А ако те бяха прогледнали?

Цар Самуил щял да свети с фосфоресциращи очи в центъра на София.
Уви, идеята на Александър Хайтов, съчетала в себе си „иновативен” поглед за класическото разбиране за монументална скулптура, странно защо не срещна подкрепата на столична община в лицето на заместник-кмета Тодор Чобанов. И сега горкият шестметров Самуил ще се терзае дали ще просвятква нощем подобно на неоновите реклами на поредния бетонен мол или марка маратонки...

Всъщност, одисеята с паметника на българския владетел се вписва идеално в агонията, в която е изпаднало изкуството у нас. Особено онова, което би трябвало все още да задоволява дефицитните ни обществени очаквания за естетика. А в случая и почит към паметта на личностите, белязали историята ни.
Фактът, че в случая става въпрос за мащабен монумент, който ще се извисява може би с десетилетия в центъра на столицата, а не за малка пластика, красяща нечие бюро и родена от поредния каприз на случаен клиент, е достатъчна причина да се замислим за проблема. А проблемът е огромен. Започва с повсеместната липса на прозрачни, широко обсъждани и законни конкурси за подобен тип проекти и завършва с може би безвъзвратно загубената ни взискателност. Доказателствата за това за съжаление се плодят с все сила. Без условности и без критичност. Достатъчно е да се спомене бюста на Димитър Пешев в София или фара на тракийската богиня в Царево... Или пък мегаломанския проект за 130-метров паметник на Васил Левски, който щеше да се извисява край Свиленград и в чийто „стомах” щяха да бъдат монтирани асансьор и кафенета....Слава Богу, последното не се случи! Напънът за него обаче не се размина с немалката доза патриотична екзалтация, в която най-голямото е най-добро, защото е най-видимо. Независимо дали е бутафорно хрумване за лика на Апостола, изобразено в нелепа куха статуя, или името му изписано със сини букви, просто-където-можеш. Важното е да го има и да увенчава несломимата българска сила.
Светещите очи на паметника на цар Самуил не са просто допълващ елемент от кича, който съпътства целия проект, както го определи Ивайло Дичев. Те са нищо повече от съвсем естествено продължение на тоталната ни загуба за усет и апатия към това, което ни обкръжава.
А дали, ако войните на Самуил бяха прогледнали, нямаше да съжаляват, че не са останали слепи?

Вярата спаси пациент на прага на смъртта

Гастроентерологът от Александровска болница д-р Камен Данов

-Д-р Данов, преди дни разказахте за икона на Свети Георги Софийски Най-нови в храма на Александровска болница, която помага на болните. Къде се преплитат медицината и вярата в терапията на пациентите?
-За мен всеки мислещ лекар в един момент установява, че не всичко може да бъде обяснено по механичен и биологичен начин. Често пъти това се случва още по време на следването по медицина. Спомням си как преди години по-възрастен мой колега, психиатър, ми каза: „Като се замислиш, не ти ли се струва, че смъртта е едно безумие, което, ако погледнем чисто биологично, погубва всичко – всички емоции, преживявания?“. Християнството дава отговор на тези въпроси. Неслучайно има цели раздели на науката като християнско обгрижване на болните и православна прихотерапия, които са изключително напредничави методи, от невероятна помощ са на лекаря и водят до големи успехи по време на самото лечение. Абсолютно доказано е, че хората, които имат някаква мотивация и упование, много повече сътрудничат на лекаря и лечебният процес протича много по-леко. Вярата помага и на нас медиците, помагала е и на много наши колеги в миналото, защото чрез нея намираме по човешкия път към пациентите, на които трябва да гледаме така все едно, че лекуваме сестра си, майка си, баща си...

Koя беше причината един гастроентеролог да лекува чрез религия?
Не бих казал, че има конкретна причина за това. Лично на мен много ми повлия фактът, че в миналото у нас е имало голям брой духовници, които са били лекари. Това са били хора изключителни ерудити. За съжаление част от тях са били осъдени от Народния съд, но сега биват реабилитирани. С влизането в настоятелството на храма постепенно интересът ми към религията се увеличи. За това допринесе и постоянно увеличаващият се поток от пациенти, които твърдят, че след молитва в храма, след поклонение пред чудотворната икона на светеца, са се подобрили значително и това е подпомогнало лечението им.

