Златният медалист от турнира „Странджа” Тинко Банабаков: Моето призвание е боксът, живея за него!

„Когато намериш своето признание, успехът не закъснява. А моето призвание е боксът”. В това е категоричен златният ни медалист от престижния боксов турнир „Странджа” Тинко Банабаков. Едва на 22 години той е носител на редица отличия от наши и международни състезания. Кариерата му на ринга започва преди само шест години, но се развива шеметно. Доказателството са и многобройните големи награди, които Банабаков печели, последната от които златният медал от тазгодишното състезание „Странджа”.

Преди да грабне златото от нaй-cтapия бoкcoв тypниp в Евpoпa, националът се „разписва” с още редица значими международни титли, сред които бронзов медал от европейското първенство за мъже през 2015г., два пъти златен медал от турнира „Златен Гонг” в Македония през 2013 и 2014 г., сребро от „Пътя на коприната” в Азербайджан през 2015 г.,сребро от турнира за купата на Черна Гора през 2014 г и турнира „Джи-Би“ във Финландия през 2015 г., бронз от първенството "Ахмет Комерт" в Турция, бронз от Световните бойни игри в Санкт-Петербург Русия и още много други. Списъкът с признания е дълъг и затвърждава амбицията на Банабаков за нови титли.

„Още на първото ми състезание показах, че имам потенциал в този спорт, станах втори и разбрах, че това е моят път. За една година успях да „дръпна” доста, успяха да ме забележат в националния отбор за мъже и въпреки че бях на 17 години и нямах право да участвам заради възрастта, ми, с разрешение от родителите ми, ми бе даден шанса да се състезавам с мъжете. Станах първи и така започна моята боксова кариера”, спомня си първите си стъпки в бокса Банабаков, който е родом от Велико Търново.
Шест години по-късно той вече може да се похвали със злато от най-престижната боксова надпревара на Стария континент. „Започнах доста успешна 2017 година с най-стария и най-силен турнир в Европа – „Странджа”, което на практика бе малко световно първенство. В него взеха участие над 200 спортисти от повече от 30 държави, силите бяха доста изравнени и всеки съперник бе много добър”, разказва Банабаков за изявата си преди месец.

Следващото предизвикателство на боксьора е турнирът „Влазня“ в Албания, който също ще го срещне със състезатели от цял свят. „Главната ми цел засега е европейското първенство, което се явява и квалификация за световното първенство по-късно тази година”, допълва той.

Страстта си към бокса и спорта като цяло националът представя и пред българските деца. Съвсем наскоро той демонстрира опита си от ринга заедно с треньора Светослав Христов пред възпитаниците от 137 СОУ "Ангел Кънчев" в София. „Спортът изгражда характер, който ти помага да преодоляваш всяка трудност в живота. Това трябва да се покаже от рано на децата, за да могат да пристъпят към него с желание и ентусиазъм. Всъщност, няма дете, което да не иска да играе и спортува, но обикновено, колкото и странно да звучи, бариерата идва от родителите”, изтъква медалистът. А на опасенията на някои от тях, че боксът е опасен и агресивен спорт, отговаря: „Всъщност боксът е по-скоро като шах, той е надиграване между мисълта, психиката и физиката на съперниците”.

„Тинко е един от най-сериозните състезатели от гледна точка на отдаването на спорта и сериозността в тренировките. Той буквално живее за него”, определя го и треньорът Христов. Пълното раздаване на спорта личи и от думите на Банабаков: „За мен това е начин на живот – отдавам се на 100% в тренировките, следя много стриктно храненето си, възстановяването си и изобщо съобразявам всичко със спорта. Знам, че лишенията са много, но това е моят път, аз просто съм избран за него”.
Не пропуска да благодари на личния си треньор Евгени Донев, за когото казва, че го приема като баща. „За мен той е част от моето семейство, бил е редом до мен през целия ми път в бокса и извън него – и в загубите, и в победите, и в цялото ми израстване”, изтъква търновецът. Засега Банабаков вижда професионалния си път в България, но не изключва и възможността да се състезава и извън родината. Една от причините е пълноценният шанс за развитие, свързан с възможността да се отдаде изцяло на спорта, без да се налага да търси друго занимание, както за съжаление му се случва понякога сега. Ето защо би се радвал на подкрепа, с която да затвърди избрания път към залата – там, където е доказал, че гори и печели!

