Журналист е диагноза, не професия

петък, 31 юли 2015 г.

Търсят БГ учени за хапчета от марихуана

Американска компания, специализирана в производството на марихуана за медицински цели, ще търси наши учени, с които да разработва хапчета от растението. Целта е да се създаде синтезиран продукт, който не води до еуфория, но спомага за облекчаването на редица здравословни състояния, разказа пред „Телеграф“ Пламен Овагемов, който е в ръководството на фирмата „Vodis Innovative Pharmaceuticals”.

Лечебна
„Обмисляме да потърсим учени, с които да разработим синтезиран продукт от марихуаната, който да бъде използван за лечебни цели, най-вече като болкоуспокояващо“, посочи Овагемов. Доскоро той управляваше една от най-успешните строителни компании у нас, но в момента е в управителния борд на американската компания. По думите му е много вероятно да бъдат потърсени експерти от БАН, стига да има интерес от тях и разбира се – подкрепа на здравните власти в България. „Тепърва ще водя разговори в тази насока, защото не знам дали някой би искал да се ангажира с въпроса“, посочва Овагемов. „Дали подобен продукт ще влезе бързо на пазара е друг въпрос, защото засега има голям отпор от страна на фармацевтичната индустрия“, отбелязва още той.

Лечение
Идеята е хапчетата от марихуана да спомагат най-вече за намаляване на болки от всякакъв вид. „Доказано е, че марихуаната помага за лечение на мускулни спазми, припадъци от епилепсия, гадене, вследствие химиотерапия, понижен апетит и загуба на тегло, последващи хронични заболявания като СПИН и други“, посочва Овагемов. В момента в 23 щата в САЩ е разрешено легално производството и продажбата на марихуана за медицински цели за лица над 18-годишна възраст. Това означава, че тя се изписва с рецепта от лекар, като се спазва определен грамаж. Отскоро в някои щати като Колорадо и Вашингтон марихуаната е почти напълно легализирана и може да се използва не само с медицинска насоченост. „Във всеки случай употребата й като лекарство е много нова наука и тепърва предстои разработването й. Затова ще разчитаме на подкрепата и на български учени“, пояснява Овагемов. Потърсени за коментар от Българската академия на науките посочиха, че все още не са официално запознати с подобно предложение. От там обаче изтъкнаха, че са готови на различни партньорства, стига да са подробно запознати с естеството им.

Епилепсия
За ползата от марихуаната с лечебна цел потвърди пред „Телеграф“ и Веска Събева, председател на Асоциацията на родители на деца с епилепсия (АРДЕ). „Нещо, което помага, трябва да бъде достъпно“, категорична бе тя. По думите на Събева марихуаната спомага за овладяване на пристъпите при тежки форма на болестта като резистентната епилепсия. „Наши родители, няма да уточнявам по какъв начин, се принуждават да търсят марихуана, за да помогнат на децата си“, отбеляза тя. „За съжаление у нас всичко ново се прокарва много трудно. Когато стане въпрос за марихуана и хората си представят наркотик. Тук говорим за селектирани растения, за които има медицински доказателства, че помагат“, допълни Събева. „Никой няма да даде на детето си нещо, което ще му навреди, това трябва да се осъзнае“, подчерта тя.

Проучване
Междувременно се оказва, че у нас вече се провежда клинично изпитване на лекарство, създадено от британска фирма, което съдържа основните съставки на марихуаната - канабидиол и тетрахидроканабинол. Това става ясно от отговор на здравния министър д-р Петър Москов на депутата Велизар Енчев. Въпросният продукт ще се ползва за облекчаване на болката при онкоболни. Здравният министър цитира и доклад на Националния център по наркомании, в който се посочва, че практиката на употреба на лекарствените канабиноиди съществува вече 20 години в световен план. Тези лекарства се предлагат на възрастни пациенти със сериозни заболявания в случаите, когато състоянието им не се повлиява от други лекарства, отбелязва Москов, пояснявайки, че в момента марихуаната е в списък на вещества, които не могат да се ползват в хуманната медицина и че такава промяна ще трябва да ги премести в друг - на опасни вещества, които обаче имат медицинско приложение. От отговора му се разбира и че на Изпълнителната агенция по лекарствата, както и на Националния център по обществено здраве и анализи са възложени доклади, които да уточнят практиката по света и необходимостта от прилагането на марихуаната за терапия. След изготвянето им те ще бъдат предоставени на заседание на Националния съвет по наркотични вещества, като се предвижда темата да бъде разгледана отново. Идеята е да се прецени дали такова приложение няма да доведе до бум на псевдодиагнози единствено с цел получаване на марихуана.

