Д-р Грънчаров, какво точно представлява откритието ви, определено за „черна кутия“ за медицински грешки?
На практика това е компютър, който събира много данни - видео от оперативното поле, видео от операционната зала, аудио, данни от пациента като кръвно налягане, пулс, данни от софтуера на апаратурата, която използваме, и други. След това всички данни се синхронизират и влизат в един файл, който използваме чрез нашия софтуер за анализ. Устройството е подобно на черните кутии в самолетите, които спомагат при инцидент специалистите да разберат какво е довело до него и какво всъщност го е причинило – дали става въпрос за човешка или техническа грешка. При разработването му ние целяхме идентични неща - да можем да разберем какво става в операционните. Това се налага, защото хирургията е една от най-рисковите области в здравеопазването и изобщо една от най-високо рисковите професии като цяло.
Хирургията ли се оказва най-рисковата област на медицината?
Използвали ли сте опита на експерти, създали тази апаратура за авиацията?
Искахме да използваме данните по конструктивен начин, тоест да разберем как работим, да разберем какво можем да направим по-добре и да създадем системи за обучение, така че предотвратим грешките, за които говорим. „Черните кутии“ в самолетите спомагат много сериозно за намаляване на грешките в областта на авиацията. 2013-та година беше рекордна година по отношение на авиационната сигурност. Докато разработвахме нашата апаратура, търсихме съдействие и от канадските авиолинии. През целия процес на нашата работа, техни експерти ни показваха как работят черните кутии, как записват хиляди параметри в секунда, следят за нередности и прилагат резултатите и анализите за подобряване на сигурността на самолетите, така че да, използвахме опита им.
Колко време назад ще съхранява черната кутия в медицината записаната информация?
Засега използваме апаратурата за научни проекти. На този етап записваме, анализираме и унищожаваме видеорезултатите, на практика се съхранява само анализа на данните. Така не се пази информация конкретно с образа на лекаря или пациента от дадена манипулация с оглед на тяхната конфиденциалност.
Прилага се вече в някоя болница разработената от вас апаратура?
Да, в една от нашите операционни. Аз записвам всяка една процедура, която правя. Факт е обаче, че вече има голям интерес – получавам много обаждания от колеги от САЩ, от Южна Америка. В скоро време ще се инсталират няколко прототипа на апаратурата извън страната.
Колко време ви отне разработването на „черната кутия”?
Разработването и въвеждането на проекта ми отне около две години. Преди това трябваше да преминем през множество административни процедури, през етичните комисии и редица други звена на администрацията. Като стойност ни струваше може би около половин милиона долара, които бяха осигурени от научните фондове в Канада. Със сигурност обаче, ако тази технология се комерсиализира, цената й ще падне сериозно.
Д-р Грънчаров, следите ли проблемите в здравеопазването у нас? Преди дни ваши български колеги излязоха на пореден протест заради недостатъчните средства за болниците...
Много е тъжно това, което става в България. Факт е, че в целия свят здравеопазването става все по-скъпо. Аз не знам как може да се подобрят нещата в България, но си мисля, че подобни проблеми има и в Западна Европа. В Канада например разходите за здравеопазването са най-бързорастящите от целия бюджет. На този фон именно инициативи като тази с нашата технология биха могли да доведат до оптимизирането на разходите и да се покаже какво може да се направи по-добре.
Това е така, но докато ние с Вас си говорим за инвестиция от 0,5 млн. долара в медицинска апаратура в Канада, в България електронното здравеопазване е още една хубава мечта...
А то би било огромно предимство. Проблемът е, че хората, които държат контрола на разходите, не разбират, че инвестициите в области като тази на медицината, ще доведат до спестяване на много средства в други области. Тук също срещаме затруднения за големи инвестиции – когато разработвахме нашата апаратура, трябваше да покажем пред администрацията много задълбочен анализ с изводи за това до какви спестявания ще доведе, за да спечелим доверието им.
Вечните кризи у нас ли бяха причината да потърсите реализация навън?
Вие знаете, че в България имаме много добро качество на образованието и най-вече на това по медицина. Същевременно живеем с усещането, че специалистите навън са по-добри, с повече умения и компетенции, сигурно заради малкия ни източноевропейски комплекс. Когато реших да замина, исках да проверя дали това е така, дали колегите ми навън действително са толкова по-добри, ставаше въпрос по-скоро за лична професионална амбиция, а не за бягство от България. Българските лекари са отлични специалисти, образованието, което получават, е наистина много добро и аз силно се надявам, ако един ден бъдат поставени в добри условия, да имат възможността да са част от една добра система на здравеопазването, не по-лоша откъдето и да е било по света.
Предлагали ли са ви работа в България и бихте ли се върнали тук? Засега не са ми предлагали работа в България. Сигурно ще се върна един ден, но за момента виждам много бързо резултатите от моята работа и моите идеи, което в България би било доста по-трудно. Един ден бих се върнал, за да помогна с това, което съм научил по света. Все пак аз получих образованието си в България, но не съм помогнал на много български пациенти. Един ден ако мога, с удоволствие бих го направил.
Материалът е публикуван във в-к "Телеграф", 17 юли 2014 г.
