За кривото стъкло, през което от МС се виждат протестите

Изминалата седмица бе поредната, в която музикантите от Българското национално радио протестираха с искане за достойно заплащане на труда им. Причината, която събра творците от Симфоничния оркестър, Смесения хор, Биг бенда и Оркестъра за народна музика към БНР първоначално под прозорците на Министерски съвет, а впоследствие пред западните лидери, гостуващи у нас, е до болка познатият факт, че в България изборът на професия, чийто плод не е част от стокооборота и не се оценява с пазарните тенденции, рано или късно ще те изправи пред избора да останеш или не. Да не останеш в професията и да я замениш с някоя "по-оборотна". Или да останеш в нея, но да обогатиш с таланта си друга държава, осъзнала, че съществуват сфери на човешкото себеизразяване, в които водеща е не произведената "стока" и съответната й цена, а импулсът, създаващ непреходни ценности.

За някои протестите на музикантите от Националното радио бяха поредните, в които "едни мрънкащи" хора искаха едни пари. Други дори и не разбраха за тях, защото нямаше затворени магистрали, изхвърлена стока пред министерствата, "ритуално пушене" пред прозорците на властта, ултиматуми или заплахи. Някъде около протестите на музикантите от националното радио, на жълтите павета излязоха и медицинските сестри, а причината бе същата. Отново достойно заплащане за безспорно достоен труд, който от години е изтласкан далеч от очите на властта. За тези протести също не се чу много, защото отново нямаше блокирани магистрали и изхвърлени стока, а само справедливо настояване за уважение на професия, призвана да се грижи за човешкото здраве.

Това, което обаче получиха и музикантите, и сестрите от онези, към които бяха отправени исканията им, бе студен и язвителен шамар. Тонът, с който им бе отговорено, бе аналогичен - на първите бе казано, че ангажиментът на властта опира до даване на субсидия, а на вторите, че отношението към тях приключва с раздаването на съответните средства за съответните ресорни институции.
В хладния управленски отзвук не би имало нищо толкова странно, ако дни след протестите на музикантите и медицинските сестри, същата тази власт не отвори по съвсем различен начин очите си в отговор на исканията на транспортния бранш, скочил срещу промените, предлагани от френския президент Макрон. След блокада от десетки ТИР-ове в столицата, с която западните лидери бяха посрещани у нас, кабинетът се ангажира рязко с проблемите на превозвачите, като проведе спешна среща с техни представители, а премиерът обеща лична среща както с френския държавен глава, така и с немския канцлер. В това поведение също не би имало нищо странно, то дори би било да се приеме за защита на националния интерес през правата на един сектор, в който работят хиляди, ако контрастът, демонстриран пред цели две други съсловия, не бе така явен.

Премиерът неведнъж е отсичал, че "не може всеки, който иска пари, да идва под прозорците на правителството". След такава категорична позиция би следвало той да има и категорично отношение към всички, които дръзнат да поискат нещо под прозорците, къщата или колата му. Очевидно обаче какво ще е отношението на властта към поредния протест, зависи не само от това кой го организира, а и какви рискове носи той. Защото, съгласете се, държавният апарат няма да изпита големи неудобства, ако един или четирите оркестъра на БНР преустановят работа. Може би няма да изпита и толкова големи сътресения, ако 26 000-те останали у нас медицински сестри решат вкупом да напуснат. Техните колежки така или иначе вече няколко десетилетия го правят устойчиво, а самолетите, с които емигрират, необезпокоявано преминават над прозорците на властта. Когато обаче съществува риск протестът на един сектор да блокира нормалния ритъм на града с неясно какво развитие и то пред очите на знатните европейски гости, тогава за властта проблем има. Тогава се търси и решение.

Този двоен аршин обаче повдига немалко въпроси, които в никакъв случай не опират до това кой е"по-по-най" или чий труд е по значим. Те обаче опират до това дали когато си най-отгоре на политическия небосклон, имаш право да затваряш "прозорците" си за едни, а да ги държиш вечно отворени за други? Имаш ли право публично да неглижираш дългогодишните проблеми на няколко съсловия, чиито опит, умения и знания биха ги "продали" повече от лесно на Запад, а да демонстрираш интерес и търсене на решения, само за онези, които имат манталитета и способа да заявят интереси силово? И лансирайки една позиция по принципни въпроси, но показвайки безпринципно отношение в различни ситуации, не заявяваш ли открито, че за едни държавата е майка, а за други мащеха?

И ако отговорът на всичко това е "да", то тогава трябва да приемем, че проблемът ни е много по-страшен от двойния аршин. Проблемът ни се крие в абсолютната липса на грижа, интерес и визия за голяма част от членовете на едно общество, чийто труд не се измерва с няколко километъра бетон или пренесена стока, а с резултат, без който същото това общество не би могло да продължи да бъде определяно за такова. Протест за това обаче надали ще има....

Снимка: sofianci.net

Безплатни бавачки или поредна кръпка за българските семейства

"Целта на тази програма е в подкрепа на цялостната демографска политика на министерството" - с тези думи заместник-социалният министър Зорница Русинова представи програмата "Родители в заетост", която цели подпомагане на родители, чиито деца не са били приети в ясла или детска градина. Мярката, придобила по-голяма популярност като проекта за "безплатни бавачки" или "професия баба", се финансира по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" и ще продължи 18 месеца.

За държавна подкрепа чрез подсигуряване на бавачки, които да помогнат в отглеждането на деца, останали извън класирането за ясли и детски градини, се заговори още през времето на мандата на Ивайло Калфин, начело на Министерство на труда и социалната политика. Тогава обаче тя остана разписана само на хартия, въпреки големия интерес към подобна мярка, особено в София, където проблемът с недостатъчното места в забавачките е вече хроничен.
Големият въпрос обаче е дали програмата представлява действително съществена стъпка в подобряването на социалната сфера у нас и реална "подкрепа на цялостната демографска политика" или е поредната "кръпка", която ще продължи от "ден до пладне" и ще подпомогне шепа хора?

Сметките
Според разчетите по програмата, която е на обща стойност 20 милиона лева, с нея би следвало да се помогне на 1500 родители от цялата страна в отглеждане на децата им. В същото време последните данни на Столична община сочат, че неприетите само в софийските ясли деца са 4200. Отделно, близо 300 чакат за прием в детска градина.
Отделно са и неприетите деца в яслите и градините на останалите големи градове в страната.

При тази ситуация, на фона на непосилните за средностатистическия българин такси в частните заведения, всеки един проект и програма в насока помощ за некласираните деца са добре дошли, а тезата "по-добре да се помогне на малко, отколко на никой" - съвсем на място. Големият проблем обаче се поражда от факта, че усилията за подобряване на "цялостната демографска политика" у нас започват и завършат именно с временни проекти и мерки, а цялостна стратегия, каквато е нужна, когато говорим за политика, липсва. При ситуация на тотален демографски срив, в какъвто се намира България, е излишно и да си задаваме въпроса дали такава е нужна.

Условията
Въпреки позитивния дух, демонстриран от социалното министерство при представянето на програмата за "безплатните бавачки", някои подробности около нея, на които почти никой не обърна внимание, със сигурност ще помрачат доброто настроение на родителите кандидати за проекта. Както винаги се случва, те са скрити в "дребния шрифт", описващ условията по проекта.

Сред тях например е фактът, че помощта "приоритетно ще бъде предоставяна на самотни родители, многодетни семейства, членове на семейства на социално подпомагане и други уязвими групи". В което само по себе си няма нищо лошо, ако крещящото неглижиране на "неуязвимите" групи у нас по отношение на почти всякакво социално подпомагане в последните години не придоби цинични размери.

Според друго условие, всички кандидати за детегледачи трябва да са вписани в агенцията по заетостта, което автоматично изключва в помощта да се включат роднини, които работят. Опцията някоя жена пред пенсия да напусне работа, за да се включи в отглеждането на внучето временно, пред перспективата след това да не може да намери заетост, за да навакса "дупката" в стажа до пенсиониране, надали ще бъде избрана от мнозина.

Съвсем не е за подценяване и фактът, че селекцията на кандидатите за детегледачи на професионално ниво липсва. Според условията в програмата освен да са вписани на борсата, те не трябва да имат "влязла в сила присъда за престъпления от общ характер", "да нямат наложени забрани за изпълнение на професия и/или заемане на длъжност "детегледач" и да са в добро здраве. Крайната преценка ще е на родителите.
Отворен остава въпросът дали човек, нямащ никакъв опит в грижите за деца, би могъл да се справи с тази отговорна задача, дори и да се стори съвсем подходящ на таткото или майката. Един злополучен пример от преди няколко години, при който невръстно дете бе поверено в ръцете на две уж проверени момчета чрез уж приятел и това за малко не отне живота му заради зверски побой, показа, че подборът при подобни ангажименти е повече от наложителен.

Всички тези условности, пред иначе необходимата помощ, каквото проектът "Родители в заетост" предлага, повдигат лавината от въпроси, свързани със социалната политика у нас, която устойчиво се прилага на "парче" и на фона на демографския срив в България. А градивни и работещи решения в тази насока безспорно има - например подсигуряване на повече места в яслените групи по подобие на разширяването на обхвата на детските градини, което е факт; реална възможност за почасово работене на родителите на малки деца и следене за спазване на законодателството в тази насока; подпомагане и на семействата, които не попадат в графата "уязвими" групи, но чиито осигурителен принос на практика е най-съществен; увеличаване на еднократната помощ при раждане и други конкретни, но и дълготрайни стъпки.
В противен случай ще продължаваме да "кърпим" положението с мерки, чиито хоризонт не трае повече от година-две, залъгвайки се, че предприемаме "цялостна демографска политика"...

Tекстът е публикуван в сайта news.bg, 4.10.2017

За осиновяването, „дупките в закона” и за доброто въпреки всичко

Може би едно от най-благородните и истински добри неща, които човек би могъл да направи в живота си е, да си осинови дете. Зад подобна стъпка със сигурност се крият часове и дни на въпроси, притеснения, немалко страхове, но и много, много надежда за споделено щастие. Именно заради всичко това би трябвало онова, което наричаме държава, да действа с пълната си подкрепа и да създаде условия, при които в този преломен момент условностите "преди" не са пречка, а периодът "след"- изпълнен единствено с опознаване и грижа за радостта, прекрачила нечий дом.