Повече за Тинко Банабаков може да откриете и на фен страницата му във фейсбук:
https://www.facebook.com/T.Banabakov/?fref=ts

Боби Косатката, вокал на Der Hunds: Рокът е съвсем друг начин на светоусещане

Der Hunds e българската група, която ще представи страната ни на престижния фестивал "Eurosonic-Noorderslag" в Грьонинген, Холандия. Голямото музикално събитие е в средата на януари 2017 г., а дотогава момчета от бандата се подготвят ударно за международната си изява. Der Hunds спечели шанса да участва във феста, след като грабна две награди от авторитетния конкурс на Българското национално радио „Златна пролет“ с песента си „Спомен”. Една от тях им дава право за участие на фестивала в Грьонинген, който събира над 230 изпълнители всяка година.
Фестивалът "Eurosonic" е едно от най-значимите европейски събития за поп, рок и световната музика. Главна цел на организаторите му е по-широко разпространение на европейската музика. "Eurosonic" се посещава редовно от професионални рекламни агенти, организатори на фестивали и импресарски компании, а участието в него е отличие за всеки музикант. Нашата група ще има шанса да свири цели 45 минути на една от сцените на феста.
Преди да заминат за страната на лалетата, Der Hunds ще свирят и пред българската публика с концерт на 16 декември в Студио 1 на БНР. Там групата ще представи видеото към сингъла "Fire", който е част от новия им трети албум, както и програмата за изявата им в Грьонинген.

Eто и интервюто ми с вокала на “Der Hunds” Боби Косатката, публикувано в offnews.bg.

Der Hunds спечели две награди от конкурса за нова българска поп и рок песен "Златна пролет" на БНР. Разкажи малко повече за него.
Конкурсът е с над 40-годишна история. През годините той е „родил” много хитове на различни поп изпълнители, както и на рок музиканти като нас. През него са преминали групи като Д2, БТР, Gravity Co и много други. Тази година ние за пръв път успяхме да се подготвим за участие, което не бе лесно, защото се допускат само песни, които не са издавани, записвани и т.н., тоест те трябва да са изцяло нови. Всъщност, песента „Спомен”, с която ние се представихме, е второто ни парче на български език и явно е спечелилa одобрението на авторитетната комисия, защото получихме две награди. Едната от тях е участие на фестивала "Евросоник" в Грьонинген, Холандия през 2017 г.

Какво представлява този фестивал?
Фестивалът ще продължи четири дни и ще бъде разгърнат на 50 сцени. Участие на подобно мащабно музикално събитие е голям шанс за изява за всяка група. „Евросоник” събира музиканти, изпратени от националните радиа чрез конкурс, както бяхме избрани и ние, но и мениджъри и продуценти от цяла Европа. С другите момчета от DER HUNDS се готвим от дълго време за нашето представяне, защото ще имаме възможност да сме на сцена над 40 минути.

Имате ли специално подбрани песни за участието си?
Ще изпълним песни от цялата ни дискография. Почти целият репертоар на DER HUNDS е на английски, което мисля, че е добре за подобна изява на международна сцена. Разбира се ще изпълним и песента „Спомен”, с която спечелихме конкурса на националното радио, както и няколко сингъла от предстоящия ни трети албум. „Спомен” е част от него, като планираме да я запишем както на български, така и на английски език. Все още обаче не сме решили на кой от двата езика ще представим парчето в Холандия.

Вие вече имате няколко парчета на български език, но като цяло песните ви са на английски. „Спъва ли” музиката ви изпълнение на български?
За мен английският е езикът на рока и това не би трябвало да е пречка за никой. Всички сме виждали феновете на концертите на AC/DC или Guns N' Roses - хората пеят с пълно гърло песните им от край до край, така че не мисля, че това е проблем. Така или иначе, ние вече имаме песни на български език и ще продължаваме да записваме на него.

Кога ще е факт третият ви албум?
Надяваме се да е факт през пролетта на 2017 година. Работим по него от много време, защото почти всеки един от нас се налага да има и странична дейност, и в този смисъл ни е доста трудно да бързаме. Мартин например е тонрежисьор, Калин е графичен дизайнер, Пифа е IT специалист, но всеки един от тях помага и с тези си качества за групата – имам предвид дори неща като плакати, поддържане на сайта и т.н., защото на практика ние правим всичко около бандата сами. Иначе албумът е почти изцяло завършен, остава записването на вокалите на едно-две парчета. На 16 декември в Първо студио на БНР ще представим и клипа към една от песните в него – „Fire”, както и програмата, с която ще участваме на фестивала в Грьонинген.

