Раковият регистър пред спиране

Националният раков регистър на практика е пред спиране на дейността си. Структурата е изправена пред сериозен проблем за бъдещото си функциониране. За тази опасност предупреди пред Zdrave.net. неговият ръководител проф. Здравка Валерианова. Припомняме, през пролетта стана ясно, че регистърът ще бъде прехвърлен от Специализираната болница по онкология в София в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). Мярката е част от процеса по централизиране и модернизиране на системите за мониторинг на здравеопазването в България, аргументира тогава промяната здравният министър Петър Москов.

Оказва се обаче, че към днешна дата не са предприети никакви мерки за градивното преместване на регистъра и неговото функциониране.
„Няма яснота кой ще финансира регистъра, какво ще стане с хората, които в момента работят в него, няма и яснота къде точно ще бъде разположен той, защото от НЦОЗА написаха писмо, че не са в състояние да го поемат, ако нещата не се решат структурно, кадрово и с ясно финансиране”, обясни проф. Валерианова. Тази година СБАЛО не е получила и финансиране за дейността на регистъра от Министерство на здравеопазването.
Проф. Валерианова допълни, че ситуацията е довела до това, че в момента лечебните заведения не знаят към кого да подават данните си за онкоболните. „Нито НЦОЗА може да приеме информация в такъв обем, нито някой може да ги задължи да я подават към СБАЛО, защото регистърът по нормативни документи вече не е структура към болницата. На практика който реши, подава информация, а който не – не я подава, въпреки че в клиничните пътеки и процедури е записано изискване на НЗОК за подаване на данни и всичките протоколи от онкокомитети да бъдат изпращани към раковия регистър”, допълни тя. Оказва се и че нито една институция не проверява дали лечебните заведения спазват този ангажимент.

„Става въпрос за много сериозна база данни, която съдържа над 80 характеристики за всеки отделен случай от рак, които не само се регистрират, но и се проследяват динамично. Те се изпращат към всички международни институции”, подчерта проф. Валерианова в коментар за важността на структурата.
Заради проблема с липсата на финансиране и визия за бъдещето на системата, голяма част от работещите както в националния регистър, така и в регионалните структури са напуснали. „В момента единственият лекар в националния регистър съм аз, нямаме статистик, нямаме и информатик”, отбеляза тя.

Проф. Валерианова поясни, че преди да се вземе решение за преместването на националния регистър, в НЦОЗА е бил разработен механизъм за надграждането на съществуващия софтуер и други подобрения, но не те не са били взети предвид. По този начин, сега съществуващата система на регистрация губи съществена и важна информация за онкологично болните и не може да се отчете действителния брой на заболелите от рак в страната, обясни специалистът.
От своя страна директорът на НЦОЗА проф. Христо Хинков обясни, че в момента се нарушава наредбата, регламентираща дейността на регистъра – (Става въпрос за наредбата, с която на практика структурата се прехвърля в НЦИОЗА – бел. ред). „Ние трябва да го изградим, да го създадем този регистър, не можем да го направим, защото най-малкото нямаме средства, с които да обявим обществена поръчка за софтуер“, отбеляза той. „На практика регистърът може да умре в този си вид, което е голям проблем“, категоричен бе той. „Ние нямаме хора, които да поддържат този регистър“, отбеляза още проф. Хинков. Според него, за да заработи системата пълноценно, би трябвало специалистите от СБАЛО да се прехвърлят в НЦОЗА. Решение за това обаче все още не е взето.

Материалът е публикуван в zdrave.net, 6.12.2016

Koгато сметките заменят хората

„Революционно лечение на хепатит С”, „НЗОК поема модерна терапия за лечение на хепатит С”...
Това бяха само част от заглавията, с които в началото на годината беше съобщено, че у нас вече се прилага ново успешно лечение в помощ на хората, диагностицирани с хепатит. На фона на ежедневните новини за корупция в лечебните заведения, протести на болни, пребити лекари и прочие черни краски от родното здравеопазване, подобна информация звучеше почти фантастично. Досущ като чудо. Защото в България да получиш достъп, и то безплатен, до най-модерната в света терапия на заболяването си, е истинско чудо.

Уви, обикновено след чудесата следва изтрезняване. У нас то случи по най-грубия и безпардонен начин, а именно със загатване, че броят на болните, които ще могат да се лекуват с новата терапия, ще бъде намален. Или както обичат да се изразяват чиновниците – „оптимизиран”. Засега подобно намерение е само заявено от ресорната институция, в случая – НЗОК, но съвсем скоро най-вероятно ще се превърне в грозна реалност.