Хубавата новина е, че да осиновиш дете в България отдавна не е така трудно. Целият процес стана далеч по-улеснен, а мрачните разкази за изнудвания, искани подкупи и разчитане на добре сработената у нас система на "връзките" останаха в миналото. Или поне се надяваме да са. Лошата е, че едно скорошно решение на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) доказа, че процесът на осиновяване у нас все още има нужда от подобрение и че някои моменти, които биха улеснили родителите и биха им дали доза спокойствие, "куцат".

Какво постанови КЗД?
Антидискриминационният орган излезе с решение, в което постанови дискриминация по отношение на полагащия се отпуск при осиновяване. Проблемът произхожда от факта, че според Кодекса за социално осигуряване осиновителките се ползват с правата на биологичните майки, родили и отглеждащи децата си, но до навършване на съответната възраст на детето. С други думи - когато жена роди дете в България тя има право на една година отпуск по майчинство в размер на 90% от дохода, върху който се е осигурявала и за който е плащала немалка част от възнаграждението си, и още една година отпуск, който от години е замразен на 340 лв. При жените, осиновили дете на възраст до 2 години, обаче отпускът се изчислява спрямо възрастта на детето.
Имайки предвид факта, че по закон изоставените деца се вписват в регистъра за осиновяване, ако не са потърсени от биологичните си родители шест месеца, и последващите административни и съдебни процедури, които също отнемат време, най-ранната възраст, на която малкият човек прекачва прага на новия си дом, е не по-рано от 8-9 месеца. Така ако имат късмета всичко да се случи бързо, осиновителките ще имат право на висоплатения си отпуск едва 2-3 месеца, след които ще трябва или да разчитат на други доходи или да се върнат на работа, защото с подобна сума, каквото се полага през втората година от майчинството у нас, деца се отглеждат на "магия".
Още по-големият законов парадокс произхожда от факта, че жените, осиновили дете на възраст между 2 и 5 години, имат право на 90% от заплата си за период от една година и се явяват "привилегировани" , което само по себе си също е абсурдно, когато говорим за осиновяване.

Пропуск
В този си вид законовата рамка доказва, че някой по някаква неясна причина е пропуснал да разгледа в подробности хипотезата на осиновяване на възраст между 1 и 2 години, с което на практика е ощетил жените, станали майки именно на деца на такава възраст. И въпреки че, мнозина ще кажат, че доходите не трябва и не бива да са ключов фактор при една така важна стъпка в живота на едно цяло семейство, редно е да си зададем въпроса дали именно в този момент, жените, решили се да дадат дом, възпитание и най-важното - обич на едно до вчера изоставено дете, заслужават да бъдат ощетявани по какъвто и да е било начин? Или заслужават спокойствие и време, в което да общуват пълноценно с детето си, без притеснения, породени от материални грижи, поне доколкото това зависи от доскорошните им доходи?
От години организации като Българската асоциация "Осиновени и осиновители" -БАОО повдига въпросите, свързани с правата на осиновителите. Именно те първи съобщиха за решението на КЗД и настояха за реални стъпки към промяна на конкретните пропуски. Обнадеждващото в казуса е, че и с него се ангажира министерството на труда и социалната политика. Което всъщност е и негово задължение, поне с оглед на решението на КЗД, в което се постановява тримесечен срок, в който ведомството да излезе с предложения за законови промени.

В отговор до news.bg по темата от МТСП заявиха, че "Министерството на труда и социалната политика ще направи преглед на разпоредбите на Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване, на основание на които осиновителите ползват отпуск и обезщетение при осиновяване на дете, с оглед уреждане на техните права като отделна група лица. Целта е да не се допуска неравнопоставеност както между тях самите, така и между тях и биологичните родители".
Големият въпрос е кога те действително ще станат факт. А докато това се случи, остава да вярваме, че едно малко камъче няма да отклони никой от големия път да даде щастие и нов живот на едно дете, чиято съдба се решава повторно. За добро.

Tекстът е публикуван в сайта news.bg, 15.09..2017

Последният ветеран

Бай Иван, последният ветеран в селото, погледна всички, после се обърна и хвърли своята шепа пръст върху ковчега в току изкопания гроб. Изпращаха дядо Кръсто – най-старият ветеран. Отиде си след почти век живот – белязан прекалено рано от войната, която отне едната му ръка. Отне нея, но не и силата му, с която спечели жена, вдигна къща, отгледа деца и внуци.

Оня ден всички бях там, наредени един след друг. Подредени след внука – най-скъпият.

Кръстът, който той носеше за дядо Кръсто, се поклащаше тежко. Тежък бе и въздухът в иначе прохладния май, но нямаше как да е другояче в онова малко, някога голямо, село в Северозапада, чийто гърди поемаха сетната си глътка живот. Почти всичко бе изчезнало от него - къщите зееха голи и празни, а шепата хора се събираха все по погребения. Сватби и кръщенета почти нямаше, защото ги нямаше и младите. Гробището накрая на селото, прегърнато с треви и цветя, бе заело мястото на някогашния площад, събирал хора и събори.

Бай Иван закъсня малко за погребението, но успя да стигне за процесията до гробищата. Нареди се най-отзад, но въпреки преклонната си възраст, успяваше да спазва крачка и да не изостава. Спретнат, чист и горд – така, както трябва да се изпраща ветеран.
Гробарите бяха готови да положат тялото и всички се наредиха да хвърлят шепата си пръст. Миг преди ковчегът да потъне, слънцето печеше жарко, горещо и хвърляше отблясъци по наредените по гърдите на стария медали.
Един, два, три, четири, пет, шест.
„Вземи ги”, провикна се Бай Иван към внука. Eдин през други всички заповтаряха същото. Смутен, младият мъж се зачуди какво да прави – вземеше ли ги, все едно отнемаше правото на стария да си отиде с късчетата доказателство за храброст. Оставеше ли ги – пак същото – само че тоя път ги отнемаше от ония, дето трябваше да се учат от тях. „Вземи ги - за теб са”, повтори пак старият ветеран и внукът почна да събира.
Един, два, три, четири, пет...Шестият се запря – аха да го извади, но медалът не се даваше...Опита пак и пак, но нейсе. „Остави го, тоя си го е избрал”, чу гласът на бай Иван. Послуша го и се изправи. С едната ръка държеше петте медала, а с другата хвърли своя дял пръст.
„Айде, това беше. Всички към селото и никой да не се обръща”, нареди отчето. Жените тръгнаха първи. После се сепнаха.

„Дааа-н-н-н”, чу се първият изстрел, който спря всички. „Дааа-н-н-н”, последва втори. Мъжете се бяха наредили и стреляха един след друг. „Дааа-н-н-н”, чу се третият и една от жените не издържа – „Що не предупреждавате бе, бай Иване?!”.
„Ха, че на фронта предупреждават ли бре, мари?, усмихна се старият ветеран и стреля. Изправен и горд - четвъртият изстрел – един по-малко от медалите, взети от гроба.
А после се обърна и тръгна.

В очакване на спасение. Или „късметът“ да попаднеш в старчески дом в България

В навечерието на Великден Елин Пелин влезе в новините със серията зловещи репортажи за нелегален дом за възрастни хора, които са били упоявани с цел присвояване на имотите им. Историята с хосписа, пълна с разкази за връзвани, тормозени и измамени старци, би била достойна за филм на ужасите. В България обаче „филмът” е повече от реален, а условията за реализирането му процъфтяват.

В страна, в която повече от 20% от населението е над 65-годишна възраст, е съвсем естествено нуждата от услуги, свързани с грижите за възрастните хора, да расте. На този фон слабият, почти граничещ с фиктивен контрол от страна на социалните институции, създава идеална ниша за печеливш бизнес – в много от случаите развиващ се на ръба на закона. Проблемът с институционалните грижи за хората на преклонна възраст обяснимо е най-съществен в София. В резултат предложенията за подобен тип услуги в столицата и в близките населени места буквално валят едно през друго. Причината е проста – препълнените държавни старчески домове, шанс за влизане в които уви най-често дава нечия смърт, или добре познатата за родните ширини система на „връзките”.

Към момента на територията на страната функционират 81 домове за стари хора, които се финансират със средства от държавния бюджет. Общият им капацитет е 5533 места, който е изцяло запълнен, става ясно от справка на Агенция социално подпомагане, изготвена за „Барикада“. На опашката за настаняване са 1336 души. Очевидно недостатъчният капацитет на домовете, предлагащи грижи за възрастните, създава благоприятна среда за бума на подобен тип услуги от частен характер. В което не би имало нищо лошо, ако контролът над тях бе достатъчно стриктен. Случаят с Елин Пелин, както и много други преди него, доказаха, че това съвсем не е така. А страдащи от липсата му за съжаление са стотици хора в залеза на живота си.
По закон всеки, който иска да предоставя услуга, свързана с обгрижване на възрастни хора в конкретно място, и да получава пари за това, трябва да бъде вписан в Регистъра на доставчиците на социални услуги. Към 18.04.2017 г. в него са вписани 129 юридически лица, предлагащи социалната услуга „Дом за стари хора”. Трима от тях са в процедура по заличаване, сочи справката на социалните. Глобата за липса на регистрация във въпросния регистър е от 2500 до 10 000 лв.

Дотук със закона. Тези, които решат да не го спазват, действат по друг начин. И схемата им очевидно работи. Просто защото е лесна за изпълнение и носи бързи пари. А понякога и апетитни имоти. Част от съдържателите на частните хосписи са осъзнали този факт и пресметливо са стигнали до извода, че нуждата от регистрация съвсем не е толкова голяма. Обяснението отново е просто – в повечето случаи за съжаление настанените в подобен тип „домове” са хора без преки роднини и изпратени там от не дотам близки родственици, които нехаят за нивото на условия и грижи. Обектите от такъв тип най-често представляват обикновени, често дори неугледни и ненабиващи се на очи малки къщи, разпръснати по малки градчета и села из цялата страна.
За грижи от типа на медицински персонал, крайно необходим за настанените там болни и стари хора, разбира се, и дума не може да става. В същото време шансът подобен тип дом да попадне в полезрението на социалните е минимален, защото на практика и двете страни, реализирали „сделката” – собственикът на „дома” и „загрижените” роднини, които нерядко също се облагодетелстват от евентуални бъдещи сделки с имотите на престарелите си лели, чичовци и други родственици, нямат интерес условията в него да станат публично достояние. Самите старци, къде от немощ, къде от целенасочена изолация, или както стана ясно според разказите на пенсионерите от дома в Елин Пелин – от солидна доза приспивателни, нямат шанс да потърсят спасение.
Други от обитаващите такива места са заведени от близки, зад чиито действия не се крият меркантилни намерения, а единствено осакатена представа за добре свършен дълг. Без въпроси, без проверки, но със себезалъгването за чиста съвест от факта, че са намерили втори „дом” за старите си роднини. Трети, останали сами на този свят и притиснати от немощ и безсилие, го търсят сами. И попадат в капана.