Казваш, че почти всички от бандата се налага да работят и нещо друго. Все още ли е „актуална” максимата „Музикант къща не храни”, особено за рок изпълнителите?
Уви, да. Аз лично се опитвам да я опровергая (смее се). Истината е, че тук става въпрос за риск – залагаш си главата в торбата и инвестираш времето и труда си, за да направиш нещо, което обичаш. В момента ние като част от българския underground рок се опитваме “да излезем на светло” и се надявам по този начин да започнем да се препитаваме с музиката. Но няма какво да се лъжем – трудно е, особено за рок изпълнителите. В момента не знам защо са „модерни” малко по-различни жанрове...

Преди няколко години като че ли имаше сериозна вълна от рок-фестивали у нас, но напоследък нещата се уталожиха. Споделяш ли подобно мнение и как си го обясняваш?
Действително има нещо подобно както при големите, така и при малките сцени. Част от тях изцяло изчезнаха, други се изродиха в сцени по-скоро за dance и хип-хип музика. С клубовете се случва същото – от една страна намаляват като брой, а от друга - мениджърите им имат все по-рестриктивни мерки спрямо бандите, за да ги пуснат да свирят. Лъч надежда, който виждам, е предаването „Голямото рок междучасие” на БНТ и се надявам то да събуди интереса на младите към тази музика, нашата музика.

А как се „събужда” интереса към рока?
Рок музиката е музика на бунта. Трябва да мислиш, за да я възприемеш, и усетиш. Трябва да положиш малко усилие, за да заобичаш рока. Докато чалгата е лесно смилаема, не изисква каквото и да било усилие и се „набива” в съзнанието по елементарен начин. За мен рокът е целият ми живот, това е съвсем друг начин на светоусещане, който определено ми харесва.

Школата в Кунино – да извадиш „духа”от камъка

„Миналата година научих за това уникално училище и реших да се запиша. И това се оказа може би най-хубавият избор в живота ми”. Думите са на Александра Гъркова, ученичка в единствената у нас и на Балканите професионалната гимназия по каменообработване. Признание, което разбива на пух и прах представата, че днес институцията на училището е нежелана територия, загубила безвъзвратно може би най-важната си роля – да събужда духа.

Каменоделната школа в живописното врачанско село е единствената по рода си на целия Балкански полуостров. Училището датира от почти преди век и през годините е изградило десетки таланти в областта на скулптурата и каменоделството.
Малко известен факт е, че нейни възпитаници са създали цялата архитектурно-каменна украса на административния център на София.„Това са президентството, Народното събрание, Министерски съвет. Да не говорим за стотиците обекти в България и столицата, които са дело на наши ученици”, разказва директорът на школата Стефан Стефанов.

Днес гимназията продължава да посреща ученици, които избират несигурния, но вечен път на изкуството. За уменията им свидетелстват стотиците произведения из залите на училището, „родени” от някога студения камък, преобразен чрез ръцете им в живи образи. От коридорите на школото се разкриват както класически творби, заинтригували духа на поколения творци, така и съвременни „прочити” на таланта им. Сякаш, за да напомнят и че всяко едно училище е врата към миналото, зад която тихо наднича и историята с цялата си отговорност и очаквания, от там ни гледат ликовете и на Ботев и Левски, чието прераждане в камък продължава да предизвиква и днешните му възпитаници.

Един от тях е Филип Филипов, който работи именно по образа на Христо Ботев. Увереността, с която преобразява студения камък в лика на големия революционер, е доказателство, че зад нея се крият часове на труд и усъвършенстване. Признава, че се притеснява за крайния резултат, но допълва, че работи с максимално старание и много уважение към личността на големия българин. С което и доказва, че училището за бъдещите каменоделци и скулптори в Кунино успява да съхрани ценности, така забравени и така нужни ни днес.
Как е успяло посочва директорът Стефан Стефанов: „Съвременната младеж расте в едно консуматорско общество, което е голям проблем, но и родителското тяло спада също към това поколение. Информационните технологии, компютърните специалности не са рожба на сърцето и ръцете. Това се опитваме да запазим, това е винаги в беседите ми с учениците, с които работим понякога до късно през нощта – за да разберат, че всичко е в интелекта на човека, в това, което създава с ума си, със сърцето си и с ръцете си”. „Всичко това, което правим, ме кара да се чувствам неповторима, може би защото самата работа е неповторима”, споделя и Александра, която е и едно от малкото момичета в школата. Това обаче не я спира да се впусне с още по-голям хъс в иначе мъжкия занаят на каменоделството и да докаже, че когато гориш в онова, което правиш, всички бариери са преодолими.
„ Успяхме да съхраним многохилядолетната професия, която предполагам ще оцелее още много, много хиляди години. Много държави биха се гордели да имат такова училище, но нямат и ние трябва да го запазим, защото по този начин България ще има нещо уникално, нещо неповторимо и може да бъде водеща в културен план и благодарение на това училище”, посочва в заключение Стефан Стефанов. С което ни и кани да посетим едно място, в което красотата на духа намира съвършен израз в материята.