-Имате ли случаи във вашата практика, от които лично сте се убедил, че вярата е помогнала на болните?
-Историята на иконата в храма е именно такава. При мен имаше пациент, за когото имаше много малък шанс да оцелее. Самият той беше от силно религиозно семейство и още преди да бъде осветен храма, близките му настояха да се извърши маслосвет, след който той действително се оправи. А беше един от тези медицински прецеденти, за които ние лекарите сме на мнение, че е почти невъзможно да се подобрят. Семейството му е категорично, че той е спасен благодарение на силната им вяра. Година след този случай те поръчаха иконата, която беше специално направена за нашия храм. От тогава все повече хора намират упование в него и ни разказват за различни случаи, които ние като настоятелство сме длъжни да описваме. Спомням си и за пациент, който беше с много тежка патология на очния нерв след травма и успя да се излекува, след като се е помолил в храма, въпреки много малката вероятност за подобрение. Имаше и случай на мъж със злокачествено образувание, което при операцията се оказа, че се е намалило над стократно и всъщност хирургът имаше много малко работа. Когато говорих с колегата той посочи, че явно туморът се е повлиял и че сигурно пациентът е пил нещо за това, а той всъщност се оказа, че се е молил силно. В храма идват и много жени, които имат проблеми със забременяването, защото се вярва, че св. Георги Софийски Най-нови, който самият е бил дълго чакано дете, помага със зачеването.

- Каква е историята на храма, в който се намира иконата на светеца?
-Идеята за възстановяването на храма датира още от 1913-та година. Той е трябвало да бъде построен близко до съществуващия в миналото параклис, който е бил разрушен. С колегите решихме, че е добре да възстановим традицията, която ни е оставена от нашите предци и която за съжаление в продължения на 45 години атеистичен режим е била забравена. За това е настоявал и един от предните директори на болницата д-р Тодор Гиргинов, който е погребан точно зад настоящия храм. Той силно е искал да се построи обител в памет на светеца, който е бил убит на това място. Сегашният храм е издигнат през 2008 г., като е окончателно завършен през 2012-та и осветен на 2-ри август 2013 г. от Негово Светейшество патриарх Неофит. Иконостасът беше предоставен от храм ротонда „Свети Георги“, където е бил погребан св. Георги Софийски Най-нови.

-Всъщност за житието на светеца не се знае почти нищо...
-Действително, неговият живот не е особено познат, въпреки че до 1945 година почитта към светеца е била голяма. Колеги, които са потомствени лекари в Александровска болница, разказват, че преди този период той е било особено тачен и бил приеман като покровител на лечебното заведение. Това, което се знае за Свети Георги Най-нови е, че той е бил роден в София около 1500 г. Майка му години наред се е молила на Св. Георги Победоносец да бъде дарена с рожба и затова когато той се ражда, бива кръстен и на неговото име. Израства в семейство, пазещо духа на българските традиции, православието и вярата. Разказват, че е бил много красив и възпитан младеж, което може би е провокирало многото опити да бъде потурчен и да се отрече от християнството. Когато обаче се опитали насилствено да му сложат чалма, той я хвърлил на земята и я стъпкал. След това той бил осъден на смърт чрез обесване след много тежки мъчения. В богослужебния текст, който е за празника, гласи, че са били обгаряни ивици от тялото му. Всъщност, той умира преди да бъде изпълнена присъдата, но въпреки това за назидание мъртвото му тяло все пак е било обесено на централния площад. Майката на светеца умира на 40-ия ден след смъртта му. Разказват още, че на третия ден от гибелта му от тялото започнало да излиза миро. За да не се узнае това от хората, той е бил погребан по възможно най-бързия начин, като най-близкото място е била ротондата. Днес обаче не се знае къде са мощите на светеца, защото те са били премествани многократно.

-Загубил ли е българинът вярата си?
-Определено. Това, което аз лично наблюдавам е, че нашето общество е в много тежка морална криза. Работейки с голям брой хора всекидневно виждам, че много от ценностите ни са загубени и по никакъв начин не ги почитаме. Именно възвръщането към тях е пътят и за едно по-сплотено общество. Ние сме склонни и да се обръщаме към вярата само в момент на проблеми, а не би трябвало да е така. Не бива да забравяме какви са били нашите деди и да се оставяме да тръгнем по пътя на безродието и скептицизма към всичко българско. Бих се обърнал към всички, които искат да има на тези географски ширини просперираща българска държава, да пазят традициите си.