Санкциите за липсата на регистрация на подобни домове рядко достигат „тавана” от 10 000 лв. и в действителност са цинично ниски на фона на събираните суми за „гледането” на възрастните хора. Всъщност, това е един от парадоксите на изродената форма, в която у нас виреят подобни „услуги” – макар и незаконни и не по правилата, за тях се плаща скъпо, като тарифите могат да надхвърлят и 400-500 лева на месец – сума, която обаче е по-ниска от таксите в изрядните домове. Абсурдът се допълва от факта, че в най-честия случай санкциите за такива незаконни места започват и завършват именно с глоба, отнемане правото на регистрация за определен период от време, след което същите хора, необезпокоявани и без капка свян, отново започват да рекламират услугите си – понякога и на същите места.
За щастие у нас има и напълно лицензирани домове, които предлагат професионални грижи за възрастни. Цените в тях обаче са непосилни за голяма част от българите, които по една или друга причина не могат да поемат денонощните грижи за немощните си близки.
Във всеки случай, за да не стига до зверства като това в Елин Пелин, е нужно цялостно преосмисляне на нуждата от подобен тип грижи у нас и най-вече контролът над тях, който би следвало да е железен. В противен случай остава да чакаме. Промяната ни към общество. Или нещо друго…

Материалът е публикуван в сайта "Барикада", 19.04.2017

Златният медалист от турнира „Странджа” Тинко Банабаков: Моето призвание е боксът, живея за него!

„Когато намериш своето признание, успехът не закъснява. А моето призвание е боксът”. В това е категоричен златният ни медалист от престижния боксов турнир „Странджа” Тинко Банабаков. Едва на 22 години той е носител на редица отличия от наши и международни състезания. Кариерата му на ринга започва преди само шест години, но се развива шеметно. Доказателството са и многобройните големи награди, които Банабаков печели, последната от които златният медал от тазгодишното състезание „Странджа”.

Преди да грабне златото от нaй-cтapия бoкcoв тypниp в Евpoпa, националът се „разписва” с още редица значими международни титли, сред които бронзов медал от европейското първенство за мъже през 2015г., два пъти златен медал от турнира „Златен Гонг” в Македония през 2013 и 2014 г., сребро от „Пътя на коприната” в Азербайджан през 2015 г.,сребро от турнира за купата на Черна Гора през 2014 г и турнира „Джи-Би“ във Финландия през 2015 г., бронз от първенството "Ахмет Комерт" в Турция, бронз от Световните бойни игри в Санкт-Петербург Русия и още много други. Списъкът с признания е дълъг и затвърждава амбицията на Банабаков за нови титли.

„Още на първото ми състезание показах, че имам потенциал в този спорт, станах втори и разбрах, че това е моят път. За една година успях да „дръпна” доста, успяха да ме забележат в националния отбор за мъже и въпреки че бях на 17 години и нямах право да участвам заради възрастта, ми, с разрешение от родителите ми, ми бе даден шанса да се състезавам с мъжете. Станах първи и така започна моята боксова кариера”, спомня си първите си стъпки в бокса Банабаков, който е родом от Велико Търново.
Шест години по-късно той вече може да се похвали със злато от най-престижната боксова надпревара на Стария континент. „Започнах доста успешна 2017 година с най-стария и най-силен турнир в Европа – „Странджа”, което на практика бе малко световно първенство. В него взеха участие над 200 спортисти от повече от 30 държави, силите бяха доста изравнени и всеки съперник бе много добър”, разказва Банабаков за изявата си преди месец.

Следващото предизвикателство на боксьора е турнирът „Влазня“ в Албания, който също ще го срещне със състезатели от цял свят. „Главната ми цел засега е европейското първенство, което се явява и квалификация за световното първенство по-късно тази година”, допълва той.

Страстта си към бокса и спорта като цяло националът представя и пред българските деца. Съвсем наскоро той демонстрира опита си от ринга заедно с треньора Светослав Христов пред възпитаниците от 137 СОУ "Ангел Кънчев" в София. „Спортът изгражда характер, който ти помага да преодоляваш всяка трудност в живота. Това трябва да се покаже от рано на децата, за да могат да пристъпят към него с желание и ентусиазъм. Всъщност, няма дете, което да не иска да играе и спортува, но обикновено, колкото и странно да звучи, бариерата идва от родителите”, изтъква медалистът. А на опасенията на някои от тях, че боксът е опасен и агресивен спорт, отговаря: „Всъщност боксът е по-скоро като шах, той е надиграване между мисълта, психиката и физиката на съперниците”.

„Тинко е един от най-сериозните състезатели от гледна точка на отдаването на спорта и сериозността в тренировките. Той буквално живее за него”, определя го и треньорът Христов. Пълното раздаване на спорта личи и от думите на Банабаков: „За мен това е начин на живот – отдавам се на 100% в тренировките, следя много стриктно храненето си, възстановяването си и изобщо съобразявам всичко със спорта. Знам, че лишенията са много, но това е моят път, аз просто съм избран за него”.
Не пропуска да благодари на личния си треньор Евгени Донев, за когото казва, че го приема като баща. „За мен той е част от моето семейство, бил е редом до мен през целия ми път в бокса и извън него – и в загубите, и в победите, и в цялото ми израстване”, изтъква търновецът. Засега Банабаков вижда професионалния си път в България, но не изключва и възможността да се състезава и извън родината. Една от причините е пълноценният шанс за развитие, свързан с възможността да се отдаде изцяло на спорта, без да се налага да търси друго занимание, както за съжаление му се случва понякога сега. Ето защо би се радвал на подкрепа, с която да затвърди избрания път към залата – там, където е доказал, че гори и печели!

Повече за Тинко Банабаков може да откриете и на фен страницата му във фейсбук:
https://www.facebook.com/T.Banabakov/?fref=ts

Боби Косатката, вокал на Der Hunds: Рокът е съвсем друг начин на светоусещане

Der Hunds e българската група, която ще представи страната ни на престижния фестивал "Eurosonic-Noorderslag" в Грьонинген, Холандия. Голямото музикално събитие е в средата на януари 2017 г., а дотогава момчета от бандата се подготвят ударно за международната си изява. Der Hunds спечели шанса да участва във феста, след като грабна две награди от авторитетния конкурс на Българското национално радио „Златна пролет“ с песента си „Спомен”. Една от тях им дава право за участие на фестивала в Грьонинген, който събира над 230 изпълнители всяка година.
Фестивалът "Eurosonic" е едно от най-значимите европейски събития за поп, рок и световната музика. Главна цел на организаторите му е по-широко разпространение на европейската музика. "Eurosonic" се посещава редовно от професионални рекламни агенти, организатори на фестивали и импресарски компании, а участието в него е отличие за всеки музикант. Нашата група ще има шанса да свири цели 45 минути на една от сцените на феста.
Преди да заминат за страната на лалетата, Der Hunds ще свирят и пред българската публика с концерт на 16 декември в Студио 1 на БНР. Там групата ще представи видеото към сингъла "Fire", който е част от новия им трети албум, както и програмата за изявата им в Грьонинген.

Eто и интервюто ми с вокала на “Der Hunds” Боби Косатката, публикувано в offnews.bg.

Der Hunds спечели две награди от конкурса за нова българска поп и рок песен "Златна пролет" на БНР. Разкажи малко повече за него.
Конкурсът е с над 40-годишна история. През годините той е „родил” много хитове на различни поп изпълнители, както и на рок музиканти като нас. През него са преминали групи като Д2, БТР, Gravity Co и много други. Тази година ние за пръв път успяхме да се подготвим за участие, което не бе лесно, защото се допускат само песни, които не са издавани, записвани и т.н., тоест те трябва да са изцяло нови. Всъщност, песента „Спомен”, с която ние се представихме, е второто ни парче на български език и явно е спечелилa одобрението на авторитетната комисия, защото получихме две награди. Едната от тях е участие на фестивала "Евросоник" в Грьонинген, Холандия през 2017 г.

Какво представлява този фестивал?
Фестивалът ще продължи четири дни и ще бъде разгърнат на 50 сцени. Участие на подобно мащабно музикално събитие е голям шанс за изява за всяка група. „Евросоник” събира музиканти, изпратени от националните радиа чрез конкурс, както бяхме избрани и ние, но и мениджъри и продуценти от цяла Европа. С другите момчета от DER HUNDS се готвим от дълго време за нашето представяне, защото ще имаме възможност да сме на сцена над 40 минути.

Имате ли специално подбрани песни за участието си?
Ще изпълним песни от цялата ни дискография. Почти целият репертоар на DER HUNDS е на английски, което мисля, че е добре за подобна изява на международна сцена. Разбира се ще изпълним и песента „Спомен”, с която спечелихме конкурса на националното радио, както и няколко сингъла от предстоящия ни трети албум. „Спомен” е част от него, като планираме да я запишем както на български, така и на английски език. Все още обаче не сме решили на кой от двата езика ще представим парчето в Холандия.

Вие вече имате няколко парчета на български език, но като цяло песните ви са на английски. „Спъва ли” музиката ви изпълнение на български?
За мен английският е езикът на рока и това не би трябвало да е пречка за никой. Всички сме виждали феновете на концертите на AC/DC или Guns N' Roses - хората пеят с пълно гърло песните им от край до край, така че не мисля, че това е проблем. Така или иначе, ние вече имаме песни на български език и ще продължаваме да записваме на него.

Кога ще е факт третият ви албум?
Надяваме се да е факт през пролетта на 2017 година. Работим по него от много време, защото почти всеки един от нас се налага да има и странична дейност, и в този смисъл ни е доста трудно да бързаме. Мартин например е тонрежисьор, Калин е графичен дизайнер, Пифа е IT специалист, но всеки един от тях помага и с тези си качества за групата – имам предвид дори неща като плакати, поддържане на сайта и т.н., защото на практика ние правим всичко около бандата сами. Иначе албумът е почти изцяло завършен, остава записването на вокалите на едно-две парчета. На 16 декември в Първо студио на БНР ще представим и клипа към една от песните в него – „Fire”, както и програмата, с която ще участваме на фестивала в Грьонинген.