Целият ми репортаж за каменоделната школа в Кунино, излъчен в ефира на предаването „Преди обед” по btv може да видите на следния линк: http://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/da-sazhivish-kamaka.html

Раковият регистър пред спиране

Националният раков регистър на практика е пред спиране на дейността си. Структурата е изправена пред сериозен проблем за бъдещото си функциониране. За тази опасност предупреди пред Zdrave.net. неговият ръководител проф. Здравка Валерианова. Припомняме, през пролетта стана ясно, че регистърът ще бъде прехвърлен от Специализираната болница по онкология в София в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). Мярката е част от процеса по централизиране и модернизиране на системите за мониторинг на здравеопазването в България, аргументира тогава промяната здравният министър Петър Москов.

Оказва се обаче, че към днешна дата не са предприети никакви мерки за градивното преместване на регистъра и неговото функциониране.
„Няма яснота кой ще финансира регистъра, какво ще стане с хората, които в момента работят в него, няма и яснота къде точно ще бъде разположен той, защото от НЦОЗА написаха писмо, че не са в състояние да го поемат, ако нещата не се решат структурно, кадрово и с ясно финансиране”, обясни проф. Валерианова. Тази година СБАЛО не е получила и финансиране за дейността на регистъра от Министерство на здравеопазването.
Проф. Валерианова допълни, че ситуацията е довела до това, че в момента лечебните заведения не знаят към кого да подават данните си за онкоболните. „Нито НЦОЗА може да приеме информация в такъв обем, нито някой може да ги задължи да я подават към СБАЛО, защото регистърът по нормативни документи вече не е структура към болницата. На практика който реши, подава информация, а който не – не я подава, въпреки че в клиничните пътеки и процедури е записано изискване на НЗОК за подаване на данни и всичките протоколи от онкокомитети да бъдат изпращани към раковия регистър”, допълни тя. Оказва се и че нито една институция не проверява дали лечебните заведения спазват този ангажимент.

„Става въпрос за много сериозна база данни, която съдържа над 80 характеристики за всеки отделен случай от рак, които не само се регистрират, но и се проследяват динамично. Те се изпращат към всички международни институции”, подчерта проф. Валерианова в коментар за важността на структурата.
Заради проблема с липсата на финансиране и визия за бъдещето на системата, голяма част от работещите както в националния регистър, така и в регионалните структури са напуснали. „В момента единственият лекар в националния регистър съм аз, нямаме статистик, нямаме и информатик”, отбеляза тя.

Проф. Валерианова поясни, че преди да се вземе решение за преместването на националния регистър, в НЦОЗА е бил разработен механизъм за надграждането на съществуващия софтуер и други подобрения, но не те не са били взети предвид. По този начин, сега съществуващата система на регистрация губи съществена и важна информация за онкологично болните и не може да се отчете действителния брой на заболелите от рак в страната, обясни специалистът.
От своя страна директорът на НЦОЗА проф. Христо Хинков обясни, че в момента се нарушава наредбата, регламентираща дейността на регистъра – (Става въпрос за наредбата, с която на практика структурата се прехвърля в НЦИОЗА – бел. ред). „Ние трябва да го изградим, да го създадем този регистър, не можем да го направим, защото най-малкото нямаме средства, с които да обявим обществена поръчка за софтуер“, отбеляза той. „На практика регистърът може да умре в този си вид, което е голям проблем“, категоричен бе той. „Ние нямаме хора, които да поддържат този регистър“, отбеляза още проф. Хинков. Според него, за да заработи системата пълноценно, би трябвало специалистите от СБАЛО да се прехвърлят в НЦОЗА. Решение за това обаче все още не е взето.