Замразяват 5 000 ембриона на година

Над 5000 ембриона се замразяват у нас за година – те са подложени на така наречената криопрезервация - процедура за съхранение за дълго време.
Според данни на Агенцията по трансплантации за миналата 2014 година броят на замразените ембриони е 5349.

Все повече двойки с репродуктувни проблеми прибягват до асистираната репродукция, чрез която се надяват да имат поколение. „По последни данни у нас има около 150 000 двойки с репродуктивни проблеми, като те са разпределени почти по равно и в двата пола. Преди десетина години в две трети от двойките се установяваха проблеми само в жените, а по настоящем в две трети от двойките се установяват проблеми и в двата пола едновремено, посочва д-р Минко Еврев от Първа АГ „Св. София“ в столицата.
Причини
Една от основните причини, поради които двойките прибягват до асистирана репродукция, е отлагането на решението за дете, единодушни са специалистите. „Съвременният начин на живот, стресът, „химизацията” на околната среда също си казват думата”, категоричен е и д-р Явор Владимиров, директор на Специализирана болница по Репродуктивна медицина и оплождане ин витро "София”, в която са заченати хиляди бебета.
Отлагане

„Съвременното общество налага съвсем нови норми и мислене, поради които жената предпочита да изчака момента, в който да се почувства сигурна и едва тогава се решава на дете”, посочва той, отбелязвайки, че все повече жени се решават на първа рожба едва на около 33-35 години, а на втора още по-късно. „След 37-та година обаче репродуктивните възможности намаляват и спонтанното забременяване става по-трудно. На 40 години 77% от отделените физиологично яйцеклетки са с анеуплодия, тоест неправилно структуриран генетичен код”, пояснява специалистът. Друг проблем е, че все по-често млади жени навлизат в периода на ранна менопауза, т.е. 10% от жените в репродуктивна възраст влизат в менопауза преди навършване на 45-години. Около 13 години преди една жена да влезе в този период, започват и леки изменения, които предизвикват промени в менструалния цикъл и изменения в нивата на половите хормони. При мъжете естествено също има стареене, но то е около 10 години по-късно. За щастие това е един дълъг и бавен процес, който най-често първоначално се проявява с трудност в постигане на бременност.” разказва д-р Владимиров.
Замразяване
Част от двойките, които не могат да имат дете, разчитат и на замразени яйцеклетки, сперматозоиди или ембриони. Причините за това решение са различни – наличие на повече ембриони при ин витро процедура; тежки заболявания, най-често онкологични, при някой от партньорите, заради които се отлага момента за бебето или съхранение на яйцеклетки и сперматозоиди с цел запазване на репродуктивните възможности поради липса на партньор. Периодът на съхраняването на генетичния материал е различен, но обикновено трае от няколко месеца, но е възможно то да продължи и години. Замразяването, се извършва при температура от минус196 градуса, като половите клетки и ембриони се съхраняват в среда, съдържаща вещества, които ги предпазват.
Любопитен факт е, че в скорошно проучване на английски медици е установено, че показателите на децата, родени от размразен трансфер, са по-добри от тези, родени от т. нар. фреш трансфер, тоест този, при който ембрионите не са били замразени, допълва д-р Владимиров. Към днешна дата няма обяснение за това, допълва той.

Модерен тест „уцелва” момента за бременност
Сравнително от скоро у нас се провежда и т. нар. ЕРА тест, чрез който се преценява точнo кога точно да се върне ембрионът, за да има по-голям шанс за бременност. „Това представлява диагностичен метод за установяване на т.нар. имплантационен „прозорец” - моментът, в който маточната лигавица е подготвена да приеме ембриона. Ако ембрионът се върне в неподходящия момент, бременност няма да се случи”, обяснява д-р Владимиров, чиято клиника е пионерът, прилагащ метода ЕРА. Той е категоричен, че съвременният подход е именно да персонализираш трансфера на ембриона. „Понякога се оказва по-удачно да не се пристъпва към трансфер, а да замразиш ембрионите и да ги върнеш в подходящия момент. Бъдещето на репродуктивната медицина е именно в персонализирания подход”, подчертава д-р Владимиров. Лекарят разказа и за случай, с който е особено горд в практиката си - благодарение именно на този тест жена, която от 20 години се е опитвала да забременее, вече чака своето бебе. Преди да се подложи на него, тя е имала множество неуспешни опити за зачеване в различни клиники, включително и чужбина.