Казваш, че почти всички от бандата се налага да работят и нещо друго. Все още ли е „актуална” максимата „Музикант къща не храни”, особено за рок изпълнителите?
Уви, да. Аз лично се опитвам да я опровергая (смее се). Истината е, че тук става въпрос за риск – залагаш си главата в торбата и инвестираш времето и труда си, за да направиш нещо, което обичаш. В момента ние като част от българския underground рок се опитваме “да излезем на светло” и се надявам по този начин да започнем да се препитаваме с музиката. Но няма какво да се лъжем – трудно е, особено за рок изпълнителите. В момента не знам защо са „модерни” малко по-различни жанрове...

Преди няколко години като че ли имаше сериозна вълна от рок-фестивали у нас, но напоследък нещата се уталожиха. Споделяш ли подобно мнение и как си го обясняваш?
Действително има нещо подобно както при големите, така и при малките сцени. Част от тях изцяло изчезнаха, други се изродиха в сцени по-скоро за dance и хип-хип музика. С клубовете се случва същото – от една страна намаляват като брой, а от друга - мениджърите им имат все по-рестриктивни мерки спрямо бандите, за да ги пуснат да свирят. Лъч надежда, който виждам, е предаването „Голямото рок междучасие” на БНТ и се надявам то да събуди интереса на младите към тази музика, нашата музика.

А как се „събужда” интереса към рока?
Рок музиката е музика на бунта. Трябва да мислиш, за да я възприемеш, и усетиш. Трябва да положиш малко усилие, за да заобичаш рока. Докато чалгата е лесно смилаема, не изисква каквото и да било усилие и се „набива” в съзнанието по елементарен начин. За мен рокът е целият ми живот, това е съвсем друг начин на светоусещане, който определено ми харесва.

Школата в Кунино – да извадиш „духа”от камъка

„Миналата година научих за това уникално училище и реших да се запиша. И това се оказа може би най-хубавият избор в живота ми”. Думите са на Александра Гъркова, ученичка в единствената у нас и на Балканите професионалната гимназия по каменообработване. Признание, което разбива на пух и прах представата, че днес институцията на училището е нежелана територия, загубила безвъзвратно може би най-важната си роля – да събужда духа.

Каменоделната школа в живописното врачанско село е единствената по рода си на целия Балкански полуостров. Училището датира от почти преди век и през годините е изградило десетки таланти в областта на скулптурата и каменоделството.
Малко известен факт е, че нейни възпитаници са създали цялата архитектурно-каменна украса на административния център на София.„Това са президентството, Народното събрание, Министерски съвет. Да не говорим за стотиците обекти в България и столицата, които са дело на наши ученици”, разказва директорът на школата Стефан Стефанов.

Днес гимназията продължава да посреща ученици, които избират несигурния, но вечен път на изкуството. За уменията им свидетелстват стотиците произведения из залите на училището, „родени” от някога студения камък, преобразен чрез ръцете им в живи образи. От коридорите на школото се разкриват както класически творби, заинтригували духа на поколения творци, така и съвременни „прочити” на таланта им. Сякаш, за да напомнят и че всяко едно училище е врата към миналото, зад която тихо наднича и историята с цялата си отговорност и очаквания, от там ни гледат ликовете и на Ботев и Левски, чието прераждане в камък продължава да предизвиква и днешните му възпитаници.

Един от тях е Филип Филипов, който работи именно по образа на Христо Ботев. Увереността, с която преобразява студения камък в лика на големия революционер, е доказателство, че зад нея се крият часове на труд и усъвършенстване. Признава, че се притеснява за крайния резултат, но допълва, че работи с максимално старание и много уважение към личността на големия българин. С което и доказва, че училището за бъдещите каменоделци и скулптори в Кунино успява да съхрани ценности, така забравени и така нужни ни днес.
Как е успяло посочва директорът Стефан Стефанов: „Съвременната младеж расте в едно консуматорско общество, което е голям проблем, но и родителското тяло спада също към това поколение. Информационните технологии, компютърните специалности не са рожба на сърцето и ръцете. Това се опитваме да запазим, това е винаги в беседите ми с учениците, с които работим понякога до късно през нощта – за да разберат, че всичко е в интелекта на човека, в това, което създава с ума си, със сърцето си и с ръцете си”. „Всичко това, което правим, ме кара да се чувствам неповторима, може би защото самата работа е неповторима”, споделя и Александра, която е и едно от малкото момичета в школата. Това обаче не я спира да се впусне с още по-голям хъс в иначе мъжкия занаят на каменоделството и да докаже, че когато гориш в онова, което правиш, всички бариери са преодолими.
„ Успяхме да съхраним многохилядолетната професия, която предполагам ще оцелее още много, много хиляди години. Много държави биха се гордели да имат такова училище, но нямат и ние трябва да го запазим, защото по този начин България ще има нещо уникално, нещо неповторимо и може да бъде водеща в културен план и благодарение на това училище”, посочва в заключение Стефан Стефанов. С което ни и кани да посетим едно място, в което красотата на духа намира съвършен израз в материята.

Целият ми репортаж за каменоделната школа в Кунино, излъчен в ефира на предаването „Преди обед” по btv може да видите на следния линк: http://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/da-sazhivish-kamaka.html

Раковият регистър пред спиране

Националният раков регистър на практика е пред спиране на дейността си. Структурата е изправена пред сериозен проблем за бъдещото си функциониране. За тази опасност предупреди пред Zdrave.net. неговият ръководител проф. Здравка Валерианова. Припомняме, през пролетта стана ясно, че регистърът ще бъде прехвърлен от Специализираната болница по онкология в София в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). Мярката е част от процеса по централизиране и модернизиране на системите за мониторинг на здравеопазването в България, аргументира тогава промяната здравният министър Петър Москов.

Оказва се обаче, че към днешна дата не са предприети никакви мерки за градивното преместване на регистъра и неговото функциониране.
„Няма яснота кой ще финансира регистъра, какво ще стане с хората, които в момента работят в него, няма и яснота къде точно ще бъде разположен той, защото от НЦОЗА написаха писмо, че не са в състояние да го поемат, ако нещата не се решат структурно, кадрово и с ясно финансиране”, обясни проф. Валерианова. Тази година СБАЛО не е получила и финансиране за дейността на регистъра от Министерство на здравеопазването.
Проф. Валерианова допълни, че ситуацията е довела до това, че в момента лечебните заведения не знаят към кого да подават данните си за онкоболните. „Нито НЦОЗА може да приеме информация в такъв обем, нито някой може да ги задължи да я подават към СБАЛО, защото регистърът по нормативни документи вече не е структура към болницата. На практика който реши, подава информация, а който не – не я подава, въпреки че в клиничните пътеки и процедури е записано изискване на НЗОК за подаване на данни и всичките протоколи от онкокомитети да бъдат изпращани към раковия регистър”, допълни тя. Оказва се и че нито една институция не проверява дали лечебните заведения спазват този ангажимент.

„Става въпрос за много сериозна база данни, която съдържа над 80 характеристики за всеки отделен случай от рак, които не само се регистрират, но и се проследяват динамично. Те се изпращат към всички международни институции”, подчерта проф. Валерианова в коментар за важността на структурата.
Заради проблема с липсата на финансиране и визия за бъдещето на системата, голяма част от работещите както в националния регистър, така и в регионалните структури са напуснали. „В момента единственият лекар в националния регистър съм аз, нямаме статистик, нямаме и информатик”, отбеляза тя.

Проф. Валерианова поясни, че преди да се вземе решение за преместването на националния регистър, в НЦОЗА е бил разработен механизъм за надграждането на съществуващия софтуер и други подобрения, но не те не са били взети предвид. По този начин, сега съществуващата система на регистрация губи съществена и важна информация за онкологично болните и не може да се отчете действителния брой на заболелите от рак в страната, обясни специалистът.
От своя страна директорът на НЦОЗА проф. Христо Хинков обясни, че в момента се нарушава наредбата, регламентираща дейността на регистъра – (Става въпрос за наредбата, с която на практика структурата се прехвърля в НЦИОЗА – бел. ред). „Ние трябва да го изградим, да го създадем този регистър, не можем да го направим, защото най-малкото нямаме средства, с които да обявим обществена поръчка за софтуер“, отбеляза той. „На практика регистърът може да умре в този си вид, което е голям проблем“, категоричен бе той. „Ние нямаме хора, които да поддържат този регистър“, отбеляза още проф. Хинков. Според него, за да заработи системата пълноценно, би трябвало специалистите от СБАЛО да се прехвърлят в НЦОЗА. Решение за това обаче все още не е взето.

Материалът е публикуван в zdrave.net, 6.12.2016

Koгато сметките заменят хората

„Революционно лечение на хепатит С”, „НЗОК поема модерна терапия за лечение на хепатит С”...
Това бяха само част от заглавията, с които в началото на годината беше съобщено, че у нас вече се прилага ново успешно лечение в помощ на хората, диагностицирани с хепатит. На фона на ежедневните новини за корупция в лечебните заведения, протести на болни, пребити лекари и прочие черни краски от родното здравеопазване, подобна информация звучеше почти фантастично. Досущ като чудо. Защото в България да получиш достъп, и то безплатен, до най-модерната в света терапия на заболяването си, е истинско чудо.

Уви, обикновено след чудесата следва изтрезняване. У нас то случи по най-грубия и безпардонен начин, а именно със загатване, че броят на болните, които ще могат да се лекуват с новата терапия, ще бъде намален. Или както обичат да се изразяват чиновниците – „оптимизиран”. Засега подобно намерение е само заявено от ресорната институция, в случая – НЗОК, но съвсем скоро най-вероятно ще се превърне в грозна реалност.

А сега малко хронология

Януари, 2015 г. Европейската комисия издава разрешение за употреба на иновативно безинтерфероново лечение за хепатит C. Резултатите от клиничните проучвания показват, че новата терапия постига успеваемост на лечението при 95-100% от пациентите, страдащи от най-разпространения у нас генотип на заболяването - генотип 1. Следва около година, през която специалистите потвърждават за ефикасността на новото лечение. Болните, вече свикнали с мудността на родната система, организират няколко протеста заради факта, че достъпът до него у нас се бави, и о, чудо - на 26 февруари НЗОК 2016 г. обявява, че ще заплаща най-съвременното лечение на пациентите с хепатит С.
За кратко всички ние – пациенти, лекари и журналисти, повярвахме, че нещата могат да се случват. Че когато си болен от диагнозата Х в България ще бъдеш лекуван и ще получиш абсолютно същите грижи, както ако си болен в Германия, Франция или Великобритания. И че ще имаш пълноправен шанс да оздравееш.
За съжаление както вече бе споменато, след чудото следва изтрезняване или по-скоро звучен, тежък шамар, който бързо ни връща в родната действителност.
Но да се върнем към хронологията.