Материалът е публикуван в zdrave.net, 6.12.2016

Koгато сметките заменят хората

„Революционно лечение на хепатит С”, „НЗОК поема модерна терапия за лечение на хепатит С”...
Това бяха само част от заглавията, с които в началото на годината беше съобщено, че у нас вече се прилага ново успешно лечение в помощ на хората, диагностицирани с хепатит. На фона на ежедневните новини за корупция в лечебните заведения, протести на болни, пребити лекари и прочие черни краски от родното здравеопазване, подобна информация звучеше почти фантастично. Досущ като чудо. Защото в България да получиш достъп, и то безплатен, до най-модерната в света терапия на заболяването си, е истинско чудо.

Уви, обикновено след чудесата следва изтрезняване. У нас то случи по най-грубия и безпардонен начин, а именно със загатване, че броят на болните, които ще могат да се лекуват с новата терапия, ще бъде намален. Или както обичат да се изразяват чиновниците – „оптимизиран”. Засега подобно намерение е само заявено от ресорната институция, в случая – НЗОК, но съвсем скоро най-вероятно ще се превърне в грозна реалност.

А сега малко хронология

Януари, 2015 г. Европейската комисия издава разрешение за употреба на иновативно безинтерфероново лечение за хепатит C. Резултатите от клиничните проучвания показват, че новата терапия постига успеваемост на лечението при 95-100% от пациентите, страдащи от най-разпространения у нас генотип на заболяването - генотип 1. Следва около година, през която специалистите потвърждават за ефикасността на новото лечение. Болните, вече свикнали с мудността на родната система, организират няколко протеста заради факта, че достъпът до него у нас се бави, и о, чудо - на 26 февруари НЗОК 2016 г. обявява, че ще заплаща най-съвременното лечение на пациентите с хепатит С.
За кратко всички ние – пациенти, лекари и журналисти, повярвахме, че нещата могат да се случват. Че когато си болен от диагнозата Х в България ще бъдеш лекуван и ще получиш абсолютно същите грижи, както ако си болен в Германия, Франция или Великобритания. И че ще имаш пълноправен шанс да оздравееш.
За съжаление както вече бе споменато, след чудото следва изтрезняване или по-скоро звучен, тежък шамар, който бързо ни връща в родната действителност.
Но да се върнем към хронологията.

След като касата обявява, че ще поеме лечението на хора с хепатит С, през октомври става ясно, че двумесечният срок за разглеждане на документите на болните, които кандидатстват за него, няма да бъде спазен. Причината – прекалено многото заявления. Все пак Надзорният съвет на НЗОК приема, че постъпилите след 27.09.2016 документи ще бъдат разгледани в установения двумесечен срок.
През това време опашката от чакащи за лечение се удължава, като по данни на самата каса към октомври за разглеждане чакат 310 досиета на пациенти, от които 200 са вече просрочени. Стига се до там, че хората започват да пишат жалби до НЗОК и МЗ, в които питат защо лечението им се бави. И продължават да чакат, докато заболяването им прогресира.

Отговорът на НЗОК на тази ситуация идва под формата на таблица, изпратена до медиите, в която надлежно е пресметнато колко болни са одобрени за лечение в периода април-август, и колко се очаква да бъдат одобрени през септември-ноевмри. Срещу всяка графа с болните чинно е упомената изразходваната за терапията им сума. Колонка болни - колонка пари. Месец по месец. Иначе казано – подобрена версия на кръчмарски тефтер. Скокът в изразходваните средства действително е значителен, но и съвсем очакван предвид броя на засегнатите в България, които по данни на сдружението „ХепАктив” надхвърлят 110 000.

И ето го шамарът – решението, което обмислят родните чиновници, е просто, макар и импозантно написано:
„Лавинообразното увеличение на интереса за прилагане на това лечение изисква прецизирането във всеки отделен случай, за да не затрудни достъпа до лечение на всички останали пациенти. На работна среща на представители на ръководството на НЗОК и водещите специалисти по гастроентерология са обсъждани възможностите през 2017 г. да бъдат оптимизирани медицинските критерии в изискванията за включване на новата терапия”. В превод –затягаме рязко критериите и съответно достъпа до лечение, защото прекалено много хора искат да се лекуват, а ние нямаме пари.
Очевидно зад „оптимизирането” на критериите се крие високата цена на въпросната безинтерферонова терапия.

