Лихвари ни вкарват в лудницата

Изтормозени от лихвари българи отключват различни психични заболявания и попадат в специализирани клиники. Това разкриха пред „Телеграф“ водещи психиатри в страната. Най-често в капана на отчаянието, а от там и на психичните проблеми влизат мъжете, които не могат да върнат дълговете си.

Лихвари
Все по-често в психиатричните клиники попадат хора, притискани от лихвари. „Голям проблем е лихварството, особено бързите кредити, при които човек е притиснат за кратко време да върне големи суми пари“, посочва за „Телеграф“ проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия в Александровска болница. По думите й тежките финансови затруднения като големи дългове, внезапна загуба на работа или пристрастеност към хазарта могат да отключат психични заболявания. „Това са новопоявили се причини, които са фактор в последните години“, изтъква специалистът. Подобни проблеми обаче са много трудно откриваеми, защото хората се притесняват да разказват за тях.

Мъже
Борчовете и тормозът от лихварите застигат предимно мъжете, които и по-често взимат кредити. Те са и по-склонни да отключат различни психични разстройства, пристиснати от факта, че бързо трябва да върнат големи суми, обясняват специалистите. Страховете около плащането на поредната вноска могат да развият различни здравословни проблеми като маниакалния състояния, паник атаки, депресия и дори самоубийство. Скорошно проучване на американски учени от Northwestern University USA установи, че кредитополучателите са изложени на повишен риск от развитие на хипертония и депресивни състояния. В изследването са участвали повече от 8 000 мъже на възраст 24-32 години. Оказва се, че хората, които са по-големи дългове имали повишено кръвно налягане, което от своя страна увеличава риска от хипертония и инсулт.

Жега
Високите температури също са фактор, който може да изострят психичните проблеми. „Не толкова горещините, колкото рязката промяна в температурите може да обостри хронични заболявания, измежду които и психични“, обяснява проф. Миланова. В ръководената от нея клиника в момента има повече пациенти с манийни психози и депресивни разстройства. „Това са състояния, които протичат с промяна в настроението. Хората, които са по-емоционални, реагират повече на екстремните горещини“, посочва специалистът. Допълнително влошаване на състоянието е и приемът на наркотици и алкохол, изтъква специалистът.

Опашка
Истинска опашка за болни има в последните седмици за клиниката по психиатрия в Александровска болница, която е водещата у нас за лечение на подобен тип заболявания. Отделението разполага с 55 легла за лежащо болни и 20 места в дневния стационар. „Но това не е достатъчно, при нас идват хора от цялата страна. Нашата клиника има профил, който предполага в нея да попадат и хора с много тежки заболявания, както и със съпровождащи здравословни заболявания“, посочва проф. Миланова. На седмица в клиниката се приемат между 15 и 22 души, най-често с депресия или други психични разстройства. Само за миналата седмица за прием са чакали 17 души, сред които хора от Исперих, Силистра, Горна Оряховица и други. „Ако добавим и спешните случаи, ще станат над 20“, посочи още националният консултант.

Липсват центрове за социализация
„У нас има много малък брой центрове, в които хората могат да получат комплексна подкрепа, която се изразява в психична, социална и медикаментозна помощ“, посочва още професор Миланова. По данни на НСИ центровете за психично здраве у нас са едва 12 и са с капацитет на леглата 1506. Проблемът е особено тревожен в по-големите градове. „Трябва да има добре изградена мрежа от такива центрове, които да поемат човек след напускането му от болница. Той трябва да знае къде да отиде в зависимост от неговите нужди“, отбелязва специалистът, допълвайки, че липсва мрежа, която да поддържа тези хора. Клиниката по психиатрия в Александровска болница е една от малкото у нас, които предлагат различни видове успокояващи занимания за пациентите като рисуване, музикална терапия и други.