След като касата обявява, че ще поеме лечението на хора с хепатит С, през октомври става ясно, че двумесечният срок за разглеждане на документите на болните, които кандидатстват за него, няма да бъде спазен. Причината – прекалено многото заявления. Все пак Надзорният съвет на НЗОК приема, че постъпилите след 27.09.2016 документи ще бъдат разгледани в установения двумесечен срок.
През това време опашката от чакащи за лечение се удължава, като по данни на самата каса към октомври за разглеждане чакат 310 досиета на пациенти, от които 200 са вече просрочени. Стига се до там, че хората започват да пишат жалби до НЗОК и МЗ, в които питат защо лечението им се бави. И продължават да чакат, докато заболяването им прогресира.

Отговорът на НЗОК на тази ситуация идва под формата на таблица, изпратена до медиите, в която надлежно е пресметнато колко болни са одобрени за лечение в периода април-август, и колко се очаква да бъдат одобрени през септември-ноевмри. Срещу всяка графа с болните чинно е упомената изразходваната за терапията им сума. Колонка болни - колонка пари. Месец по месец. Иначе казано – подобрена версия на кръчмарски тефтер. Скокът в изразходваните средства действително е значителен, но и съвсем очакван предвид броя на засегнатите в България, които по данни на сдружението „ХепАктив” надхвърлят 110 000.

И ето го шамарът – решението, което обмислят родните чиновници, е просто, макар и импозантно написано:
„Лавинообразното увеличение на интереса за прилагане на това лечение изисква прецизирането във всеки отделен случай, за да не затрудни достъпа до лечение на всички останали пациенти. На работна среща на представители на ръководството на НЗОК и водещите специалисти по гастроентерология са обсъждани възможностите през 2017 г. да бъдат оптимизирани медицинските критерии в изискванията за включване на новата терапия”. В превод –затягаме рязко критериите и съответно достъпа до лечение, защото прекалено много хора искат да се лекуват, а ние нямаме пари.
Очевидно зад „оптимизирането” на критериите се крие високата цена на въпросната безинтерферонова терапия.

Логичният въпрос при тази ситуация е, защо когато успяхме да се похвалим с достъп до ново лечение и за българския пациент, бързаме да го лишим от него? И ако цената му е толкова висока, а болните действително толкова много, не би ли следвало държавната политика по въпроса да се насочи към договаряне на по-ниски цени за страната ни, наместо да ограничава броя на лекуваните? И не беше ли редно при очакван голям интерес към новите лекарства и липса на достатъчно пари (може би е нормално болният да иска да се лекува, независимо колко ще струва това) критериите да бяха изначално по-строги, за да не стига до ситуация, в която на практика болни хора ще бъдат лъгани в очите,както ще се случи, ако догодина ситото за новата терапия допуска една шепа от тях?
И не на последно място - не е ли цинично да принизяваш човешкия живот до проста таблица с бакалски сметки?
Все въпроси засега без отговор.

Остава да видим и дали разумът ще победи простите сметки, изчисляващи живота. Поне ако не искаме утре някой да не дочака лечението си. Само защото е имал "късмета" да се роди в България.

Заробиха лекарите на 70 000 пациенти

Персоналът на цяла поликлиника в София е завлечен с осигуровки, заради което лекари, сестри, рехабилитатори и други кадри преживяват с нищожни заплати, научи „Телеграф“.
Години наред работещите 30-о ДКЦ в столичния квартал „Обеля“ са били лъгани, че от доходите им са удържани дължимите вноски към хазната. След като измамата лъсва, сметките на здравното заведение са запорирани от НАП, а възнагражденията на медиците, които обслужват близо 70 000 пациенти, са драстично орязани, оплакаха се потърпевши служители.

Завлечени
Проблемът се стоварва с цялата си сила над персонала миналата година, когато НАП налага запор на сметките на поликлиниката заради натрупаните борчове от неплатените осигуровки и лихви към тях, надхвърлящи 700 000 лева. Оказва се, че бившето ръководство не е превеждало осигуровките. В същото време парите били отчитани по документи и са удържани от заплатите, разказаха лекари и рехабилитатори пред „Телеграф“.
Блокирането на парите на центъра се отразява и на заплатите на всички работещи в него, които сега получават едва половината от възнагражденията си. От изработените например през март тази година 22 797 лв., клиниката е задължена да преведе на приходната агенция 40%, или над 9 000 лв. Останали са около 13 000 лв., при нужни за заплати близо 17 000 лв., става ясно от писмо на настоящия шеф на здравното заведение д-р Велизар Дилов до Главната инспекция по труда. Положението става още по-критично през април, когато поликлиниката превежда 50% заради борчовете и „дупката“ за заплати вече става 7 000 лв. В резултат в момента акушер-гинеколог от клиниката получава за труда си малко над 400 лв. месечно. Толкова са и заплатите на останалите работещи там, въпреки че по трудов договор те би трябвало да взимат повече.
Условия
„Положението е критично. Не само че заплатите ни са орязани, но сме принудени да носим елементарни неща за поликлиниката като сапун и памук от вкъщи“, разказа пред „Телеграф“ рехабилитаторът Виолета Борисова. „На ръба на търпението сме, отказваме да работим за НАП“, категорична бе и колежката й лаборант Виктория Владимирова. Плащането на натрупаните дългове орязва възможностите на клиниката да покрива сметките си за ток, отопление и вода, а за инвестиции в нова апаратура и поддръжка на старата и дума не може да става. Сградата на ДКЦ-то буквално плаче за ремонт, а на места условията са трагични, установи проверка на „Телеграф“. „Не е въпросът само в заплатите, нали все пак трябва да предоставяме качествени услуги за нашите пациенти“, допълва Борисова. „Нашата молба е да се намалят процентите на запор“, казват работещите в центъра. Заради проблема целият персонал е готов да подаде колективна оставка, както и да потърси съдействие от Европейския съд по правата на човека в Страсбург. „Телеграф“ се свърза по телефона с настоящия управител на лечебното заведение д-р Велизар Дилов, който обаче отказа да коментира проблема и побърза да затвори телефона.
НАП
„Проблемът с тази клиника е от години“, коментира пред „Телеграф“ прессаташето на НАП Росен Бъчваров. Той посочи, че периодично са налагат решения за неотложни плащания с цел ДКЦ-то да не фалира и определени проценти от сметките му да останат свободни. „Най-лесният начин е запор изцяло на сметката и нито една стотинка от нея да не може да се използва, което обикновено води до бърз фалит на дружеството“, обясни той. „Все пак става въпрос за социално значима дейност и налагането на най-строгата норма би означавало край“, изтъкна той. Затова и по думите му приходната агенция действа със „спасителен план“.
Въпреки дългогодишното невнасяне на осигуровки, датиращо още от 2006 г., се оказва, че към никой от бившите шефовете на ДКЦ-то не може да се повдигне обвинение, става ясно от документи на софийската градска прокуратура, с които „Телеграф“ разполага. В тях се потвърждава, че поради влошаване на финансовото състояние на дружеството от 2006 г. не са внасяни осигуровки на работещите. „Очевидно се касае за лош мениджмънт от страна на управителните органи на дружеството за дълъг период от време“, посочват от СГП. Въпреки това наказателно производство не може да бъде образувано поради факта, че преди 01.01.2015 неосигуряването на работещите не е представлявало престъпление, се посочва в постановлението на прокуратурата.
Наеми
За да бъде подпомогната поликлиниката, занапред тя ще има право да получава наеми от кабинети, намиращи се в сградата й, които се отдават под наем на външни лица, обясниха за „Телеграф“ от Столична община, които са принципал на лечебното заведение. „Става въпрос за между 3000 и 4000 лв. месечно, което ще им позволи все пак да имат някакъв приход“, посочи Милка Христова, зам.-председател на комисията по здравеопазване и социална политика. Обмисля се и възможността общината да отпусне заем на ДКЦ-то. За целта обаче е необходимо съгласуване и разрешение от Министерството на финансите. „Водят се и разговори с НАП за намаляване на процента на запор, но лошото е, че това се случва за кратко, след което се връща старата схема с високи проценти“, обясни тя. Скоро се очаква и да бъде обявен конкурс за нов директор на поликлиниката поради изтичането на мандата на д-р Дилов. „Надявам се той да остане на поста си до момента, в който се обяви и приключи конкурсът. В противен случай ще трябва да търсим някой изпълняващ длъжността“, допълни Христова.
Бившият шеф живее във Франция
Основното неплащане на осигуровките към НАП е било по времето, когато шеф на ДКЦ-то е бил Росен Фиданов. „Не сме имали проблеми с него и просто ни дойде като гръм от ясно небе фактът, че не са ни плащани осигуровките“, посочиха лекари, пожелали анонимност. По информация на „Телеграф“ Фиданов от години живее със съпругата си във Франция. Екипът ни неколкократно се опита да се свърже с него, но той не отговаряше на мобилния си телефон. Малко преди редакционното приключване на броя телефонът му беше изключен.

Материалът е публикуван във в-к "Телеграф", 4 юни, 2016 г.

Мануела Горсова пред нова битка в съда

Пред нова битка в съда е изправена Мануела Горсова. Семейството й се бори за допълнително оценяване на нейното здравословно състояние, за да може тя да бъде обезщетена за всички вреди, които е получила и ще продължи да получава следствие на мозъчната травма от зверската катастрофа преди 9 години, обясни за „Телеграф” адвокат Любомир Георгиев, който от години представлява Мануела в съда. В същото време виновникът за катастрофата – световният шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки не проявява никаква загриженост за нея. Въпреки че наскоро той взе участие в пищно ледено шоу у нас, той не е потърсил и за минута близките на момичето.