Д-р Дечо Дечев – бунтарят в бяла престилка

Картина, представяща д-р Дечо Дечев като Дон Кихот, красеше доскоро кабинета на шефа на Университетската болница „Иван Рилски“ в София. Любопитното произведение, съчетало различни прийоми на фотомонтажа, е дело на художника Кристиан Александров и разкрива част от характера на вече бившия здравен мениджър.

Протест
Дон Кихот или не, от седмица д-р Дечев е символ на бунта срещу провежданата здравна реформа. Вече седмица той не посещава кабинета си, от който близо седем години ръководеше една от най-добре управляваните болници у нас. Точна преди седмица обаче д-р Дечев беше изненадващо уволнен от здравния министър д-р Петър Москов с мотива, че ръководеното от него лечебно заведение ще бъде слято с намиращата се наблизо „Александровска“ болница. Въпреки плановете за обединяването на администрацията на цели 9 лечебници в карето в центъра на София, единственият шеф, който „изгоря“ и беше принуден да напусне поста си, беше именно д-р Дечев. Буквално дни след това последва и публичното признание на здравния министър, че той е отстранен, защото не бил съгласен с провежданата от него реформа. И заплаши със същото всеки колега на д-р Дечев, който се осмели да критикува готвените промени в здравния ресор. От тогава името на директора на УМБАЛ „Иван Рилски” зае централно място в новинарския поток, особено след като подкрепа за бившия си шеф заявиха стотици работещи в оглавяваната от него болница, които дни наред организираха протести с искане той да бъде върнат на поста.

Гняв
Всъщност, само можем да гадаем какво точно предизвика гнева на „големия шеф“ - дали предупрежденията на д-р Дечев, че новата методика за финансиране на болниците ще създаде бъдещи проблеми за пациентите или пък разкритието, че въведената уж за по-голям контрол система за чекиране на болните в лечебниците на практика не работи. Факт е, че д-р Дечев вече ще трябва да си търси нова работа. А такава със сигурност ще се намери, особено за медик, ръководил единствената българска болница, получила приз за качество – New Millennium Award, връчвана от издателска къща Еditorial Office Мадрид в сътрудничество с Клуба на търговските лидери – Trade Leaders’ Club. Наградата беше дадена през 2011-та година, като лично д-р Дечев бе удостоен със златен медал за бизнес отличие.

Бунтар
Кой е всъщност „бунтарят“, предизвикал гнева на здравния министър? Доктор Дечев е роден на 21 март 1955 г. в Казанлък. Завършил е медицина в София. По специалност е оториноларинголог, а по-късно защитава магистратура по здравен мениджмънт. До 1992 г. работи основно по първата си специалност, практикувайки в различни болници в София. Малко след това водещо за професионалния му път става второто му образование – през 95-та година д-р Дечев поема отдел “Лекарствена политика” в Министерство на здравеопазването – същото, което 20 години по-късно ще го уволни. Опознаването на дебрите на родната система продължава с придобития опит в Националната здравна каса, където Дечев заема постовете заместник-директор, а по-късно става и член на Управителния й съвет. От 2008-а до злополучния 24 април тази година, когато беше уволнен от МЗ, поема управлението на болница „Иван Рилски“.

Болница
През годините, ръководеното от него лечебница се утвърди като модерно и водещо здравно заведение, което парадоксално за родните стандарти, е сред държавните болници, за които обикновено сме свикнали да чуваме, че са потънали в дългове. Университетската клиника не само, че не е сред задлъжнелите заведения, но е сред малкото, инвестирали сериозни средства за обновление. Именно в нея за пръв път у нас беше извършена т. нар. дълбока мозъчна стимулация, която помага на пациенти, страдащи от паркинсон. Болницата беше на път да се превърне и в регионален център на Балканите за прилагане на ваксина срещу най-злокачествения тумор на мозъка, но поради неспазени обещания от предното ръководство на здравното министерство, имаше възможност да подсигури само половината от нужната за това техника. Д-р Дечев успя да привлече и задържи десетки млади перспективни лекари, някои от които станаха едни от водещите медици у нас, най-вече в областта на неврохирургията.