30% от болните се самоубиват
Около 30% от болните са с висок риск от самоубийство, отбелязва проф. Миланов. Оказва се, че жените правят повече опити да си посегнат, които обаче са безуспешни. За разлика от тях мъжете осъществяват доста по-малко опити, но те завършват с трагичен край. „Повечето от опитите са правени от жени, докато мъжете по-често ги реализират. За да вземе човек подобно крайно решение, трябва да е с липса на всякакви защити“, пояснява тя и съветва при първи симптоми на подобен проблем в наш близък да се търси специализирана помощ, а не да се оставят на страховете и стигмата, че роднините им ще бъдат „белязани“ като луди.
Материалът е публикуван във в-к "Телеграф" на 28.07.2015 Снимка: Бойко Кичуков

Връзки за лекуване

Имам щастието и нещастието да съм дъщеря на лекар. Щастието – най-вече заради бързото опознаване на живота с всичките му прединфарктни състояния, спасителни тръбички, игли и прочие. Заради скорострелното разбиране, че пет минути са фатално много време, за да го загубиш. И достатъчно дълго, за да го спечелиш отново. Нещастието – най-вероятно и сами може да се досетите защо.

Работата ми като журналист случайно или не ме изпрати фронтално срещу същата тази страна на живота, в която независимо от пол, професия, цвят на очите или гениалността на мислите ни във фейсбук, рано или късно опираме до онези пет минути, в които зависим от хората с белите престилки.

Лекарите.
По стечение на горните два факта, тук вече безсъмнено - за щастие, имам привилегията да познавам немалък брой от тях. Достатъчно, за да ми дават доза утеха, че в тази разядена от егоизъм, повърхностност и дребни сметки държава все още се намират шепа хора, посветили живота си на... Живота.

Същите тези два факта обаче ме сблъскаха фронтално и с една от изконните български характеристики, а именно – връзкарството. Говоря за онзи типичен нашенски стремеж, чиято сянка изпреварва крачката ти още преди да си я направил. Ще се зачудите, може би, къде е връзката с лекарското съсловие. Отбелязвам я веднага – ако има сфера, в която „връзките” са на пиедестал у нас, то това е здравеопазването. Усещам я на собствения си гръб – надали ще ми повярвате, но няма и ден, в който приятел, познат, колега не ме търси с едно и също послание – „Моля те, помагай”. Помагам. Когато и където мога.
Подобен призив обаче разкрива грозното блато, в което е попаднала цялостната система на здравеопазване у нас. Блато, в което, ако нямаш въпросните „връзки”, си обречен.... Оставен си на настроението на система, в която, ако не познаваш точния човек на точното място и имаш дързостта да искаш да си лекуван, рискуваш да бъдеш рекетиран, пренебрегнат, отхвърлен.

Ще ми се да не съм права. Ще ми се следващия път, когато получава призива – „Помагай”, да откажа. Да отговоря, че Системата е достатъчно добра, че в нея работят прекрасни лекари, които ще се отзоват и без „дежурното” обаждане от моя страна, защото то най-малкото е обидно. Към тях и към системата като цяло. Но не мога. Може би именно защото познавам системата прекалено добре. И отново отварям тефтера, търся телефони, имена, „връзки”...
Дали обаче „връзкарството” в нас не е придобило прекалено големи измерения? Такива, че ни е осакатило фатално? Дали не сме успели да разрушим изцяло вярата ни в професионализма, в отговорността, в човещината? И дали просто не трябва да се опитаме да излекуваме връзките помежду ни. Като пациенти и като лекари.
И като хора.

