Цигани завзеха къща на наш дипломат

Цигани превзеха дома на консула ни в Шанхай. Става въпрос за семейната къща на дипломата ни в китайския град Ирина Белева, намираща се в София. Старинният имот, издигнат през 1923-та година, е окупиран от няколко ромски фамилии, които са се настанали безнаказано там по време на четиригодишния й мандат в Китай, показа проверка на „Телеграф“. Заедно с тях, в дома на дипломатката, са се нанесли и травестити, а красивата някога къща е заприличала на истински бардак.

Роми
За проблема сигнализира съпругът на консула ни в Шанхай Кръстьо Белев. Миналото лято жена му се върнало за кратко у нас, като естествено се отправила към къщата си в София. Домът на Белеви се намира на централния столичен булевард „Васил Левски“, в близост до Сточна гара. Прибирайки се у дома тя първо забелязала, че изящната входна врата от ковано желязо на красивата софийска къща липсва, а на нейно място скрибуца набързо скована от дъски порта. В двора на собствения си дом дипломантката с ужас се натъкнала на неканените гости, които спокойно се разхождали и дори са си проснали пране в предния двор, разказа Белев пред „Телеграф“. На въпроса какво правят там, възрастен циганин отговорил, че "пазят". При тази ситуация Белева се принудила да прекара отпуската си на хотел в София и в дома на свекърва си в Пловдив.

Гонени
След като заварила бандата пришълци, консулката е подала сигнал в МВР и малко след това полицията е изгонила незаконно нанеслите се. Очевидно малко това незаконните обитатели са се настанили отново. Наша проверка показа, че до вчера къщата отново беше пълна с хора. Сред тях са няколко поколения роми – от старци до деца на невръстна възраст, сред които и бебета. При опит на репортер на „Телеграф“ да разбере по какъв точно начин те са нанесли там, екипът ни беше изгонен. Първоначално на входа на старинния имот се появи мъж с видимо транссексуална външност, който се опита да обясни, че живеещите там плащали наем в размер на „около 500 лева“. На кого обаче така и не стана ясно. Помолени да ни свържат с човека, който плаща наема, живееща в къщата възрастна циганка се опита да ни отпрати с обяснението, че той всъщност бил стар, с наскоро ампутирани крака и не можел да излезе пред къщата. След молба от наша страна все пак да поговорим с него вътре, разгневените „наематели“ почти се нахвърлиха на екипа ни и с викове „Махайте се“ ни изгониха.

Ремонт
„Приказките за наем са пълна измислица. Никога не сме давали къщата под наем“, категоричен бе Крътьо Белев. Той допълни, че преди десетина година къщата е била основно ремонтирана. На прозорците на сутерена са били поставени стъклопакети, дворът е бил подновен, фасадата на къщата е била ремонтирана. „Имаше много красиви решетки и входна врата от ковано желязо. Имаше“, с тъга разказва още съпругът на дипломатката ни номер едно ни в Шанхай. Допълва, че заради ангажиментите на съпругата си в Китай къщата действително е била известно време необитаема, но в никакъв случай не може да се твърди, че не е стопанисвана. „Бяхме я заключили, включително и с катинари на входната врата, както и отзад на къщата“, отбелязва той, коментирайки, че никога не е помислял, че домът на жена му може да се превърна в бардак. Белев посочва още, че от къщата са изнесени редица предмети и покъщнина. „За щастие нямахме много ценни неща вътре, но вече така или иначе там не е останало почти нищо“, посочва още той.

Полиция
„Телеграф“ подаде сигнал за станалото в столичното 5-то РПУ, откъдето инициираха проверка. В ранния следобед беше организирана и акция по извеждането на незаконно настаналите се хора. Оказа се, че в къщата живеят цели шест ромски семейства. Пред полицаите същият травестит, с който първоначално разговоря екипът ни, отново потвърди, че новите обитатели на имота плащат наем, но този път сведе сумата до 60-70 лв. Попитан отново на кого плаща, мъжът отговори „На Гергана“, а на следващото питане „Коя е Гергана“, последва странното обяснение: „Мъж-жена“. По думите му Гергана въртяла къщата от няколко години и прибирала наемите на всички настанени.