Сдържан
„Доктор Дечев е професионалист, отдаден на работата си. Трудно допуска някой до себе си, определено е сдържан човек. Никога не повишава тон и умее да се владее“, разказват хора от обкръжението на болничния мениджър. Допълват, че внимава с какво се храни и внимава с кого общува. Въпреки това д-р Дечев е сред малкото ръководители на водещо лечебно заведение, за които повечето здравни журналисти знаят, че ще вдигне телефона си по всяко време, без да трябва да молят пр-и и секретарки.

Обида
Какъв ще е професионалният път от тук-нататък на лекаря, дръзнал да изрази несъгласие с поредния напън за здравна реформа, ще покаже само бъдещето. Във всеки случай за съжаление у нас всеки по-крупен план за промяна в една система взима своите жертви, обикновено – несъгласните с него. Дали след всичко станало остава обидата? Отговорът на д-р Дечев е красноречив - „Аз мога да се обидя от човек, който считам за приятел и към когото имам позитивно отношение. Министър Москов не спада към тази група хора”.

Oтново липсва лекарство

Болни от епилепсия обмислят да заведат дело срещу министерство на здравеопазването заради липсващо лекарство. Става въпрос за медикамента "Ривотрил", който помага при различни панически разстройства, както и при по-тежки форми на депресия. Общият брой на хората, които го използват, е около 50 000, много от които - деца.
"Нашите юристи подготвят дело срещу министерство на здравеопазването. Претенцията ни е заради застрашаване на живота на българските граждани чрез животоспасяващ и животоподдържащ медикамент", обясни председателката на Асоциацията на родители на деца с епилепсия Веска Събева. Тя беше категорична, че никой няма право да си играе с живота на хората. Лекарството, което помага главно и при овладяване на гърчове, изчезна в началото на годината. Заради липсата му болните се принуждаваха да пътуват в чужбина или да разчитат на случайни търговци, които са им обещали да ги снабдят с него. От НЗОК са уверили, че до 30 април ще бъде наличен заместител в аптеките. Определената му пределна цена обаче е пет пъти по-висока и е между 11 и 15 лева в зависимост от дозировката. Фирмата, която го разпространява, все още не е подала заявление той да бъде включен в списъка с лекарства, които се поемат от касатa, което означава, че болните ще трябва да си го плащат сами.

"Пирогов" е една малка България

Проф. Миланов, защо подадохте оставка като директор на „Пирогов“, макар и за ден?

Постъпката ми беше личен и морален акт. Това беше крясък от непоносимост и безпомощност към решаването на проблемите на тази болница, които не са чисто мениджърски. Основният от тях е, че не се отчита специфичността на „Пирогов“ - ние сме натоварени с функция, която трябва да изпълняваме, но тя не е подплатена. Спечелих конкурса за директор на „Пирогов“ с една много амбициозна задача, която винаги съм мечтал да се осъществи. За съжаление, поради различни обстоятелства, до момента успях да изпълня само част от това, заради което съм на този пост. Винаги съм искал „Пирогов“ да бъде номер едно в спешната медицина, да е модерна и бърза болница. При сегашната ситуация на финансиране аз не мога да задоволя нуждите на колегията. В тази болница работят около страхотни специалисти, с по няколко специалности, с титли, знания, умения, практикували на запад. Идвайки тук обаче, те не могат да ги приложат в пълен обем, както би трябвало да бъде.

Кое по-точно имате предвид, остарялата апаратура, за която вече споменахте, че затруднява сериозно работата на болницата?
Това са проблеми, натрупани с години и материалната база е сред тях. Нашата техника се амортизира в пъти по-бързо, отколкото тази в другите лечебни заведения. „Пирогов“ реално не е спирал да работи 60 години. В момента, ако мога да обобщя за всички структурни звена в болницата, процетното съотношение на старата и амортизираната техника е над 70%. Тоест, тя е такава, че не само за нищо не става, но и не отговаря на съвременните възможности на специалистите, които имаме тук. Отделно, работата с остаряла техника води и до по-сериозни усложнения при пациентите, до удължен болничен престой, а от там се качват и разходите. Така влизаме в един порочен кръг, от който няма излизане.