Дело
Ново заседание по случая на Мануела е насрочено за 13-ти юни, научи „Телеграф“. „Самото дело е заведено още през 2012 година и е за това Мануела да бъде обезщетена за последиците от всички вреди, които тя е получила следствие на мозъчно-черепната травма от катастрофата. Претендираме за допълнително оценяване на нейното състояние, за което не е било предвидено и присъдено обезщетение, т.е. за всички не само търпени, но и търпими в бъдеще вреди“, коментира пред „Телеграф“ адвокат Любомир Георгиев, който от години представлява Мануела в съда. Делото ще се разглежда от Върховния касационен съд. До най-висшата инстанция се е стигнало, след като адвокатите на спортиста и на застрахователя му са обжалвали решението на по-предната апелативна инстанция. С нея на Мануела беше присъдено допълнително обезщетение за последващите неимуществени вреди. Искът, за който претендира сега защитникът на момичето в кома, е частично уважен. „Претендирам не само всички последващи вреди, които се задълбочават – те са много и за съжаление ще бъдат много и за в бъдеще, но и тези, които не са били изследвани и обезщетявани при първоначалното разглеждане на делото“, поясни адвокат Георгиев. Обикновено при такова състояние късните последици, особено общосоматичните и неврологичните, започват да се проявяват на по-късен етап, понякога в период и от няколко години след първоначалната травма. „За съжаление в случая вредата е огромна по размер и тези вреди се задълбочават постоянно”, отбелязва още адвокатът.

Бавене
„Практика е подобни дела да се точат с години – постоянно се търсят причини за отлагането им. За мен това е недопустимо. Дела, които засягат хора в подобно на Мануела състояние, трябва да се гледат с приоритет, но за съжаление това не се случва“, отбелязва адв. Георгиев. „Тук нанесената вреда е изключително тежка и е пожизнена. Законодателите в Народното събрание нямат воля за промяна в интерес на пострадали в подобно състояние, което води до абсурди“, коментира още той. Георгиев е категоричен, че са необходими законодателни промени, които да внесат ясни правила, с които да се гарантира бързина на делата и адекватна защита поне за подобни, крайно тежки случаи, както и да облекчи нелеката и крайно натоварена работа на съдилищата.

Стависки
Въпреки че наскоро участва в грандиозното ледено шоу у нас, Максим Стависки за пореден път е демонстрирал пълна липса на заинтересованост към съдбата на Мануела, научи още „Телеграф”. Той нито е потърсил, нито се е обадил дори по телефона на близките на момичето, които са до нея денонощно, заради непрекъснатите грижи, които са необходими. Мануела е в т. нар. състояние на будна кома, заради което непрекъснато се нуждае от всекидневни медицинска и рехабилитационна помощ, както и много медикаменти и консумативи.
Неотлъчно до детето си е майката на Мануела, както и баща й Красимир. Той обаче не иска да се появява повече в медиите и прави изключение единствено за „Телеграф”. „Справяме се. Живеем заради Мануела, ще оцелеем пак заради нея”, са кратките думи, с които описва живота си в момента. Не пропуска да благодари и на адвокат Георгиев, който е взел присърце съдбата и на много други хора, имащи участта на Мануела, както и на всички останали, които са помогнали на семейството му и помагат до ден днешен. „Искам да говорим само за делото, то е важно. Защото има и много други млади хора, има деца, които са като Мануела и които чакат, а близките им се отчайват и губят надежда. Това трябва да се промени”, категоричен е Горсов.

Казус на всички
„Казусът на Мануела Горсова е казус на всички останали хора, които са в нейното състояние”, коментира пред „Телеграф” дългогодишният приятел на семейството на Мануела Влади Въргала, който е бил призован и като свидетел по делата на Мануела. По думите му съдебната практика при подобни случаи е повече от порочна и прави жертвата два пъти жертва. „Когато се плаща за застраховка, на никой не му се обясняват, че ако утре стане инцидент, ще трябва да доказва, че е жертва, че трябва да вади документи за всяко едно дребно нещо”, изтъква той. „Това е просто нелепо – ти трябва да имаш счетоводна кантора, с която да доказваш, че си купил един прост маркуч, един памперс или каквото да е било, да представиш фактурата и после да чакаш да ти бъдат преведени средства – все едно говорим за някакви бизнес взаимоотношения. Разбирате ли за каква идиотщина става дума”, възмущава се той. От друга страна сроковете за решаване на подобни дела са неадекватни, коментира още Въргала. Тук не става въпрос за делба на имот, за прехвърляне на къща, а за човешки живот, за това да докажеш, че някой има нужда от помощ и то всекидневно, отбелязва той. „Когато ме призоваха в съда и трябваше да обясня какво е състоянието на Мануела, взех един бял лист и казах – „Ето това беше Мануела преди – един бял лист, на който можеш да нарисуваш красива картина”. После смачках листа и им казах – „Това е Мануела днес. Единственото, което може да се направи е да се опитаме да изгладим листа”, разказва Влади. А за Стависки е повече от ясен – „Не мога да го коментирам. Това може да се случи на всеки, но мисля, че по-важното е да се мисли какво може да се направи, а не какво е могъл да направи.”
Материалът е публикуван във в-к "Телеграф", 21.04.2016 г.

Стотици болни без лични асистенти

Стотици хора с увреждания и тежки заболявания са лишени от лични асистенти, които да им помагат в редица дейности, научи „Телеграф“. Причината е, че цели 23 общини у нас, в които живеят лица с подобни проблеми, все още не са подали документи за проект, осигуряващ помощниците. Става въпрос за схемата „Независим живот“, чрез която се предвижда подкрепа за 16 000 хора с увреждания и лица над 65 години.

Въпреки неколкократното удължаване на срок за кандидатстване, 23 общини все още не са подали документи за нея. От социалното министерство потвърдиха информацията, но категорично отказаха да уточнят за кои райони става въпрос. От там допълниха, че ще изпратят специални покани до кметовете на изпусналите сроковете общини. Дори и те да решат да се включат в проекта обаче, ще мине дълго време, докато той започне да се изпълнява, през което болните хора ще без помощници, коментира запознати.
Сред тях са хора с тежки увреждания, болни или самотни възрастни, за които подобни асистенти са изключително ценни.
„Този проблем е от години. Общините не искат да се ангажират и да се грижат за хората с увреждания. А те не живеят само в София, Пловдив и Варна“, коментира пред „Телеграф“ председателят на Асоциацията на родители на деца с епилепсия Веска Събева.

Материалът е публикуван във в-к "Телеграф"

Без дом

Студът поваля поне по един бездомник на час всяка вечер в София. Много болници обаче отказват да приемат измръзналите клошари, тъй като повечето са без здравни осигуровки. Затова линейките на Спешна помощ ги карат директно в приютите, които през последните дни са препълнени.
През нощта се стоварват по 8-9 измръзнали бездомници, разказват от кризисния център в кв. "Захарна фабрика" пред "Телеграф".

Линейки
„Почти всяка нощ през зимата при нас има случаи на докарани от Бърза помощ премръзнали хора“, посочи шефката на центровете в „Захарна фабрика“ Божана Латева. Линейките прибират останали на улицата мъже и жени, за които е подаден сигнал на спешния телефон 112. За такива хора обикновено няма места в болниците, защото състоянието им не винаги налага лекарска намеса. Нерядко клиниките отказват и да приемат бездомниците, тъй като в масовия случай те са без здравни права и терапията им остава за сметка на лечебницата, в случай че здравното заведение не реши да си търси изразходваните пари от социалните. Цялата процедура обаче отнема дълго време и затова мръзнещите хора най-често се карат в т. нар. кризисни центрове.

Опашки
Този тип заведения в София са два с общ капацитет 170 места. Въпреки че приютите предлагат подслон от 18 часа до сутринта на следващия ден, опашката от чакащи за убежище и храна хора се извива още в първите минути след 17 часа, установи проверка на „Телеграф“. Десетки хора напълниха входа на един от кризисните центрове в столичния квартал „Захарна фабрика“ в понеделник следобед. „В последните години броят им непрекъснато се увеличава, идват всякакви – стари, млади, такива с психични заболявания. Имали сме и болни от СПИН, туберкулоза“, разказва Латева. Допълва, че най-тежко е когато в центъра помощ търсят самотни хора на инвалидни колички и с тежки увреждания. Тъй като в приюта лекар няма, понякога се налага самата тя да оказва медицинска помощ. „Неведнъж съм промивала и превързвала рани от различни заболявания“, посочва още шефката на центъра, която е и медицинска сестра. Заради големият наплив от хора, от приютите имат готовност да извадят и допълнителни 20 походни легла, на които да преспят безпризорните. Храна
Ако успеят да се доредят до центъра, бездомниците получават безплатна вечеря, баня и легло с чисти чаршафи. Закуска обикновено няма, като в повечето случаи бедните получават по чаша чай рано сутринта. Оказва се, че въпреки че центровете приемат хора и през уикендите, в почивните дни храна не се раздава. Обяснението е липса на достатъчно средства. Покрай празниците бездомните са могли да се порадват на по-богато меню и дори десерти, но в последните дни вечерята им се свежда до леща или друг вид супа и няколко филийки хляб. Затова и основното, от което има нужда бедните, са храна. Няма да откажат обаче още дебели дрехи и обувки. „С обувките е най-страшно, идват тук буквално с разпадащи се обувки и разранени крака, така че ще сме благодарни на такъв тип дарения“, посочва Латева. Допълва обаче, че за предпочитане са удобни дебели дрехи като анцузи, пуловери и палта, с които за съжаление хората ще могат да изкарат зимните дни навън.

Изоствени
„Ако не е това място, няма къде другаде да отида“, споделя пред екипа ни 67-годишният Никола Кузманов. Възрастният мъж, който е диабетик, е останал сам, след като се е развел на късни години. Жилище няма, а квартирата е прекалено скъпа – само за една стая искат 150 лева, посочва Никола. За работата си към строителните войски днес мъжът получава 197 лв. пенсия. До леглото, в която ще прекара нощта, пази и торбичка с лекарства и малко лични вещи. Благодарен е на центъра, че го приютява през нощта, но допълва, че са нужни още такива места, защото по улиците има много безпризорни хора. Редом до него е и възрастен мъж от Врачанско, който е останал без жилище, след като е преписал дома на сина си. „Със снахата не се разбираме и затова съм тук“, посочва той. Сред „клиентите“ на другия тип приюти в квартала – този за временно настаняване, където бездомните могат да останат до три месеца, е и възрастен мъж от Видинско. Останал на улицата, след като заварил жена си с друг. Тежката обида го подтикнала да напусне града и да се установи в София. В столицата, макар и на късни години, мъжът среща за втори път любовта. Прекарват заедно няколко години, но когато изгората му се приковава на легло след инсулт, близките й го изгонват. „Няколко пъти го питах защо не се върне при първото си семейство, а той ме поглежда и само казва: „Как да й простя“, разказва директорката на дома. Контейнери
„Всеки е със собствената си съдба. Тук виждаш как животът ти може да се преобърне фатално и по начин, който никога не си и помислял“, посочва Латева. Допълва, че в първите си месеци в центъра се е чудила защо част от хората го напускат още в 5-6 ч. сутринта, при положение, че може да останат до 10. Оказва се, че те излизат толкова рано, защото имат „запазени“ контейнери и кофи за смет, в които ровят за отпадъци и вторични суровини. Ако изпуснели часа, имало риск да ги изпревари друг и дори да стигнат до бой, споделяли клошарите.

