Баровци с вили и джипове нямат пари за здраве

Баровци с по няколко имота и лъскави коли нямат пари да си плащат здравните вноски. Това разказаха пред „Телеграф“ лекари и служители от Агенция Социално подпомагане, които се произнасят по молбите на неосигурените, кандидатстващи за безплатно лечение. „Дупката“ само в „Пирогов“ - болницата, която поема основния поток от пациенти извън системата, до края на годината ще възлезе на 200 000 лв.

Бедни
Право на безплатно лечение у нас могат да имат единствено хора, които са здравноосигурени – тоест, не са с прекъснати здравни права. Все пак законът позволява поемането на терапията на определена група лица, които са в изключително тежко материално и социално положение. За да могат да се лекуват за сметка на държавата, без да са плащали предварително обаче, те трябва да отговарят на критерии, заложени в специално постановление на Министерския съвет. Болните трябва да нямат никакви доходи освен социалните помощи, влогове в банки или други източници на приход. Те не трябва да притежават и имоти, които да им осигуряват средства, както и да имат сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка или гледане. В последните години от безплатно здравеопазване могат да се ползват и чужденци, които са със статут на бежанци или имат хуманитарен статут, както и хората, ползващи се от временна закрила.

Молби
Само от началото на годината до края на октомври в дирекциите „Социално подпомагане” в страната са постъпили общо 4 565 молби от болниците за поемане на лечението на здравнонеосигурени лица. Всички те са били приети и лекувани в различни клиники, въпреки че са с прекъснати права. Одобрените молби обаче са 3 657, съобщиха от Агенция Социално подпомагане за Телеграф“. Сметката показва, че останалите близо 1000 души на практика са имали възможност да си плащат здравните осигуровки, но не са. Проверките на социалните са установили наличие на собственост на повече от едно жилище, извършени продажби на жилищни или вилни имоти, както и на земеделска земя. Сред другите причини за отказ от одобряване на молбата е притежание на движима или недвижима собственост, като например коли и други, които са източници на доходи, посочват от АСП.

Спешни
Неосигурените постъпват за лечение за сметка на държавата най-вече поради спешни и животозастрашаващи състояния – основно инсулти, инфаркти, наранявания, които могат да се окажат фатални, разказаха лекари пред „Телеграф“. Основният поток от такива пациенти се насочва към „Пирогов“ - от началото на годината в болницата са приети 240 неосигурени. От тях нито един не е планов, съобщи директорът на спешния институт проф. Стоян Миланов. По думите му всички те са постъпили по спешност и са се нуждаели от незабавна медицинска помощ. Социалните обаче се произнасят положително, тоест плащат за лечението на такива пациенти, само при една четвърт от случаите. Останалите остават за сметка на държавата. „Самият факт, че има подобни откази, означава, че има пациенти, които разчитат на това да не им се случи нищо лошо или ако се случи - да заплатят от джоба си лечението. Но на практика, когато се случи, не го правят. Именно те са една огромна издънка на системата, която проваля цялата идея на здравноосигурителния модел. Става въпрос за хора с възможности, с имоти, с приходи, с джипове, които не попадат в критериите за заплащане на лечението от службите за социални подпомагане“, коментира проф. Миланов пред „Телеграф“. „Дупката“ в „Пирогов“ само от подобни пациенти тази година ще надхвърли 200 000 лева, допълни още той, посочвайки, че с тази сума биха могли да се закупят няколко апарата за болницата.

По-малко
Все пак от спешната болницата отчитат спад в броя на неосигурените пациенти. Така ако през 2013 през „Пирогов“ са преминали 650 такива болни, то през миналата година те са били 400. За 2015-та година те ще са около 240, уточни проф. Миланов. Причина според него може би са влизащите от догодина нови правила за възстановяване на здравните вноски. От 2016-та година връщането в системата ще струва почти двойно повече и ще е възможно при плащане на сумите за здраве за пет години назад, а не за три. „Дори само фактът, че се говори за това явно действа възпитателно“, коментира проф. Миланов. Той обаче очерта и друга тенденция – спад в броя на положителните оценки на социалните.