10 000 зоват за легализиране
Близо 10 000 души наброява групата „Стани част от нас“ във фейсбук, която апелира за легализиране на медицинската марихуана. Под надслов „Медицинската марихуана може да спасява животи“ членовете й са единодушни, че разпространяването на този тип растение в помощ на болни трябва да бъде разрешена.

Калоян
В България се чувствам като престъпник. Това разказа пред „Телеграф“ Красимир Янков, който се лекува чрез марихуана. Мъжът е болен от левкемия, следствие която има мъчителни болки и спазми. Преди години Янков открива лечебната сила на извлек от марихуана и успява да облекчи страданията си. Заради това обаче бива осъден.
Присъда
Заради отглеждането на марихуана в родината си Янков получава присъда от година и половина условна присъда с три години изпитателен срок. „Въпреки тази присъда, обществена тайна е, че аз продължавам да се лекувам с този извлек. Олиото, което добивам чрез марихуаната, ми помага да спя, да огранича мускулните спазми, съпътстващи моята болест. Няма да е пресилено, ако кажа,, че ако я няма билката, досега да съм умрял“, разказва Янков. Категоричен е, че за него това е бъдещето и панацеята за облекчаване на голям брой болести.
Чужбина
Поради преследването от закона на отглеждането на марихуана у нас, мъжът се принуждава да пътува до страни като Холандия и Белгия, за да се сдобива с билката. „Има страшно много хора по целия свят, които се лекуват по този начин“, отбелязва Красимир. Допълва, че по време на срещите си с различни лекари много от тях са признали, че действително марихуана помага за редица здравословни проблеми, сред които епилепсия, алцхаймер, паркинсон, псориазис и други. У нас обаче почти всички представители на съсловието все още се притесняват да обявят публично мнението си за този тип употреба на канабиса.
Хапчета
Янков обаче е скептичен към идеята за създаване на хапчета от марихуана. „Фармацевтичната индустрия се бори със зъби и нокти и срещу легализирането на марихуана за лечебни цели. Това е билка, която на практика е безплатна. Фармацевтичните фирми не могат да я патентоват и затова търсят начин да я комерсиализират“, коментира Янков. По думите му, дори да бъдат създадени подобни продукти, те биха изключително скъпи и непосилни за повечето болни. „Не може половин грам активно вещество да струва 186 долара, при положение, че аз съм имал периоди, при които съм ползвал по един грам“, заключва Янков, допълвайки колко по-евтино е извличането му от самото растение.

вторник, 28 юли 2015 г.

Лихвари ни вкарват в лудницата

Изтормозени от лихвари българи отключват различни психични заболявания и попадат в специализирани клиники. Това разкриха пред „Телеграф“ водещи психиатри в страната. Най-често в капана на отчаянието, а от там и на психичните проблеми влизат мъжете, които не могат да върнат дълговете си.

Лихвари
Все по-често в психиатричните клиники попадат хора, притискани от лихвари. „Голям проблем е лихварството, особено бързите кредити, при които човек е притиснат за кратко време да върне големи суми пари“, посочва за „Телеграф“ проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия в Александровска болница. По думите й тежките финансови затруднения като големи дългове, внезапна загуба на работа или пристрастеност към хазарта могат да отключат психични заболявания. „Това са новопоявили се причини, които са фактор в последните години“, изтъква специалистът. Подобни проблеми обаче са много трудно откриваеми, защото хората се притесняват да разказват за тях.