Логичният въпрос при тази ситуация е, защо когато успяхме да се похвалим с достъп до ново лечение и за българския пациент, бързаме да го лишим от него? И ако цената му е толкова висока, а болните действително толкова много, не би ли следвало държавната политика по въпроса да се насочи към договаряне на по-ниски цени за страната ни, наместо да ограничава броя на лекуваните? И не беше ли редно при очакван голям интерес към новите лекарства и липса на достатъчно пари (може би е нормално болният да иска да се лекува, независимо колко ще струва това) критериите да бяха изначално по-строги, за да не стига до ситуация, в която на практика болни хора ще бъдат лъгани в очите,както ще се случи, ако догодина ситото за новата терапия допуска една шепа от тях?
И не на последно място - не е ли цинично да принизяваш човешкия живот до проста таблица с бакалски сметки?
Все въпроси засега без отговор.

Остава да видим и дали разумът ще победи простите сметки, изчисляващи живота. Поне ако не искаме утре някой да не дочака лечението си. Само защото е имал "късмета" да се роди в България.

Заробиха лекарите на 70 000 пациенти

Персоналът на цяла поликлиника в София е завлечен с осигуровки, заради което лекари, сестри, рехабилитатори и други кадри преживяват с нищожни заплати, научи „Телеграф“.
Години наред работещите 30-о ДКЦ в столичния квартал „Обеля“ са били лъгани, че от доходите им са удържани дължимите вноски към хазната. След като измамата лъсва, сметките на здравното заведение са запорирани от НАП, а възнагражденията на медиците, които обслужват близо 70 000 пациенти, са драстично орязани, оплакаха се потърпевши служители.