Държавата взе очите на слепите

Напълно слепи хора останаха без помощ и са принудени да живеят като затворници. Става въпрос за възрастни мъже и жени, които доскоро са разчитали на услугите на т. нар. лични асистенти. Те са им помагали всекидневно в различен тип дейности и на практика са били „очите им“ за света. Заради административни абсурди отскоро те са лишени от тази помощ и живеят единствено между стените на домовете си
Лариса

Една от останалите без услугата личен асистент е Лариса Петрова. След прекарана вирусна инфекция жената започва да губи постепенно зрението си. Фаталният момент се случва през 2003-та година, когато Лариса изгубва изцяло способността си да вижда. От тогава възрастната жена е принудена да живее в света на тъмнината. „Години наред се опитвах да се сдобия с личен асистент и най-накрая през 2012-та успях“, разказва пред „Телеграф“ Лариса. Въпреки сполетяло я нещастие съдбата се оказва благосклонна към нея и й изпраща помощник, който се превръща и в личен приятел. Благодарение на програмата „Помощ в дома“ Лариса се среща с Надя, която й помага всеки ден почти три години. Личната асистентка се грижи не само за битовите подробности като пазаруване, чистене, плащане на сметки и други, но и за далеч по-важни неща. „Не може да си представите какво да е излезеш за няколко часа сред природата и просто да се поразходиш“, споделя Лариса. Хубавите мигове за нея биват съсечени през юни тази година, когато се оказва, че програмата е приключила.

Финал
Проектът, по който е наета помощничката на Лариса, e с финал 30 юни 2015-та година. Дотогава нито една институция не си прави труда да уведоми лично включените в него болни хора, че срокът изтича. Когато Лариса все пак разбира, че ще трябва да се раздели с Надя, последва втори леден душ – оказва се, че няма право да кандидатства за следващ аналогичен проект. Причината е, че срокът за подаването на документи за него съвпада с последните месеци на програмата, по която на Лариса е осигурен личен асистент. „Едни и същи лица не могат да ползват услуги по два проекта, т.е. до 30.06.2015 г. г-жа Петрова няма право да получава услуги по проект „Нови възможности за грижа”, се посочва в официален отговор на Агенция социално подпомагане до „Телеграф“. „И друг път се е случвало програмата, чрез която съм имала асистент, да приключва, но никога не съм изпадала в подобна ситуация. Винаги са намирали начин да ни прехвърлят за следващ проект“, коментира още Лариса и през сълзи допълва - „Този път не стана така...Сега живея като затворник“.

Георги
< Напълно сам и също като затворник живее и 79-годишният инженер Георги Дечев. Мъжът страда от глаукома, следствие на която през 2007 г. изгубва изцяло зрението си. Доскоро Георги също е бил включен в програма „Помощ в дома“ и е разчитал на помощта на Надя, но от няколко седмици се налага да моли близки и познати за елементарни неща, защото не е бил уведомен, че срокът на проекта изтича. Дори и да беше обаче Георги щеше да попадне в същата ситуация като Лариса. „Сам успявам само да изляза от вкъщи, да поема посока перпендикулярно от вратата и подпирайки се по стената, да сляза до магазинчето пред входа. От там обаче мога да си купя само вафли и сок, друго няма“, разказва инженерът. „Естествено, че не мога без помощ“, бързо отговаря на въпроса дали би могъл да живее без асистент. Допълва обаче, че не е оптимист като Лариса и не вярва, че ще успее да си върне помощника.

Чакат
Общият брой на хората, които са разчитали на личен асистент по програмата „Помощ в дома“, е 14 186 лица. Не се знае колко от тях имат съдбата на Лариса и Георги и не са успели да кандидатстват по следващата „Нови възможности за грижа” заради застъпване на срока, по който им е осигурен помощник и началото на новата схема. Същевременно времето за подаване на документите за втората програма е било едва десет работни дни – от 27.03.2015 г. до 10.04.2015 г. Така или иначе обаче хора в ситуацията на Лариса и Георги, чиито лични асистенти са били наети до края на юни, не биха могли да кандидатстват за нея. Въпреки това, от АСП уверяват, че са провели масирана информационна кампания за новата програма. Доказателство за това, посочват от там, е фактът, че за нея са подадени 42 053 заявления. Към края на юни личен асистент е осигурен за 14 133 хора с увреждания. Именно заради многото кандидати е прекратен и вторият прием на документи, който е бил планиран за юни, допълват от АСП.