Мъже
Борчовете и тормозът от лихварите застигат предимно мъжете, които и по-често взимат кредити. Те са и по-склонни да отключат различни психични разстройства, пристиснати от факта, че бързо трябва да върнат големи суми, обясняват специалистите. Страховете около плащането на поредната вноска могат да развият различни здравословни проблеми като маниакалния състояния, паник атаки, депресия и дори самоубийство. Скорошно проучване на американски учени от Northwestern University USA установи, че кредитополучателите са изложени на повишен риск от развитие на хипертония и депресивни състояния. В изследването са участвали повече от 8 000 мъже на възраст 24-32 години. Оказва се, че хората, които са по-големи дългове имали повишено кръвно налягане, което от своя страна увеличава риска от хипертония и инсулт.

Жега
Високите температури също са фактор, който може да изострят психичните проблеми. „Не толкова горещините, колкото рязката промяна в температурите може да обостри хронични заболявания, измежду които и психични“, обяснява проф. Миланова. В ръководената от нея клиника в момента има повече пациенти с манийни психози и депресивни разстройства. „Това са състояния, които протичат с промяна в настроението. Хората, които са по-емоционални, реагират повече на екстремните горещини“, посочва специалистът. Допълнително влошаване на състоянието е и приемът на наркотици и алкохол, изтъква специалистът.

Опашка
Истинска опашка за болни има в последните седмици за клиниката по психиатрия в Александровска болница, която е водещата у нас за лечение на подобен тип заболявания. Отделението разполага с 55 легла за лежащо болни и 20 места в дневния стационар. „Но това не е достатъчно, при нас идват хора от цялата страна. Нашата клиника има профил, който предполага в нея да попадат и хора с много тежки заболявания, както и със съпровождащи здравословни заболявания“, посочва проф. Миланова. На седмица в клиниката се приемат между 15 и 22 души, най-често с депресия или други психични разстройства. Само за миналата седмица за прием са чакали 17 души, сред които хора от Исперих, Силистра, Горна Оряховица и други. „Ако добавим и спешните случаи, ще станат над 20“, посочи още националният консултант.

Липсват центрове за социализация
„У нас има много малък брой центрове, в които хората могат да получат комплексна подкрепа, която се изразява в психична, социална и медикаментозна помощ“, посочва още професор Миланова. По данни на НСИ центровете за психично здраве у нас са едва 12 и са с капацитет на леглата 1506. Проблемът е особено тревожен в по-големите градове. „Трябва да има добре изградена мрежа от такива центрове, които да поемат човек след напускането му от болница. Той трябва да знае къде да отиде в зависимост от неговите нужди“, отбелязва специалистът, допълвайки, че липсва мрежа, която да поддържа тези хора. Клиниката по психиатрия в Александровска болница е една от малкото у нас, които предлагат различни видове успокояващи занимания за пациентите като рисуване, музикална терапия и други.

30% от болните се самоубиват
Около 30% от болните са с висок риск от самоубийство, отбелязва проф. Миланов. Оказва се, че жените правят повече опити да си посегнат, които обаче са безуспешни. За разлика от тях мъжете осъществяват доста по-малко опити, но те завършват с трагичен край. „Повечето от опитите са правени от жени, докато мъжете по-често ги реализират. За да вземе човек подобно крайно решение, трябва да е с липса на всякакви защити“, пояснява тя и съветва при първи симптоми на подобен проблем в наш близък да се търси специализирана помощ, а не да се оставят на страховете и стигмата, че роднините им ще бъдат „белязани“ като луди.
Материалът е публикуван във в-к "Телеграф" на 28.07.2015 Снимка: Бойко Кичуков

понеделник, 27 юли 2015 г.

Връзки за лекуване

Имам щастието и нещастието да съм дъщеря на лекар. Щастието – най-вече заради бързото опознаване на живота с всичките му прединфарктни състояния, спасителни тръбички, игли и прочие. Заради скорострелното разбиране, че пет минути са фатално много време, за да го загубиш. И достатъчно дълго, за да го спечелиш отново. Нещастието – най-вероятно и сами може да се досетите защо.

