстранен, защото не бил съгласен с провежданата от него реформа. И заплаши със същото всеки колега на д-р Дечев, който се осмели да критикува готвените промени в здравния ресор. От тогава името на директора на УМБАЛ „Иван Рилски” зае централно място в новинарския поток, особено след като подкрепа за бившия си шеф заявиха стотици работещи в оглавяваната от него болница, които дни наред организираха протести с искане той да бъде върнат на поста.

Гняв
Всъщност, само можем да гадаем какво точно предизвика гнева на „големия шеф“ - дали предупрежденията на д-р Дечев, че новата методика за финансиране на болниците ще създаде бъдещи проблеми за пациентите или пък разкритието, че въведената уж за по-голям контрол система за чекиране на болните в лечебниците на практика не работи. Факт е, че д-р Дечев вече ще трябва да си търси нова работа. А такава със сигурност ще се намери, особено за медик, ръководил единствената българска болница, получила приз за качество – New Millennium Award, връчвана от издателска къща Еditorial Office Мадрид в сътрудничество с Клуба на търговските лидери – Trade Leaders’ Club. Наградата беше дадена през 2011-та година, като лично д-р Дечев бе удостоен със златен медал за бизнес отличие.

Бунтар
Кой е всъщност „бунтарят“, предизвикал гнева на здравния министър? Доктор Дечев е роден на 21 март 1955 г. в Казанлък. Завършил е медицина в София. По специалност е оториноларинголог, а по-късно защитава магистратура по здравен мениджмънт. До 1992 г. работи основно по първата си специалност, практикувайки в различни болници в София. Малко след това водещо за професионалния му път става второто му образование – през 95-та година д-р Дечев поема отдел “Лекарствена политика” в Министерство на здравеопазването – същото, което 20 години по-късно ще го уволни. Опознаването на дебрите на родната система продължава с придобития опит в Националната здравна каса, където Дечев заема постовете заместник-директор, а по-късно става и член на Управителния й съвет. От 2008-а до злополучния 24 април тази година, когато беше уволнен от МЗ, поема управлението на болница „Иван Рилски“.

Болница
През годините, ръководеното от него лечебница се утвърди като модерно и водещо здравно заведение, което парадоксално за родните стандарти, е сред държавните болници, за които обикновено сме свикнали да чуваме, че са потънали в дългове. Университетската клиника не само, че не е сред задлъжнелите заведения, но е сред малкото, инвестирали сериозни средства за обновление. Именно в нея за пръв път у нас беше извършена т. нар. дълбока мозъчна стимулация, която помага на пациенти, страдащи от паркинсон. Болницата беше на път да се превърне и в регионален център на Балканите за прилагане на ваксина срещу най-злокачествения тумор на мозъка, но поради неспазени обещания от предното ръководство на здравното министерство, имаше възможност да подсигури само половината от нужната за това техника. Д-р Дечев успя да привлече и задържи десетки млади перспективни лекари, някои от които станаха едни от водещите медици у нас, най-вече в областта на неврохирургията.

Сдържан
„Доктор Дечев е професионалист, отдаден на работата си. Трудно допуска някой до себе си, определено е сдържан човек. Никога не повишава тон и умее да се владее“, разказват хора от обкръжението на болничния мениджър. Допълват, че внимава с какво се храни и внимава с кого общува. Въпреки това д-р Дечев е сред малкото ръководители на водещо лечебно заведение, за които повечето здравни журналисти знаят, че ще вдигне телефона си по всяко време, без да трябва да молят пр-и и секретарки.

Обида
Какъв ще е професионалният път от тук-нататък на лекаря, дръзнал да изрази несъгласие с поредния напън за здравна реформа, ще покаже само бъдещето. Във всеки случай за съжаление у нас всеки по-крупен план за промяна в една система взима своите жертви, обикновено – несъгласните с него. Дали след всичко станало остава обидата? Отговорът на д-р Дечев е красноречив - „Аз мога да се обидя от човек, който считам за приятел и към когото имам позитивно отношение. Министър Москов не спада към тази група хора”.