Изход
Сега надеждата за Лариса и Георги и още незнайно колко още болни в тяхната ситуация е трета програма за личен асистент. Проблемът с нея обаче е, че тепърва се набират проекти от общините и не се знае кога нуждаещите се ще могат да бъдат включени. „Възможност за г-жа Петрова и много други хора с трайни увреждания и невъзможност за самообслужване да имат лични асистенти е обявената процедура „Независим живот“, уверяват от АСП в отговор за „Телеграф“ по случая на Лариса. По нея се предвижда над 14 000 хора в нужда да получат личен, социален, домашен или здравен асистент. Предвиденият за схемата бюджет е 150 милиона лева.

Интернет
Оказва се, че включените в проекта „Помощ в дома“, измежду които са и незрящи хора, е трябвало да бъдат уведомени за края му основно чрез сайта на Агенцията за социално подпомагане. Той обаче няма версия за слепи хора. Все пак социалните допълват, че информационната кампания за новата програма е била проведена и чрез националните медии, както и чрез общините.

Цигани завзеха къща на наш дипломат

Цигани превзеха дома на консула ни в Шанхай. Става въпрос за семейната къща на дипломата ни в китайския град Ирина Белева, намираща се в София. Старинният имот, издигнат през 1923-та година, е окупиран от няколко ромски фамилии, които са се настанали безнаказано там по време на четиригодишния й мандат в Китай, показа проверка на „Телеграф“. Заедно с тях, в дома на дипломатката, са се нанесли и травестити, а красивата някога къща е заприличала на истински бардак.

Роми
За проблема сигнализира съпругът на консула ни в Шанхай Кръстьо Белев. Миналото лято жена му се върнало за кратко у нас, като естествено се отправила към къщата си в София. Домът на Белеви се намира на централния столичен булевард „Васил Левски“, в близост до Сточна гара. Прибирайки се у дома тя първо забелязала, че изящната входна врата от ковано желязо на красивата софийска къща липсва, а на нейно място скрибуца набързо скована от дъски порта. В двора на собствения си дом дипломантката с ужас се натъкнала на неканените гости, които спокойно се разхождали и дори са си проснали пране в предния двор, разказа Белев пред „Телеграф“. На въпроса какво правят там, възрастен циганин отговорил, че "пазят". При тази ситуация Белева се принудила да прекара отпуската си на хотел в София и в дома на свекърва си в Пловдив.

Гонени
След като заварила бандата пришълци, консулката е подала сигнал в МВР и малко след това полицията е изгонила незаконно нанеслите се. Очевидно малко това незаконните обитатели са се настанили отново. Наша проверка показа, че до вчера къщата отново беше пълна с хора. Сред тях са няколко поколения роми – от старци до деца на невръстна възраст, сред които и бебета. При опит на репортер на „Телеграф“ да разбере по какъв точно начин те са нанесли там, екипът ни беше изгонен. Първоначално на входа на старинния имот се появи мъж с видимо транссексуална външност, който се опита да обясни, че живеещите там плащали наем в размер на „около 500 лева“. На кого обаче така и не стана ясно. Помолени да ни свържат с човека, който плаща наема, живееща в къщата възрастна циганка се опита да ни отпрати с обяснението, че той всъщност бил стар, с наскоро ампутирани крака и не можел да излезе пред къщата. След молба от наша страна все пак да поговорим с него вътре, разгневените „наематели“ почти се нахвърлиха на екипа ни и с викове „Махайте се“ ни изгониха.