Работата ми като журналист случайно или не ме изпрати фронтално срещу същата тази страна на живота, в която независимо от пол, професия, цвят на очите или гениалността на мислите ни във фейсбук, рано или късно опираме до онези пет минути, в които зависим от хората с белите престилки.
Лекарите.
По стечение на горните два факта, тук вече безсъмнено - за щастие, имам привилегията да познавам немалък брой от тях. Достатъчно, за да ми дават доза утеха, че в тази разядена от егоизъм, повърхностност и дребни сметки държава все още се намират шепа хора, посветили живота си на... Живота.

Същите тези два факта обаче ме сблъскаха фронтално и с една от изконните български характеристики, а именно – връзкарството. Говоря за онзи типичен нашенски стремеж, чиято сянка изпреварва крачката ти още преди да си я направил. Ще се зачудите, може би, къде е връзката с лекарското съсловие. Отбелязвам я веднага – ако има сфера, в която „връзките” са на пиедестал у нас, то това е здравеопазването. Усещам я на собствения си гръб – надали ще ми повярвате, но няма и ден, в който приятел, познат, колега не ме търси с едно и също послание – „Моля те, помагай”. Помагам. Когато и където мога.
Подобен призив обаче разкрива грозното блато, в което е попаднала цялостната система на здравеопазване у нас. Блато, в което, ако нямаш въпросните „връзки”, си обречен.... Оставен си на настроението на система, в която, ако не познаваш точния човек на точното място и имаш дързостта да искаш да си лекуван, рискуваш да бъдеш рекетиран, пренебрегнат, отхвърлен.

Ще ми се да не съм права. Ще ми се следващия път, когато получава призива – „Помагай”, да откажа. Да отговоря, че Системата е достатъчно добра, че в нея работят прекрасни лекари, които ще се отзоват и без „дежурното” обаждане от моя страна, защото то най-малкото е обидно. Към тях и към системата като цяло. Но не мога. Може би именно защото познавам системата прекалено добре. И отново отварям тефтера, търся телефони, имена, „връзки”...
Дали обаче „връзкарството” в нас не е придобило прекалено големи измерения? Такива, че ни е осакатило фатално? Дали не сме успели да разрушим изцяло вярата ни в професионализма, в отговорността, в човещината? И дали просто не трябва да се опитаме да излекуваме връзките помежду ни. Като пациенти и като лекари.
И като хора.

понеделник, 13 юли 2015 г.

Държавата взе очите на слепите

Напълно слепи хора останаха без помощ и са принудени да живеят като затворници. Става въпрос за възрастни мъже и жени, които доскоро са разчитали на услугите на т. нар. лични асистенти. Те са им помагали всекидневно в различен тип дейности и на практика са били „очите им“ за света. Заради административни абсурди отскоро те са лишени от тази помощ и живеят единствено между стените на домовете си
Лариса

Една от останалите без услугата личен асистент е Лариса Петрова. След прекарана вирусна инфекция жената започва да губи постепенно зрението си. Фаталният момент се случва през 2003-та година, когато Лариса изгубва изцяло способността си да вижда. От тогава възрастната жена е принудена да живее в света на тъмнината. „Години наред се опитвах да се сдобия с личен асистент и най-накрая през 2012-та успях“, разказва пред „Телеграф“ Лариса. Въпреки сполетяло я нещастие съдбата се оказва благосклонна към нея и й изпраща помощник, който се превръща и в личен приятел. Благодарение на програмата „Помощ в дома“ Лариса се среща с Надя, която й помага всеки ден почти три години. Личната асистентка се грижи не само за битовите подробности като пазаруване, чистене, плащане на сметки и други, но и за далеч по-важни неща. „Не може да си представите какво да е излезеш за няколко часа сред природата и просто да се поразходиш“, споделя Лариса. Хубавите мигове за нея биват съсечени през юни тази година, когато се оказва, че програмата е приключила.