В кои отделения апаратурата е критично зле и има спешна нужда от подмяна?
Мога да посоча детските отделения, както и някои от реанимационните отделения. Ще ви дам и един пример с образната диагностика – в момента в спешното отделение работи само един рентген. Много малко известно е, че „Пирогов“ не разполага с магнитен резонанс. Болницата разполага с единствения скенер, който работи 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, тоест София разчита единствено на него в празнични и почивни дни. На нас определено ни трябва втори скенер, който да поеме плановите изследвания, докато другият е резерв. До скоро в клиниката по изгаряния се работеше с апарат, който произведен през 80-та година.

Министър Москов не прие оставката ви и пое ангажимент за решаване на проблемите на „Пирогов“. Какво ви обеща той, за да се върнете на поста?
Беше поет ангажимент да се отчете специфичността на болницата с оглед на функцията ни, която е и част от националната сигурност. Подали сме искане за капиталови разходи, които се надявам да бъдат удовлетворени приоритетно. В действителност аз никога не съм имал знаци от сегашното ръководство на министерството, че това няма да случи. Но с течение на времето виждам невъзможността му при сегашното финансиране, при толкова малко средства, отпуснати за капиталови разходи, те да ни помогнат. Надявам се все пак помощта да стане факт през средствата, които ще бъдат отпуснати за спешна помощ или чрез парите по европейски програми. Но за мен това е капка в морето, просто на тази болница беше обърнат гръб през много години назад. Аз искрено съжалявам, че до моята оставка се стигна в момент, в който напълно подкрепям действията на министерство на здравеопазването и виждам някаква визия за бъдещето, особено в планираните промени за спешна помощ. Много често се казва, че това е болницата на народа и аз наистина мисля така. Ако направите разходка из нея, ще видите, че това е една малка България – с пациенти от всички етноси, на всякаква възраст, с всякакви заболявания.

Хроничен проблем на болницата е огромният брой неосигурени пациенти. Какви загуби търпите от тях?
В действителност това е проблем. Ние сме длъжни да помогнем на пациентите, които постъпват по спешност при нас и са с пряка опасност за живота, независимо от техния здравноосигурителен статус. Това е огромно тегло за болницата, която търпи загуби между 300 000 и 500 000 лева на година. Факт е, че част от неосигурените пациенти възстановяват правата си си в хода на лечението, но е и факт, че сред тях има хора с имоти, с големи джипове и т.н., но въпреки това без здравни вноски.

Одобрявате ли планираната законова промяна за рязко завишаване на сумата за възстановяване на здравни права?
Не знам дали това е правилният начин, но определено е крачка напред, защото подобни недъзи на системата разбиват същността на здравноосигурителния модел. Най-обидени от тях са чувстват хората, които си плащат редовно вноските. Съвсем друг е въпросът за ниския размер на здравната вноска, който е несравнимо малък с този на запад.

Какви са размерите на дълговете на „Пирогов” в момента?
В момента дълговете на възлизат на около 20 милиона лева. Опитах се да стопирам тази тенденция, но се получава доста трудно. В момента целта по отношение на стабилизирането на болницата е да постигнем нула откъм приходна и разходна част. За съжаление, всеки месец поради естеството на работата ни в „Пирогов“ се образува дупка в бюджета от около 250-300 000 лева.

Откъде се натрупва тази огромна сума?
За разлика от предишни години в момента „Пирогов“ няма абсолютно никаква субсидия от Министерство на здравеопазването. Друг неприятен факт за мен е, че ние сме натоварени с една единствена цел – да развиваме спешната медицина и да се занимаваме с подобен тип пациенти, която обаче не е обвързана със специфично финансиране. За сравнение в плановата медицина е много по-лесно да си планираш приходите и разходите, докато при нас една бих казал епидемия от травми, каквато имаше през декември и януари а заради поледицата буквално може да ни срине бюджета за един месец. Отделно, едно забавяне на плащанията от НЗОК за месец води до увеличаването на задълженията с 2-3 милиона и ни поставя в много сериозен цайтнот.