Измамник обира пенсиите на старици
Измамник обикаля кризисните центрове в страната, за да обира пенсиите на възрастните бездомни там, научи „Телеграф“. Става въпрос за млад мъж, който успява да спечели доверието на пенсионерите, останали без покрив. След това им прибира документите, кара ги да му дадат пълномощно и така прибира парите им. Обикновено в клопката му попадат старици, които впоследствие биват заплашвани дори със смърт, разказаха хора от центъра пред „Телеграф“.

Материалът е публикуван във в-к "Телеграф", 6.01.2015

Баровци с вили и джипове нямат пари за здраве

Баровци с по няколко имота и лъскави коли нямат пари да си плащат здравните вноски. Това разказаха пред „Телеграф“ лекари и служители от Агенция Социално подпомагане, които се произнасят по молбите на неосигурените, кандидатстващи за безплатно лечение. „Дупката“ само в „Пирогов“ - болницата, която поема основния поток от пациенти извън системата, до края на годината ще възлезе на 200 000 лв.

Бедни
Право на безплатно лечение у нас могат да имат единствено хора, които са здравноосигурени – тоест, не са с прекъснати здравни права. Все пак законът позволява поемането на терапията на определена група лица, които са в изключително тежко материално и социално положение. За да могат да се лекуват за сметка на държавата, без да са плащали предварително обаче, те трябва да отговарят на критерии, заложени в специално постановление на Министерския съвет. Болните трябва да нямат никакви доходи освен социалните помощи, влогове в банки или други източници на приход. Те не трябва да притежават и имоти, които да им осигуряват средства, както и да имат сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка или гледане. В последните години от безплатно здравеопазване могат да се ползват и чужденци, които са със статут на бежанци или имат хуманитарен статут, както и хората, ползващи се от временна закрила.

Молби
Само от началото на годината до края на октомври в дирекциите „Социално подпомагане” в страната са постъпили общо 4 565 молби от болниците за поемане на лечението на здравнонеосигурени лица. Всички те са били приети и лекувани в различни клиники, въпреки че са с прекъснати права. Одобрените молби обаче са 3 657, съобщиха от Агенция Социално подпомагане за Телеграф“. Сметката показва, че останалите близо 1000 души на практика са имали възможност да си плащат здравните осигуровки, но не са. Проверките на социалните са установили наличие на собственост на повече от едно жилище, извършени продажби на жилищни или вилни имоти, както и на земеделска земя. Сред другите причини за отказ от одобряване на молбата е притежание на движима или недвижима собственост, като например коли и други, които са източници на доходи, посочват от АСП.

Спешни
Неосигурените постъпват за лечение за сметка на държавата най-вече поради спешни и животозастрашаващи състояния – основно инсулти, инфаркти, наранявания, които могат да се окажат фатални, разказаха лекари пред „Телеграф“. Основният поток от такива пациенти се насочва към „Пирогов“ - от началото на годината в болницата са приети 240 неосигурени. От тях нито един не е планов, съобщи директорът на спешния институт проф. Стоян Миланов. По думите му всички те са постъпили по спешност и са се нуждаели от незабавна медицинска помощ. Социалните обаче се произнасят положително, тоест плащат за лечението на такива пациенти, само при една четвърт от случаите. Останалите остават за сметка на държавата. „Самият факт, че има подобни откази, означава, че има пациенти, които разчитат на това да не им се случи нищо лошо или ако се случи - да заплатят от джоба си лечението. Но на практика, когато се случи, не го правят. Именно те са една огромна издънка на системата, която проваля цялата идея на здравноосигурителния модел. Става въпрос за хора с възможности, с имоти, с приходи, с джипове, които не попадат в критериите за заплащане на лечението от службите за социални подпомагане“, коментира проф. Миланов пред „Телеграф“. „Дупката“ в „Пирогов“ само от подобни пациенти тази година ще надхвърли 200 000 лева, допълни още той, посочвайки, че с тази сума биха могли да се закупят няколко апарата за болницата.

По-малко
Все пак от спешната болницата отчитат спад в броя на неосигурените пациенти. Така ако през 2013 през „Пирогов“ са преминали 650 такива болни, то през миналата година те са били 400. За 2015-та година те ще са около 240, уточни проф. Миланов. Причина според него може би са влизащите от догодина нови правила за възстановяване на здравните вноски. От 2016-та година връщането в системата ще струва почти двойно повече и ще е възможно при плащане на сумите за здраве за пет години назад, а не за три. „Дори само фактът, че се говори за това явно действа възпитателно“, коментира проф. Миланов. Той обаче очерта и друга тенденция – спад в броя на положителните оценки на социалните.

Гратис
Над два милиона лева е превела Агенцията за социално подпомагане на НЗОК за заплащане на болниците, лекували здравнонеосигурени пациенти през тази година. Точната сума от началото на 2015 до момента е 2 402 348 лв. За същия период на миналата година харчовете по това перо са около 70 000 лв. по-малко. Близо 5 000 пациенти са преминали гратис през болниците за 2014-та, защото не са имали здравни права, сочат още данните на социалните. Материалът е публикуван във в-к "Телеграф", на 17.12.2015

Държавата - длъжник на 2000 деца

Близо 2000 българчета на година са лишени от правото им да получават по 100 лв. месечна компенсация за това, че не са били приети в детска градина. Обезщетението бе въведено с промяна в Закона за семейните помощи през 2009 г., но реално никога не е било изплащано. Причината е неразписана наредба и непредвидени средства в бюджета. От социалното министерство заявиха пред „Телеграф“, че се обмисля догодина този текст от закона да отпадне, тъй като на практика е неприложим.

Закон
В момента всяко семейство с дете на възраст от 3 до 6 години, което не може да бъде записано в общинска детска градина, следва да бъде компенсирано от държавата със 100 лв. Изплащането на помощите обаче е обвързано с възможностите на бюджета и на практика няма как да се случи. Към момента няма издадена наредба за реда за получаване и изразходване на такива помощи, заявиха от Агенцията за социално подпомагане. За този вид компенсации не са предвиждани и средства от бюджета. Въпросната разпоредба е неприложима, потвърдиха и от социалното министерство, откъдето обясниха, че за да стане факт, трябва да бъдат спазени определени условия и от Закона за държавния бюджет, а именно - очакваният годишен размер на положителното салдо по консолидираната фискална програма да превишава 3% от прогнозата за годишния брутен вътрешен продукт, както и да не се влошава утвърденото бюджетно салдо по бюджета. До момента те не са изпълнени, заради което тази част от закона на практика не може да се прилага, посочиха от МТСП. От там допълниха, че догодина се предвижда отпадане на въпросния текст.

Чакащи 
Право на въпросната помощ само в София, където проблемът с местата в забавачките е най-голям, биха имали семействата на 1600 деца. Толкова е броят на малчуганите, които не са приети в детски градини в столицата. Ако към тях се прибавят и всички недоредили се за забавачка от цялата страна, както и тези, неприети в минали години, броят със сигурност ще надхвърли 2000. Още по-сериозен е проблемът с некласираните за ясла в столицата малчугани, които са близо 6000. Родителите им обаче така или иначе не биха могли да очакват финансова компенсация, защото хлапетата не попадат във въпросния текст от закона, тъй като са под 3-годишна възраст.
Според Мария Минчева от дирекция „Образование“ към Столичната община мярка като тази с обезщетенията е добре дошла, но само ако е по линия на държавния бюджет. „Ако е за сметка на общинския, това би означавало да се намалят средствата за строеж на нови детски градини, а това не е начинът да се реши проблемът”, посочи тя пред „Телеграф”. Минчева отбеляза още, че в 8 района в София няма чакащи за яслени групи. Броят на детските градини в столицата е 198.
„Със сигурност помощ, макар и от 100 лева месечно, би помогнала, ако детето не е прието в градина”, коментира Мария Иванова, млада майка от София. Тя е имала късмета синът й да бъде приет в държавна забавачка, макар и далеч от дома им, защото тези в квартала й били пълни. „Не знам как щях да се справя, ако трябваше да плащам за частна градина или пък на жена, която да се грижи за него”, допълва Мария. Частни Средно 400-500 лв. на месец излизат частните забавачки в София, установи проверка на „Телеграф”. Столицата е първенец по подобен тип детски заведения заради все още съществуващия проблем с недостатъчните места в държавните градини. Сумата може да нарасне сериозно, ако родителят иска детето му да бъде взимано от вкъщи, да се включи в различни спортни и художествени занимания и други.

Спасението е в родителските кооперативи
Компенсации за семействата, чиито деца не са приети в градина, поискаха наскоро и учени от БАН по време на среща със социалния министър Ивайло Калфин, посветена на демографската криза у нас. Според тях, ако малчуганът не може да бъде записан в детска градина, родителят му трябва да бъде обезщетен със субсидия, равна на държавната издръжка, която се полага за хлапето, в случай че се е доредило до забавачка. От БАН настояват и за допълнителни субсидии от държавата и общините, за да има по-малки групи деца в градините, както и за насърчаване на алтернативните форми на грижа като родителски кооперативи, достъпни дневни центрове и почасови грижи за малчуганите. Според учените са необходими и повече форми на непълно и гъвкаво работно време, които биха облекчили родителите в грижите за хлапетата. 

Материалът е публикуван във в-к „Телеграф“

Състезавахме се с буря, за да спасим живот

Военни пилоти буквално са се състезавали с буря, за да успеят да транспортират починало момче, с чийто органи са спасени четирима души. За това разказа пред „Телеграф“ кап. Бойко Ичев, пилотирал военнотранспортния самолет „Спартан“ в нощта на 20-и септември. Заедно с колегите си от ВВС той се включи в „Седмицата на донорството и трансплантациите“, отбелязана във Военномедицинската академия в София вчера.