Финал
Проектът, по който е наета помощничката на Лариса, e с финал 30 юни 2015-та година. Дотогава нито една институция не си прави труда да уведоми лично включените в него болни хора, че срокът изтича. Когато Лариса все пак разбира, че ще трябва да се раздели с Надя, последва втори леден душ – оказва се, че няма право да кандидатства за следващ аналогичен проект. Причината е, че срокът за подаването на документи за него съвпада с последните месеци на програмата, по която на Лариса е осигурен личен асистент. „Едни и същи лица не могат да ползват услуги по два проекта, т.е. до 30.06.2015 г. г-жа Петрова няма право да получава услуги по проект „Нови възможности за грижа”, се посочва в официален отговор на Агенция социално подпомагане до „Телеграф“. „И друг път се е случвало програмата, чрез която съм имала асистент, да приключва, но никога не съм изпадала в подобна ситуация. Винаги са намирали начин да ни прехвърлят за следващ проект“, коментира още Лариса и през сълзи допълва - „Този път не стана така...Сега живея като затворник“.

Георги
< Напълно сам и също като затворник живее и 79-годишният инженер Георги Дечев. Мъжът страда от глаукома, следствие на която през 2007 г. изгубва изцяло зрението си. Доскоро Георги също е бил включен в програма „Помощ в дома“ и е разчитал на помощта на Надя, но от няколко седмици се налага да моли близки и познати за елементарни неща, защото не е бил уведомен, че срокът на проекта изтича. Дори и да беше обаче Георги щеше да попадне в същата ситуация като Лариса. „Сам успявам само да изляза от вкъщи, да поема посока перпендикулярно от вратата и подпирайки се по стената, да сляза до магазинчето пред входа. От там обаче мога да си купя само вафли и сок, друго няма“, разказва инженерът. „Естествено, че не мога без помощ“, бързо отговаря на въпроса дали би могъл да живее без асистент. Допълва обаче, че не е оптимист като Лариса и не вярва, че ще успее да си върне помощника.

Чакат
Общият брой на хората, които са разчитали на личен асистент по програмата „Помощ в дома“, е 14 186 лица. Не се знае колко от тях имат съдбата на Лариса и Георги и не са успели да кандидатстват по следващата „Нови възможности за грижа” заради застъпване на срока, по който им е осигурен помощник и началото на новата схема. Същевременно времето за подаване на документите за втората програма е било едва десет работни дни – от 27.03.2015 г. до 10.04.2015 г. Така или иначе обаче хора в ситуацията на Лариса и Георги, чиито лични асистенти са били наети до края на юни, не биха могли да кандидатстват за нея. Въпреки това, от АСП уверяват, че са провели масирана информационна кампания за новата програма. Доказателство за това, посочват от там, е фактът, че за нея са подадени 42 053 заявления. Към края на юни личен асистент е осигурен за 14 133 хора с увреждания. Именно заради многото кандидати е прекратен и вторият прием на документи, който е бил планиран за юни, допълват от АСП.

Изход
Сега надеждата за Лариса и Георги и още незнайно колко още болни в тяхната ситуация е трета програма за личен асистент. Проблемът с нея обаче е, че тепърва се набират проекти от общините и не се знае кога нуждаещите се ще могат да бъдат включени. „Възможност за г-жа Петрова и много други хора с трайни увреждания и невъзможност за самообслужване да имат лични асистенти е обявената процедура „Независим живот“, уверяват от АСП в отговор за „Телеграф“ по случая на Лариса. По нея се предвижда над 14 000 хора в нужда да получат личен, социален, домашен или здравен асистент. Предвиденият за схемата бюджет е 150 милиона лева.

Интернет
Оказва се, че включените в проекта „Помощ в дома“, измежду които са и незрящи хора, е трябвало да бъдат уведомени за края му основно чрез сайта на Агенцията за социално подпомагане. Той обаче няма версия за слепи хора. Все пак социалните допълват, че информационната кампания за новата програма е била проведена и чрез националните медии, както и чрез общините.