Живеещи в близост до своеобразния бардак разказаха пред „Телеграф“, че проблемът с къщата продължава вече повече от година. Някои от тях имат и подозрения, че в имота се приютяват незаконно и бежанци, тъй като са виждали в двора различни коли с чуждестранна регистрация. „Забелязах такъв автомобил пред блока ми на улица „Искър“ преди няколко дни. Тя е на не повече от 10-тина минути от къщата. Двама мъже прекараха в колата почти цял ден - спаха вътре, ядоха сух хляб. Реших, че са бежанци и се обадих на полицията. Дойдоха след по-малко от 5 минути. Обискираха колата и закопчаха мъжете. После ги откараха с две патрулки нанякъде, а на следващия ден ги бяха освободили“, разказва Данчо Николаев. Допълва, че това съвсем не е единственият случай с бежанци в този район. Друга жена от квартала потвърждава, че много време наблюдава проблема. „Простират си дрехите по терасата и стълбището. Ежедневно двора е пълен с десетки хора. Като преминаваме със сина ми оттам се опитвам да го разсейвам, за да не гледа, защото има мъже по сутиени и къси поли. Най-шокиращото е, че редом до тях са жени с бебета в ръце и с малки деца.“, разказва ни Теодора Стоянова.

Снимка: Крум Стоев, "Телеграф"

А ако те бяха прогледнали?

Цар Самуил щял да свети с фосфоресциращи очи в центъра на София.
Уви, идеята на Александър Хайтов, съчетала в себе си „иновативен” поглед за класическото разбиране за монументална скулптура, странно защо не срещна подкрепата на столична община в лицето на заместник-кмета Тодор Чобанов. И сега горкият шестметров Самуил ще се терзае дали ще просвятква нощем подобно на неоновите реклами на поредния бетонен мол или марка маратонки...

Всъщност, одисеята с паметника на българския владетел се вписва идеално в агонията, в която е изпаднало изкуството у нас. Особено онова, което би трябвало все още да задоволява дефицитните ни обществени очаквания за естетика. А в случая и почит към паметта на личностите, белязали историята ни.
Фактът, че в случая става въпрос за мащабен монумент, който ще се извисява може би с десетилетия в центъра на столицата, а не за малка пластика, красяща нечие бюро и родена от поредния каприз на случаен клиент, е достатъчна причина да се замислим за проблема. А проблемът е огромен. Започва с повсеместната липса на прозрачни, широко обсъждани и законни конкурси за подобен тип проекти и завършва с може би безвъзвратно загубената ни взискателност. Доказателствата за това за съжаление се плодят с все сила. Без условности и без критичност. Достатъчно е да се спомене бюста на Димитър Пешев в София или фара на тракийската богиня в Царево... Или пък мегаломанския проект за 130-метров паметник на Васил Левски, който щеше да се извисява край Свиленград и в чийто „стомах” щяха да бъдат монтирани асансьор и кафенета....Слава Богу, последното не се случи! Напънът за него обаче не се размина с немалката доза патриотична екзалтация, в която най-голямото е най-добро, защото е най-видимо. Независимо дали е бутафорно хрумване за лика на Апостола, изобразено в нелепа куха статуя, или името му изписано със сини букви, просто-където-можеш. Важното е да го има и да увенчава несломимата българска сила.
Светещите очи на паметника на цар Самуил не са просто допълващ елемент от кича, който съпътства целия проект, както го определи Ивайло Дичев. Те са нищо повече от съвсем естествено продължение на тоталната ни загуба за усет и апатия към това, което ни обкръжава.
А дали, ако войните на Самуил бяха прогледнали, нямаше да съжаляват, че не са останали слепи?