Завлечени
Проблемът се стоварва с цялата си сила над персонала миналата година, когато НАП налага запор на сметките на поликлиниката заради натрупаните борчове от неплатените осигуровки и лихви към тях, надхвърлящи 700 000 лева. Оказва се, че бившето ръководство не е превеждало осигуровките. В същото време парите били отчитани по документи и са удържани от заплатите, разказаха лекари и рехабилитатори пред „Телеграф“.
Блокирането на парите на центъра се отразява и на заплатите на всички работещи в него, които сега получават едва половината от възнагражденията си. От изработените например през март тази година 22 797 лв., клиниката е задължена да преведе на приходната агенция 40%, или над 9 000 лв. Останали са около 13 000 лв., при нужни за заплати близо 17 000 лв., става ясно от писмо на настоящия шеф на здравното заведение д-р Велизар Дилов до Главната инспекция по труда. Положението става още по-критично през април, когато поликлиниката превежда 50% заради борчовете и „дупката“ за заплати вече става 7 000 лв. В резултат в момента акушер-гинеколог от клиниката получава за труда си малко над 400 лв. месечно. Толкова са и заплатите на останалите работещи там, въпреки че по трудов договор те би трябвало да взимат повече.
Условия
„Положението е критично. Не само че заплатите ни са орязани, но сме принудени да носим елементарни неща за поликлиниката като сапун и памук от вкъщи“, разказа пред „Телеграф“ рехабилитаторът Виолета Борисова. „На ръба на търпението сме, отказваме да работим за НАП“, категорична бе и колежката й лаборант Виктория Владимирова. Плащането на натрупаните дългове орязва възможностите на клиниката да покрива сметките си за ток, отопление и вода, а за инвестиции в нова апаратура и поддръжка на старата и дума не може да става. Сградата на ДКЦ-то буквално плаче за ремонт, а на места условията са трагични, установи проверка на „Телеграф“. „Не е въпросът само в заплатите, нали все пак трябва да предоставяме качествени услуги за нашите пациенти“, допълва Борисова. „Нашата молба е да се намалят процентите на запор“, казват работещите в центъра. Заради проблема целият персонал е готов да подаде колективна оставка, както и да потърси съдействие от Европейския съд по правата на човека в Страсбург. „Телеграф“ се свърза по телефона с настоящия управител на лечебното заведение д-р Велизар Дилов, който обаче отказа да коментира проблема и побърза да затвори телефона.
НАП
„Проблемът с тази клиника е от години“, коментира пред „Телеграф“ прессаташето на НАП Росен Бъчваров. Той посочи, че периодично са налагат решения за неотложни плащания с цел ДКЦ-то да не фалира и определени проценти от сметките му да останат свободни. „Най-лесният начин е запор изцяло на сметката и нито една стотинка от нея да не може да се използва, което обикновено води до бърз фалит на дружеството“, обясни той. „Все пак става въпрос за социално значима дейност и налагането на най-строгата норма би означавало край“, изтъкна той. Затова и по думите му приходната агенция действа със „спасителен план“.
Въпреки дългогодишното невнасяне на осигуровки, датиращо още от 2006 г., се оказва, че към никой от бившите шефовете на ДКЦ-то не може да се повдигне обвинение, става ясно от документи на софийската градска прокуратура, с които „Телеграф“ разполага. В тях се потвърждава, че поради влошаване на финансовото състояние на дружеството от 2006 г. не са внасяни осигуровки на работещите. „Очевидно се касае за лош мениджмънт от страна на управителните органи на дружеството за дълъг период от време“, посочват от СГП. Въпреки това наказателно производство не може да бъде образувано поради факта, че преди 01.01.2015 неосигуряването на работещите не е представлявало престъпление, се посочва в постановлението на прокуратурата.
Наеми
За да бъде подпомогната поликлиниката, занапред тя ще има право да получава наеми от кабинети, намиращи се в сградата й, които се отдават под наем на външни лица, обясниха за „Телеграф“ от Столична община, които са принципал на лечебното заведение. „Става въпрос за между 3000 и 4000 лв. месечно, което ще им позволи все пак да имат някакъв приход“, посочи Милка Христова, зам.-председател на комисията по здравеопазване и социална политика. Обмисля се и възможността общината да отпусне заем на ДКЦ-то. За целта обаче е необходимо съгласуване и разрешение от Министерството на финансите. „Водят се и разговори с НАП за намаляване на процента на запор, но лошото е, че това се случва за кратко, след което се връща старата схема с високи проценти“, обясни тя. Скоро се очаква и да бъде обявен конкурс за нов директор на поликлиниката поради изтичането на мандата на д-р Дилов. „Надявам се той да остане на поста си до момента, в който се обяви и приключи конкурсът. В противен случай ще трябва да търсим някой изпълняващ длъжността“, допълни Христова.
Бившият шеф живее във Франция
Основното неплащане на осигуровките към НАП е било по времето, когато шеф на ДКЦ-то е бил Росен Фиданов. „Не сме имали проблеми с него и просто ни дойде като гръм от ясно небе фактът, че не са ни плащани осигуровките“, посочиха лекари, пожелали анонимност. По информация на „Телеграф“ Фиданов от години живее със съпругата си във Франция. Екипът ни неколкократно се опита да се свърже с него, но той не отговаряше на мобилния си телефон. Малко преди редакционното приключване на броя телефонът му беше изключен.

Материалът е публикуван във в-к "Телеграф", 4 юни, 2016 г.

Мануела Горсова пред нова битка в съда

Пред нова битка в съда е изправена Мануела Горсова. Семейството й се бори за допълнително оценяване на нейното здравословно състояние, за да може тя да бъде обезщетена за всички вреди, които е получила и ще продължи да получава следствие на мозъчната травма от зверската катастрофа преди 9 години, обясни за „Телеграф” адвокат Любомир Георгиев, който от години представлява Мануела в съда. В същото време виновникът за катастрофата – световният шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки не проявява никаква загриженост за нея. Въпреки че наскоро той взе участие в пищно ледено шоу у нас, той не е потърсил и за минута близките на момичето.

Дело
Ново заседание по случая на Мануела е насрочено за 13-ти юни, научи „Телеграф“. „Самото дело е заведено още през 2012 година и е за това Мануела да бъде обезщетена за последиците от всички вреди, които тя е получила следствие на мозъчно-черепната травма от катастрофата. Претендираме за допълнително оценяване на нейното състояние, за което не е било предвидено и присъдено обезщетение, т.е. за всички не само търпени, но и търпими в бъдеще вреди“, коментира пред „Телеграф“ адвокат Любомир Георгиев, който от години представлява Мануела в съда. Делото ще се разглежда от Върховния касационен съд. До най-висшата инстанция се е стигнало, след като адвокатите на спортиста и на застрахователя му са обжалвали решението на по-предната апелативна инстанция. С нея на Мануела беше присъдено допълнително обезщетение за последващите неимуществени вреди. Искът, за който претендира сега защитникът на момичето в кома, е частично уважен. „Претендирам не само всички последващи вреди, които се задълбочават – те са много и за съжаление ще бъдат много и за в бъдеще, но и тези, които не са били изследвани и обезщетявани при първоначалното разглеждане на делото“, поясни адвокат Георгиев. Обикновено при такова състояние късните последици, особено общосоматичните и неврологичните, започват да се проявяват на по-късен етап, понякога в период и от няколко години след първоначалната травма. „За съжаление в случая вредата е огромна по размер и тези вреди се задълбочават постоянно”, отбелязва още адвокатът.