Ремонт
„Приказките за наем са пълна измислица. Никога не сме давали къщата под наем“, категоричен бе Крътьо Белев. Той допълни, че преди десетина година къщата е била основно ремонтирана. На прозорците на сутерена са били поставени стъклопакети, дворът е бил подновен, фасадата на къщата е била ремонтирана. „Имаше много красиви решетки и входна врата от ковано желязо. Имаше“, с тъга разказва още съпругът на дипломатката ни номер едно ни в Шанхай. Допълва, че заради ангажиментите на съпругата си в Китай къщата действително е била известно време необитаема, но в никакъв случай не може да се твърди, че не е стопанисвана. „Бяхме я заключили, включително и с катинари на входната врата, както и отзад на къщата“, отбелязва той, коментирайки, че никога не е помислял, че домът на жена му може да се превърна в бардак. Белев посочва още, че от къщата са изнесени редица предмети и покъщнина. „За щастие нямахме много ценни неща вътре, но вече така или иначе там не е останало почти нищо“, посочва още той.

Полиция
„Телеграф“ подаде сигнал за станалото в столичното 5-то РПУ, откъдето инициираха проверка. В ранния следобед беше организирана и акция по извеждането на незаконно настаналите се хора. Оказа се, че в къщата живеят цели шест ромски семейства. Пред полицаите същият травестит, с който първоначално разговоря екипът ни, отново потвърди, че новите обитатели на имота плащат наем, но този път сведе сумата до 60-70 лв. Попитан отново на кого плаща, мъжът отговори „На Гергана“, а на следващото питане „Коя е Гергана“, последва странното обяснение: „Мъж-жена“. По думите му Гергана въртяла къщата от няколко години и прибирала наемите на всички настанени.

Живеещи в близост до своеобразния бардак разказаха пред „Телеграф“, че проблемът с къщата продължава вече повече от година. Някои от тях имат и подозрения, че в имота се приютяват незаконно и бежанци, тъй като са виждали в двора различни коли с чуждестранна регистрация. „Забелязах такъв автомобил пред блока ми на улица „Искър“ преди няколко дни. Тя е на не повече от 10-тина минути от къщата. Двама мъже прекараха в колата почти цял ден - спаха вътре, ядоха сух хляб. Реших, че са бежанци и се обадих на полицията. Дойдоха след по-малко от 5 минути. Обискираха колата и закопчаха мъжете. После ги откараха с две патрулки нанякъде, а на следващия ден ги бяха освободили“, разказва Данчо Николаев. Допълва, че това съвсем не е единственият случай с бежанци в този район. Друга жена от квартала потвърждава, че много време наблюдава проблема. „Простират си дрехите по терасата и стълбището. Ежедневно двора е пълен с десетки хора. Като преминаваме със сина ми оттам се опитвам да го разсейвам, за да не гледа, защото има мъже по сутиени и къси поли. Най-шокиращото е, че редом до тях са жени с бебета в ръце и с малки деца.“, разказва ни Теодора Стоянова.

Снимка: Крум Стоев, "Телеграф"

А ако те бяха прогледнали?

Цар Самуил щял да свети с фосфоресциращи очи в центъра на София.
Уви, идеята на Александър Хайтов, съчетала в себе си „иновативен” поглед за класическото разбиране за монументална скулптура, странно защо не срещна подкрепата на столична община в лицето на заместник-кмета Тодор Чобанов. И сега горкият шестметров Самуил ще се терзае дали ще просвятква нощем подобно на неоновите реклами на поредния бетонен мол или марка маратонки...