Гратис
Над два милиона лева е превела Агенцията за социално подпомагане на НЗОК за заплащане на болниците, лекували здравнонеосигурени пациенти през тази година. Точната сума от началото на 2015 до момента е 2 402 348 лв. За същия период на миналата година харчовете по това перо са около 70 000 лв. по-малко. Близо 5 000 пациенти са преминали гратис през болниците за 2014-та, защото не са имали здравни права, сочат още данните на социалните. Материалът е публикуван във в-к "Телеграф", на 17.12.2015

Държавата - длъжник на 2000 деца

Близо 2000 българчета на година са лишени от правото им да получават по 100 лв. месечна компенсация за това, че не са били приети в детска градина. Обезщетението бе въведено с промяна в Закона за семейните помощи през 2009 г., но реално никога не е било изплащано. Причината е неразписана наредба и непредвидени средства в бюджета. От социалното министерство заявиха пред „Телеграф“, че се обмисля догодина този текст от закона да отпадне, тъй като на практика е неприложим.

Закон
В момента всяко семейство с дете на възраст от 3 до 6 години, което не може да бъде записано в общинска детска градина, следва да бъде компенсирано от държавата със 100 лв. Изплащането на помощите обаче е обвързано с възможностите на бюджета и на практика няма как да се случи. Към момента няма издадена наредба за реда за получаване и изразходване на такива помощи, заявиха от Агенцията за социално подпомагане. За този вид компенсации не са предвиждани и средства от бюджета. Въпросната разпоредба е неприложима, потвърдиха и от социалното министерство, откъдето обясниха, че за да стане факт, трябва да бъдат спазени определени условия и от Закона за държавния бюджет, а именно - очакваният годишен размер на положителното салдо по консолидираната фискална програма да превишава 3% от прогнозата за годишния брутен вътрешен продукт, както и да не се влошава утвърденото бюджетно салдо по бюджета. До момента те не са изпълнени, заради което тази част от закона на практика не може да се прилага, посочиха от МТСП. От там допълниха, че догодина се предвижда отпадане на въпросния текст.

Чакащи 
Право на въпросната помощ само в София, където проблемът с местата в забавачките е най-голям, биха имали семействата на 1600 деца. Толкова е броят на малчуганите, които не са приети в детски градини в столицата. Ако към тях се прибавят и всички недоредили се за забавачка от цялата страна, както и тези, неприети в минали години, броят със сигурност ще надхвърли 2000. Още по-сериозен е проблемът с некласираните за ясла в столицата малчугани, които са близо 6000. Родителите им обаче така или иначе не биха могли да очакват финансова компенсация, защото хлапетата не попадат във въпросния текст от закона, тъй като са под 3-годишна възраст.
Според Мария Минчева от дирекция „Образование“ към Столичната община мярка като тази с обезщетенията е добре дошла, но само ако е по линия на държавния бюджет. „Ако е за сметка на общинския, това би означавало да се намалят средствата за строеж на нови детски градини, а това не е начинът да се реши проблемът”, посочи тя пред „Телеграф”. Минчева отбеляза още, че в 8 района в София няма чакащи за яслени групи. Броят на детските градини в столицата е 198.
„Със сигурност помощ, макар и от 100 лева месечно, би помогнала, ако детето не е прието в градина”, коментира Мария Иванова, млада майка от София. Тя е имала късмета синът й да бъде приет в държавна забавачка, макар и далеч от дома им, защото тези в квартала й били пълни. „Не знам как щях да се справя, ако трябваше да плащам за частна градина или пък на жена, която да се грижи за него”, допълва Мария. Частни Средно 400-500 лв. на месец излизат частните забавачки в София, установи проверка на „Телеграф”. Столицата е първенец по подобен тип детски заведения заради все още съществуващия проблем с недостатъчните места в държавните градини. Сумата може да нарасне сериозно, ако родителят иска детето му да бъде взимано от вкъщи, да се включи в различни спортни и художествени занимания и други.

Спасението е в родителските кооперативи
Компенсации за семействата, чиито деца не са приети в градина, поискаха наскоро и учени от БАН по време на среща със социалния министър Ивайло Калфин, посветена на демографската криза у нас. Според тях, ако малчуганът не може да бъде записан в детска градина, родителят му трябва да бъде обезщетен със субсидия, равна на държавната издръжка, която се полага за хлапето, в случай че се е доредило до забавачка. От БАН настояват и за допълнителни субсидии от държавата и общините, за да има по-малки групи деца в градините, както и за насърчаване на алтернативните форми на грижа като родителски кооперативи, достъпни дневни центрове и почасови грижи за малчуганите. Според учените са необходими и повече форми на непълно и гъвкаво работно време, които биха облекчили родителите в грижите за хлапетата. 

Материалът е публикуван във в-к „Телеграф“