Бавене
„Практика е подобни дела да се точат с години – постоянно се търсят причини за отлагането им. За мен това е недопустимо. Дела, които засягат хора в подобно на Мануела състояние, трябва да се гледат с приоритет, но за съжаление това не се случва“, отбелязва адв. Георгиев. „Тук нанесената вреда е изключително тежка и е пожизнена. Законодателите в Народното събрание нямат воля за промяна в интерес на пострадали в подобно състояние, което води до абсурди“, коментира още той. Георгиев е категоричен, че са необходими законодателни промени, които да внесат ясни правила, с които да се гарантира бързина на делата и адекватна защита поне за подобни, крайно тежки случаи, както и да облекчи нелеката и крайно натоварена работа на съдилищата.

Стависки
Въпреки че наскоро участва в грандиозното ледено шоу у нас, Максим Стависки за пореден път е демонстрирал пълна липса на заинтересованост към съдбата на Мануела, научи още „Телеграф”. Той нито е потърсил, нито се е обадил дори по телефона на близките на момичето, които са до нея денонощно, заради непрекъснатите грижи, които са необходими. Мануела е в т. нар. състояние на будна кома, заради което непрекъснато се нуждае от всекидневни медицинска и рехабилитационна помощ, както и много медикаменти и консумативи.
Неотлъчно до детето си е майката на Мануела, както и баща й Красимир. Той обаче не иска да се появява повече в медиите и прави изключение единствено за „Телеграф”. „Справяме се. Живеем заради Мануела, ще оцелеем пак заради нея”, са кратките думи, с които описва живота си в момента. Не пропуска да благодари и на адвокат Георгиев, който е взел присърце съдбата и на много други хора, имащи участта на Мануела, както и на всички останали, които са помогнали на семейството му и помагат до ден днешен. „Искам да говорим само за делото, то е важно. Защото има и много други млади хора, има деца, които са като Мануела и които чакат, а близките им се отчайват и губят надежда. Това трябва да се промени”, категоричен е Горсов.

Казус на всички
„Казусът на Мануела Горсова е казус на всички останали хора, които са в нейното състояние”, коментира пред „Телеграф” дългогодишният приятел на семейството на Мануела Влади Въргала, който е бил призован и като свидетел по делата на Мануела. По думите му съдебната практика при подобни случаи е повече от порочна и прави жертвата два пъти жертва. „Когато се плаща за застраховка, на никой не му се обясняват, че ако утре стане инцидент, ще трябва да доказва, че е жертва, че трябва да вади документи за всяко едно дребно нещо”, изтъква той. „Това е просто нелепо – ти трябва да имаш счетоводна кантора, с която да доказваш, че си купил един прост маркуч, един памперс или каквото да е било, да представиш фактурата и после да чакаш да ти бъдат преведени средства – все едно говорим за някакви бизнес взаимоотношения. Разбирате ли за каква идиотщина става дума”, възмущава се той. От друга страна сроковете за решаване на подобни дела са неадекватни, коментира още Въргала. Тук не става въпрос за делба на имот, за прехвърляне на къща, а за човешки живот, за това да докажеш, че някой има нужда от помощ и то всекидневно, отбелязва той. „Когато ме призоваха в съда и трябваше да обясня какво е състоянието на Мануела, взех един бял лист и казах – „Ето това беше Мануела преди – един бял лист, на който можеш да нарисуваш красива картина”. После смачках листа и им казах – „Това е Мануела днес. Единственото, което може да се направи е да се опитаме да изгладим листа”, разказва Влади. А за Стависки е повече от ясен – „Не мога да го коментирам. Това може да се случи на всеки, но мисля, че по-важното е да се мисли какво може да се направи, а не какво е могъл да направи.”
Материалът е публикуван във в-к "Телеграф", 21.04.2016 г.