Всъщност, одисеята с паметника на българския владетел се вписва идеално в агонията, в която е изпаднало изкуството у нас. Особено онова, което би трябвало все още да задоволява дефицитните ни обществени очаквания за естетика. А в случая и почит към паметта на личностите, белязали историята ни.
Фактът, че в случая става въпрос за мащабен монумент, който ще се извисява може би с десетилетия в центъра на столицата, а не за малка пластика, красяща нечие бюро и родена от поредния каприз на случаен клиент, е достатъчна причина да се замислим за проблема. А проблемът е огромен. Започва с повсеместната липса на прозрачни, широко обсъждани и законни конкурси за подобен тип проекти и завършва с може би безвъзвратно загубената ни взискателност. Доказателствата за това за съжаление се плодят с все сила. Без условности и без критичност. Достатъчно е да се спомене бюста на Димитър Пешев в София или фара на тракийската богиня в Царево... Или пък мегаломанския проект за 130-метров паметник на Васил Левски, който щеше да се извисява край Свиленград и в чийто „стомах” щяха да бъдат монтирани асансьор и кафенета....Слава Богу, последното не се случи! Напънът за него обаче не се размина с немалката доза патриотична екзалтация, в която най-голямото е най-добро, защото е най-видимо. Независимо дали е бутафорно хрумване за лика на Апостола, изобразено в нелепа куха статуя, или името му изписано със сини букви, просто-където-можеш. Важното е да го има и да увенчава несломимата българска сила.
Светещите очи на паметника на цар Самуил не са просто допълващ елемент от кича, който съпътства целия проект, както го определи Ивайло Дичев. Те са нищо повече от съвсем естествено продължение на тоталната ни загуба за усет и апатия към това, което ни обкръжава.
А дали, ако войните на Самуил бяха прогледнали, нямаше да съжаляват, че не са останали слепи?

Вярата спаси пациент на прага на смъртта

Гастроентерологът от Александровска болница д-р Камен Данов

-Д-р Данов, преди дни разказахте за икона на Свети Георги Софийски Най-нови в храма на Александровска болница, която помага на болните. Къде се преплитат медицината и вярата в терапията на пациентите?
-За мен всеки мислещ лекар в един момент установява, че не всичко може да бъде обяснено по механичен и биологичен начин. Често пъти това се случва още по време на следването по медицина. Спомням си как преди години по-възрастен мой колега, психиатър, ми каза: „Като се замислиш, не ти ли се струва, че смъртта е едно безумие, което, ако погледнем чисто биологично, погубва всичко – всички емоции, преживявания?“. Християнството дава отговор на тези въпроси. Неслучайно има цели раздели на науката като християнско обгрижване на болните и православна прихотерапия, които са изключително напредничави методи, от невероятна помощ са на лекаря и водят до големи успехи по време на самото лечение. Абсолютно доказано е, че хората, които имат някаква мотивация и упование, много повече сътрудничат на лекаря и лечебният процес протича много по-леко. Вярата помага и на нас медиците, помагала е и на много наши колеги в миналото, защото чрез нея намираме по човешкия път към пациентите, на които трябва да гледаме така все едно, че лекуваме сестра си, майка си, баща си...

Koя беше причината един гастроентеролог да лекува чрез религия?
Не бих казал, че има конкретна причина за това. Лично на мен много ми повлия фактът, че в миналото у нас е имало голям брой духовници, които са били лекари. Това са били хора изключителни ерудити. За съжаление част от тях са били осъдени от Народния съд, но сега биват реабилитирани. С влизането в настоятелството на храма постепенно интересът ми към религията се увеличи. За това допринесе и постоянно увеличаващият се поток от пациенти, които твърдят, че след молитва в храма, след поклонение пред чудотворната икона на светеца, са се подобрили значително и това е подпомогнало лечението им.

-Имате ли случаи във вашата практика, от които лично сте се убедил, че вярата е помогнала на болните?
-Историята на иконата в храма е именно такава. При мен имаше пациент, за когото имаше много малък шанс да оцелее. Самият той беше от силно религиозно семейство и още преди да бъде осветен храма, близките му настояха да се извърши маслосвет, след който той действително се оправи. А беше един от тези медицински прецеденти, за които ние лекарите сме на мнение, че е почти невъзможно да се подобрят. Семейството му е категорично, че той е спасен благодарение на силната им вяра. Година след този случай те поръчаха иконата, която беше специално направена за нашия храм. От тогава все повече хора намират упование в него и ни разказват за различни случаи, които ние като настоятелство сме длъжни да описваме. Спомням си и за пациент, който беше с много тежка патология на очния нерв след травма и успя да се излекува, след като се е помолил в храма, въпреки много малката вероятност за подобрение. Имаше и случай на мъж със злокачествено образувание, което при операцията се оказа, че се е намалило над стократно и всъщност хирургът имаше много малко работа. Когато говорих с колегата той посочи, че явно туморът се е повлиял и че сигурно пациентът е пил нещо за това, а той всъщност се оказа, че се е молил силно. В храма идват и много жени, които имат проблеми със забременяването, защото се вярва, че св. Георги Софийски Най-нови, който самият е бил дълго чакано дете, помага със зачеването.