„Пирогов” е болницата, която на практика поема почти всички спешни случаи в страната. Доколко е голям проблемът с прехвърлянето на пациенти от други болници, когато състоянието им се влоши?
Точно за това говорим. Ще ви дам пресен пример от сряда – към нас от частна болница беше изпратен 74-годишен човек с вече поставена диагноза от хирург перитонит, със съмнения за артериална тромбоза с молба за консултация и лечение при нас. Този пациент вече е при нас и ще изисква минимум едномесечно лечение, той е буквално изхвърлен с тази бележка. И това се случва всеки ден с далеч по-драстични случаи. Тази нелоялна конкуренция трябва да бъде прекратена. Как можем ние да отговорим на едни средства, вкарани в буквална търгащина, на една сериозна апаратура и възможности, произхождащи от чист лобизъм при положение, че дейността по обслужване на спешните пациенти е крайно недофинансирана. На това трябва да се сложи край.

Интервюто е публикувано във в-к "Телеграф"

Вероника, прости

На 23. Двадесет-и-три. Тогава, когато животът пулсира по вените ти с шеметна сила и те изпълва с онова всесилно чувство, че всичко все още чака на пътя пред теб... Чака да бъде открито, почувствано, докоснато, вкусено, вдишано, обичано. На 23. Тогава, когато никой не те предупреждава, че пътят може да бъде фатално съсечен.

Вероника. Запомнете това име. Навръх националния празник на България река Янтра в старопрестолната ни столица изхвърли трупа й. Тялото на Вероника беше намерено случайно от преминаващ наблизо рибар, три дни, след като родителите й се молеха най-страшното предчувствие да не се случи. Уви, случи се. Вероника беше прекършена на 23.
Нелепо, грозно и цинично ще бъде така скоро след смъртта й да се пише, какъвто и да е било коментар за станалото. С или без него в следващите дни събитието ще бъде своеобразна медийна сензация, при която снимките и репортажите с голото тяло на мъртвата ще следват едни след други. Замазани леко в нелеп опит за замазване на надаващата глас съвест, нашепваща, че може би един баща и една майка имат човешкото право на своята скръб. А Вероника– своето право на покой.
Преди всичко Вероника заслужава своята справедливост. Заслужава я и нейната майка. Заслужава я и баща й, чието момиче ще бъде покрито с воала на вечността, наместо булчинска рокля. Заслужаваме я и всички ние, които все още сме живи в страната, в която старци биват убивани за 6 лева, а млади момичета заради това, че са дръзнали да се приберат през тъмен район.
Днес общината във Велико Търново обяви, че ще започне поставянето на осветление в участъка, станал „лобно място“ за Вероника. Години, след като той се е превърнал в символ на нападения, грабежи, а вече – и на убийства.
Отново, както традиционно се случва у нас, първо отворихме широко вратата на злото чрез безхаберието си, а след като то опустоши един живот, се самоуспокояваме с обещания, че ще го изгоним.Но злото е вече тук, настанило се е комфортно и уютно в душите ни, взимайки жертва след жертва.
И все пак – дано онзи, комуто то позволи да изтръгне живота от едно 23-годишно момиче получи своето наказание. За това са на ход всички онези „официални“ лица - полицаи, разследващи, прокурори и съдии, които биха могли да внесат поне прашинка справедливост в океана от скръб, погълнал едно семейство.
А за нас, неофициалните, остава молбата за прошка към Вероника. Прости ни. За това, че позволихме да загубиш така безсрамно рано живота си, само, защото реши да се прибереш сама у дома. Прости ни, че не съхранихме младостта ти. Прости ни, че станахме толкова жестоки, че да посичаме живота. Заради шепа стотинки. Заради безчовечност. Заради тотална безотговорност и безхаберие. Заради злото, впило се в душите ни. Прости.

В памет на:

- Марин Деков, убит на 82 години в село Горни Чардак от цигани. Заради шест лева.
- Росен Т. от Своге, на 63 години, убит в Своге. Заради 100 лева...
- 19-годишната Севиля Райчева, убита в „Люлин“ заради 10 грама злато.
- Явор Иванов и Емил Даскалов – убити, нарязани и натъпкани в чували от техен длъжник.
- Мирослава Николова. На 17 години, убита в Перник. Заради...
- Александра Тодорова. На осем години, убита в Поморие. Заради...