Сигнал
„Спомням си датата на полета много добре, защото на следващия ден имах рожден ден“, посочва кап. Ичев. Във въпросната вечер той е у дома заедно със семейството си, готвейки се да посрещне празника буквално след няколко часа. Докато текат приготовленията за рождения ден обаче капитанът получава спешно обаждане, което променя изцяло плановете му за вечерта. „В 20.30 получих сигнал от оперативния дежурен и започнах да действам, защото имаме определено време, за което трябва да се явим с готовност за излитане“, разказва пилотът. Капитанът разбира, че му предстои да участва в донорска ситуация, едва когато се явява на работа.

Буря
Тогава обаче екипажът на „Спартан“ се оказва изправен пред сериозна пречка. Малко преди да излетят се оказва, че над София се заформя страшна буря. „Затова и искахме да избързаме, за да изпреварим лошите метеорологични условия и да се доберем възможно най-бързо до Варна. Фронтът й идваше от Запад и заливаше района на летището, така че беше по-добре да излетим максимално бързо, за да имат време лекарите да помогнат на пациентите“, допълва Ичев. За щастие усилията им се увенчават с успех и военните успяват да изпреварят развихрилата се буря. „Самолетът е снабден с много хубав метеорологичен радар, така че след като излетяхме, не беше проблем да избягваме активната облачност“, спомня си пилотът. Ичев не пропуска да изтъкне ролята и на лекарския екип, участвал в ситуацията. „Екипите действат изключително професионално и с огромна почит към паметта на починалия човек. Цялостното съгласуване и бързата реакция на всички участващи в подобен момент е от изключително важно значение“, изтъква военният. „Мисля, че в тази нощ получих един от най-хубавите подаръци - помогнахме доброто дело на едни хора, проявили доброта и благородство в най-тежкия момент от живота си, да дадат живот на четирима души“, посочва още той. Георги
Акцията, в която участва капитан Ичев, успява да транспортира трупа на 21-годишния Георги, починал от мозъчен кръвоизлив в морската столица. Въпреки тежката загуба родителите му вземат благородното решение да дарят органите на сина си и така да бъде спасен животът на тежко болни пациенти. „Случаят е много тежък, но близките реагираха изключително човешки, съгласявайки се да дарят органите“, посочи за „Телеграф“ проф. Вилиян Платиканов от варненската УМБАЛ “Св. Марина“. Сърцето на момчето е трансплантирано в УМБАЛ „Света Екатерина“. Черният дроб е трансплантиран в Университетска болница „Лозенец“, а двете бъбречни трансплантации са извършени в УМБАЛ „Александровска“.

Решение
Семейството на Георги разказа пред bTV, че синът им е бил здраво момче, което съвсем скоро е трябвало да бъде студент в Лондон. Седмица преди да отлети за британската столица обаче получил болки в главата. Оказва се, че момчето има спукана аневризма, която е довела и до мозъчен кръвоизлив. "Подобно на други пациенти, получили аневризма, той никога преди това не е имал каквито и да било оплаквания", коментира анестезиологът д-р Валентин Маринчев. "Направихме го в името на Георги и се молим хората, които носят органите му, да бъдат здрави, защото те носят част от нашето дете", допълни бащата на момчето. Всички ние се прекланяме пред паметта на това момче, което остава да живее в сърцата на няколко семейства, коментира и директорът на агенцията по трансплантации д-р Мариана Симеонова.

ВВС
Военни са помогнали при общо шест донорски ситуации през изминалата 2014-а година и от началото на тази, съобщиха от Изпълнителната агенция по трансплантации. Преди последната във Варна екипи на ВВС са участвали отново при акция в морската столица, станала на 27 февруари. При нея с органите с органите на 39-годишен мъж е помогнато на трима души. Над 1000 души у нас се надяват на трансплантация. Най-много от тях – 940, имат нужда от бъбрек.
Материалът е публикуван във в-к "Телеграф" на 17 октомври, 2016

Търсят БГ учени за хапчета от марихуана

Американска компания, специализирана в производството на марихуана за медицински цели, ще търси наши учени, с които да разработва хапчета от растението. Целта е да се създаде синтезиран продукт, който не води до еуфория, но спомага за облекчаването на редица здравословни състояния, разказа пред „Телеграф“ Пламен Овагемов, който е в ръководството на фирмата „Vodis Innovative Pharmaceuticals”.

Лечебна
„Обмисляме да потърсим учени, с които да разработим синтезиран продукт от марихуаната, който да бъде използван за лечебни цели, най-вече като болкоуспокояващо“, посочи Овагемов. Доскоро той управляваше една от най-успешните строителни компании у нас, но в момента е в управителния борд на американската компания. По думите му е много вероятно да бъдат потърсени експерти от БАН, стига да има интерес от тях и разбира се – подкрепа на здравните власти в България. „Тепърва ще водя разговори в тази насока, защото не знам дали някой би искал да се ангажира с въпроса“, посочва Овагемов. „Дали подобен продукт ще влезе бързо на пазара е друг въпрос, защото засега има голям отпор от страна на фармацевтичната индустрия“, отбелязва още той.

Лечение
Идеята е хапчетата от марихуана да спомагат най-вече за намаляване на болки от всякакъв вид. „Доказано е, че марихуаната помага за лечение на мускулни спазми, припадъци от епилепсия, гадене, вследствие химиотерапия, понижен апетит и загуба на тегло, последващи хронични заболявания като СПИН и други“, посочва Овагемов. В момента в 23 щата в САЩ е разрешено легално производството и продажбата на марихуана за медицински цели за лица над 18-годишна възраст. Това означава, че тя се изписва с рецепта от лекар, като се спазва определен грамаж. Отскоро в някои щати като Колорадо и Вашингтон марихуаната е почти напълно легализирана и може да се използва не само с медицинска насоченост. „Във всеки случай употребата й като лекарство е много нова наука и тепърва предстои разработването й. Затова ще разчитаме на подкрепата и на български учени“, пояснява Овагемов. Потърсени за коментар от Българската академия на науките посочиха, че все още не са официално запознати с подобно предложение. От там обаче изтъкнаха, че са готови на различни партньорства, стига да са подробно запознати с естеството им.

Епилепсия
За ползата от марихуаната с лечебна цел потвърди пред „Телеграф“ и Веска Събева, председател на Асоциацията на родители на деца с епилепсия (АРДЕ). „Нещо, което помага, трябва да бъде достъпно“, категорична бе тя. По думите на Събева марихуаната спомага за овладяване на пристъпите при тежки форма на болестта като резистентната епилепсия. „Наши родители, няма да уточнявам по какъв начин, се принуждават да търсят марихуана, за да помогнат на децата си“, отбеляза тя. „За съжаление у нас всичко ново се прокарва много трудно. Когато стане въпрос за марихуана и хората си представят наркотик. Тук говорим за селектирани растения, за които има медицински доказателства, че помагат“, допълни Събева. „Никой няма да даде на детето си нещо, което ще му навреди, това трябва да се осъзнае“, подчерта тя.

Проучване
Междувременно се оказва, че у нас вече се провежда клинично изпитване на лекарство, създадено от британска фирма, което съдържа основните съставки на марихуаната - канабидиол и тетрахидроканабинол. Това става ясно от отговор на здравния министър д-р Петър Москов на депутата Велизар Енчев. Въпросният продукт ще се ползва за облекчаване на болката при онкоболни. Здравният министър цитира и доклад на Националния център по наркомании, в който се посочва, че практиката на употреба на лекарствените канабиноиди съществува вече 20 години в световен план. Тези лекарства се предлагат на възрастни пациенти със сериозни заболявания в случаите, когато състоянието им не се повлиява от други лекарства, отбелязва Москов, пояснявайки, че в момента марихуаната е в списък на вещества, които не могат да се ползват в хуманната медицина и че такава промяна ще трябва да ги премести в друг - на опасни вещества, които обаче имат медицинско приложение. От отговора му се разбира и че на Изпълнителната агенция по лекарствата, както и на Националния център по обществено здраве и анализи са възложени доклади, които да уточнят практиката по света и необходимостта от прилагането на марихуаната за терапия. След изготвянето им те ще бъдат предоставени на заседание на Националния съвет по наркотични вещества, като се предвижда темата да бъде разгледана отново. Идеята е да се прецени дали такова приложение няма да доведе до бум на псевдодиагнози единствено с цел получаване на марихуана.

10 000 зоват за легализиране
Близо 10 000 души наброява групата „Стани част от нас“ във фейсбук, която апелира за легализиране на медицинската марихуана. Под надслов „Медицинската марихуана може да спасява животи“ членовете й са единодушни, че разпространяването на този тип растение в помощ на болни трябва да бъде разрешена.

Калоян

В България се чувствам като престъпник. Това разказа пред „Телеграф“ Красимир Янков, който се лекува чрез марихуана. Мъжът е болен от левкемия, следствие която има мъчителни болки и спазми. Преди години Янков открива лечебната сила на извлек от марихуана и успява да облекчи страданията си. Заради това обаче бива осъден.
Присъда
Заради отглеждането на марихуана в родината си Янков получава присъда от година и половина условна присъда с три години изпитателен срок. „Въпреки тази присъда, обществена тайна е, че аз продължавам да се лекувам с този извлек. Олиото, което добивам чрез марихуаната, ми помага да спя, да огранича мускулните спазми, съпътстващи моята болест. Няма да е пресилено, ако кажа,, че ако я няма билката, досега да съм умрял“, разказва Янков. Категоричен е, че за него това е бъдещето и панацеята за облекчаване на голям брой болести.
Чужбина
Поради преследването от закона на отглеждането на марихуана у нас, мъжът се принуждава да пътува до страни като Холандия и Белгия, за да се сдобива с билката. „Има страшно много хора по целия свят, които се лекуват по този начин“, отбелязва Красимир. Допълва, че по време на срещите си с различни лекари много от тях са признали, че действително марихуана помага за редица здравословни проблеми, сред които епилепсия, алцхаймер, паркинсон, псориазис и други. У нас обаче почти всички представители на съсловието все още се притесняват да обявят публично мнението си за този тип употреба на канабиса.
Хапчета
Янков обаче е скептичен към идеята за създаване на хапчета от марихуана. „Фармацевтичната индустрия се бори със зъби и нокти и срещу легализирането на марихуана за лечебни цели. Това е билка, която на практика е безплатна. Фармацевтичните фирми не могат да я патентоват и затова търсят начин да я комерсиализират“, коментира Янков. По думите му, дори да бъдат създадени подобни продукти, те биха изключително скъпи и непосилни за повечето болни. „Не може половин грам активно вещество да струва 186 долара, при положение, че аз съм имал периоди, при които съм ползвал по един грам“, заключва Янков, допълвайки колко по-евтино е извличането му от самото растение.