- Каква е историята на храма, в който се намира иконата на светеца?
-Идеята за възстановяването на храма датира още от 1913-та година. Той е трябвало да бъде построен близко до съществуващия в миналото параклис, който е бил разрушен. С колегите решихме, че е добре да възстановим традицията, която ни е оставена от нашите предци и която за съжаление в продължения на 45 години атеистичен режим е била забравена. За това е настоявал и един от предните директори на болницата д-р Тодор Гиргинов, който е погребан точно зад настоящия храм. Той силно е искал да се построи обител в памет на светеца, който е бил убит на това място. Сегашният храм е издигнат през 2008 г., като е окончателно завършен през 2012-та и осветен на 2-ри август 2013 г. от Негово Светейшество патриарх Неофит. Иконостасът беше предоставен от храм ротонда „Свети Георги“, където е бил погребан св. Георги Софийски Най-нови.

-Всъщност за житието на светеца не се знае почти нищо...
-Действително, неговият живот не е особено познат, въпреки че до 1945 година почитта към светеца е била голяма. Колеги, които са потомствени лекари в Александровска болница, разказват, че преди този период той е било особено тачен и бил приеман като покровител на лечебното заведение. Това, което се знае за Свети Георги Най-нови е, че той е бил роден в София около 1500 г. Майка му години наред се е молила на Св. Георги Победоносец да бъде дарена с рожба и затова когато той се ражда, бива кръстен и на неговото име. Израства в семейство, пазещо духа на българските традиции, православието и вярата. Разказват, че е бил много красив и възпитан младеж, което може би е провокирало многото опити да бъде потурчен и да се отрече от християнството. Когато обаче се опитали насилствено да му сложат чалма, той я хвърлил на земята и я стъпкал. След това той бил осъден на смърт чрез обесване след много тежки мъчения. В богослужебния текст, който е за празника, гласи, че са били обгаряни ивици от тялото му. Всъщност, той умира преди да бъде изпълнена присъдата, но въпреки това за назидание мъртвото му тяло все пак е било обесено на централния площад. Майката на светеца умира на 40-ия ден след смъртта му. Разказват още, че на третия ден от гибелта му от тялото започнало да излиза миро. За да не се узнае това от хората, той е бил погребан по възможно най-бързия начин, като най-близкото място е била ротондата. Днес обаче не се знае къде са мощите на светеца, защото те са били премествани многократно.

-Загубил ли е българинът вярата си?
-Определено. Това, което аз лично наблюдавам е, че нашето общество е в много тежка морална криза. Работейки с голям брой хора всекидневно виждам, че много от ценностите ни са загубени и по никакъв начин не ги почитаме. Именно възвръщането към тях е пътят и за едно по-сплотено общество. Ние сме склонни и да се обръщаме към вярата само в момент на проблеми, а не би трябвало да е така. Не бива да забравяме какви са били нашите деди и да се оставяме да тръгнем по пътя на безродието и скептицизма към всичко българско. Бих се обърнал към всички, които искат да има на тези географски ширини просперираща българска държава, да пазят традициите си.

Замразяват 5 000 ембриона на година

Над 5000 ембриона се замразяват у нас за година – те са подложени на така наречената криопрезервация - процедура за съхранение за дълго време.
Според данни на Агенцията по трансплантации за миналата 2014 година броят на замразените ембриони е 5349.

Все повече двойки с репродуктувни проблеми прибягват до асистираната репродукция, чрез която се надяват да имат поколение. „По последни данни у нас има около 150 000 двойки с репродуктивни проблеми, като те са разпределени почти по равно и в двата пола. Преди десетина години в две трети от двойките се установяваха проблеми само в жените, а по настоящем в две трети от двойките се установяват проблеми и в двата пола едновремено, посочва д-р Минко Еврев от Първа АГ „Св. София“ в столицата.
Причини
Една от основните причини, поради които двойките прибягват до асистирана репродукция, е отлагането на решението за дете, единодушни са специалистите. „Съвременният начин на живот, стресът, „химизацията” на околната среда също си казват думата”, категоричен е и д-р Явор Владимиров, директор на Специализирана болница по Репродуктивна медицина и оплождане ин витро "София”, в която са заченати хиляди бебета.
Отлагане

„Съвременното общество налага съвсем нови норми и мислене, поради които жената предпочита да изчака момента, в който да се почувства сигурна и едва тогава се решава на дете”, посочва той, отбелязвайки, че все повече жени се решават на първа рожба едва на около 33-35 години, а на втора още по-късно. „След 37-та година обаче репродуктивните възможности намаляват и спонтанното забременяване става по-трудно. На 40 години 77% от отделените физиологично яйцеклетки са с анеуплодия, тоест неправилно структуриран генетичен код”, пояснява специалистът. Друг проблем е, че все по-често млади жени навлизат в периода на ранна менопауза, т.е. 10% от жените в репродуктивна възраст влизат в менопауза преди навършване на 45-години. Около 13 години преди една жена да влезе в този период, започват и леки изменения, които предизвикват промени в менструалния цикъл и изменения в нивата на половите хормони. При мъжете естествено също има стареене, но то е около 10 години по-късно. За щастие това е един дълъг и бавен процес, който най-често първоначално се проявява с трудност в постигане на бременност.” разказва д-р Владимиров.
Замразяване
Част от двойките, които не могат да имат дете, разчитат и на замразени яйцеклетки, сперматозоиди или ембриони. Причините за това решение са различни – наличие на повече ембриони при ин витро процедура; тежки заболявания, най-често онкологични, при някой от партньорите, заради които се отлага момента за бебето или съхранение на яйцеклетки и сперматозоиди с цел запазване на репродуктивните възможности поради липса на партньор. Периодът на съхраняването на генетичния материал е различен, но обикновено трае от няколко месеца, но е възможно то да продължи и години. Замразяването, се извършва при температура от минус196 градуса, като половите клетки и ембриони се съхраняват в среда, съдържаща вещества, които ги предпазват.
Любопитен факт е, че в скорошно проучване на английски медици е установено, че показателите на децата, родени от размразен трансфер, са по-добри от тези, родени от т. нар. фреш трансфер, тоест този, при който ембрионите не са били замразени, допълва д-р Владимиров. Към днешна дата няма обяснение за това, допълва той.

Модерен тест „уцелва” момента за бременност
Сравнително от скоро у нас се провежда и т. нар. ЕРА тест, чрез който се преценява точнo кога точно да се върне ембрионът, за да има по-голям шанс за бременност. „Това представлява диагностичен метод за установяване на т.нар. имплантационен „прозорец” - моментът, в който маточната лигавица е подготвена да приеме ембриона. Ако ембрионът се върне в неподходящия момент, бременност няма да се случи”, обяснява д-р Владимиров, чиято клиника е пионерът, прилагащ метода ЕРА. Той е категоричен, че съвременният подход е именно да персонализираш трансфера на ембриона. „Понякога се оказва по-удачно да не се пристъпва към трансфер, а да замразиш ембрионите и да ги върнеш в подходящия момент. Бъдещето на репродуктивната медицина е именно в персонализирания подход”, подчертава д-р Владимиров. Лекарят разказа и за случай, с който е особено горд в практиката си - благодарение именно на този тест жена, която от 20 години се е опитвала да забременее, вече чака своето бебе. Преди да се подложи на него, тя е имала множество неуспешни опити за зачеване в различни клиники, включително и чужбина.