А сега малко хронология

Януари, 2015 г. Европейската комисия издава разрешение за употреба на иновативно безинтерфероново лечение за хепатит C. Резултатите от клиничните проучвания показват, че новата терапия постига успеваемост на лечението при 95-100% от пациентите, страдащи от най-разпространения у нас генотип на заболяването - генотип 1. Следва около година, през която специалистите потвърждават за ефикасността на новото лечение. Болните, вече свикнали с мудността на родната система, организират няколко протеста заради факта, че достъпът до него у нас се бави, и о, чудо - на 26 февруари НЗОК 2016 г. обявява, че ще заплаща най-съвременното лечение на пациентите с хепатит С.
За кратко всички ние – пациенти, лекари и журналисти, повярвахме, че нещата могат да се случват. Че когато си болен от диагнозата Х в България ще бъдеш лекуван и ще получиш абсолютно същите грижи, както ако си болен в Германия, Франция или Великобритания. И че ще имаш пълноправен шанс да оздравееш.
За съжаление както вече бе споменато, след чудото следва изтрезняване или по-скоро звучен, тежък шамар, който бързо ни връща в родната действителност.
Но да се върнем към хронологията.

След като касата обявява, че ще поеме лечението на хора с хепатит С, през октомври става ясно, че двумесечният срок за разглеждане на документите на болните, които кандидатстват за него, няма да бъде спазен. Причината – прекалено многото заявления. Все пак Надзорният съвет на НЗОК приема, че постъпилите след 27.09.2016 документи ще бъдат разгледани в установения двумесечен срок.
През това време опашката от чакащи за лечение се удължава, като по данни на самата каса към октомври за разглеждане чакат 310 досиета на пациенти, от които 200 са вече просрочени. Стига се до там, че хората започват да пишат жалби до НЗОК и МЗ, в които питат защо лечението им се бави. И продължават да чакат, докато заболяването им прогресира.

Отговорът на НЗОК на тази ситуация идва под формата на таблица, изпратена до медиите, в която надлежно е пресметнато колко болни са одобрени за лечение в периода април-август, и колко се очаква да бъдат одобрени през септември-ноевмри. Срещу всяка графа с болните чинно е упомената изразходваната за терапията им сума. Колонка болни - колонка пари. Месец по месец. Иначе казано – подобрена версия на кръчмарски тефтер. Скокът в изразходваните средства действително е значителен, но и съвсем очакван предвид броя на засегнатите в България, които по данни на сдружението „ХепАктив” надхвърлят 110 000.

И ето го шамарът – решението, което обмислят родните чиновници, е просто, макар и импозантно написано:
„Лавинообразното увеличение на интереса за прилагане на това лечение изисква прецизирането във всеки отделен случай, за да не затрудни достъпа до лечение на всички останали пациенти. На работна среща на представители на ръководството на НЗОК и водещите специалисти по гастроентерология са обсъждани възможностите през 2017 г. да бъдат оптимизирани медицинските критерии в изискванията за включване на новата терапия”. В превод –затягаме рязко критериите и съответно достъпа до лечение, защото прекалено много хора искат да се лекуват, а ние нямаме пари.
Очевидно зад „оптимизирането” на критериите се крие високата цена на въпросната безинтерферонова терапия.

Логичният въпрос при тази ситуация е, защо когато успяхме да се похвалим с достъп до ново лечение и за българския пациент, бързаме да го лишим от него? И ако цената му е толкова висока, а болните действително толкова много, не би ли следвало държавната политика по въпроса да се насочи към договаряне на по-ниски цени за страната ни, наместо да ограничава броя на лекуваните? И не беше ли редно при очакван голям интерес към новите лекарства и липса на достатъчно пари (може би е нормално болният да иска да се лекува, независимо колко ще струва това) критериите да бяха изначално по-строги, за да не стига до ситуация, в която на практика болни хора ще бъдат лъгани в очите,както ще се случи, ако догодина ситото за новата терапия допуска една шепа от тях?
И не на последно място - не е ли цинично да принизяваш човешкия живот до проста таблица с бакалски сметки?
Все въпроси засега без отговор.

Остава да видим и дали разумът ще победи простите сметки, изчисляващи живота. Поне ако не искаме утре някой да не дочака лечението си. Само защото е имал "късмета" да се роди в България.

Заробиха лекарите на 70 000 пациенти

Персоналът на цяла поликлиника в София е завлечен с осигуровки, заради което лекари, сестри, рехабилитатори и други кадри преживяват с нищожни заплати, научи „Телеграф“.
Години наред работещите 30-о ДКЦ в столичния квартал „Обеля“ са били лъгани, че от доходите им са удържани дължимите вноски към хазната. След като измамата лъсва, сметките на здравното заведение са запорирани от НАП, а възнагражденията на медиците, които обслужват близо 70 000 пациенти, са драстично орязани, оплакаха се потърпевши служители.

Завлечени
Проблемът се стоварва с цялата си сила над персонала миналата година, когато НАП налага запор на сметките на поликлиниката заради натрупаните борчове от неплатените осигуровки и лихви към тях, надхвърлящи 700 000 лева. Оказва се, че бившето ръководство не е превеждало осигуровките. В същото време парите били отчитани по документи и са удържани от заплатите, разказаха лекари и рехабилитатори пред „Телеграф“.
Блокирането на парите на центъра се отразява и на заплатите на всички работещи в него, които сега получават едва половината от възнагражденията си. От изработените например през март тази година 22 797 лв., клиниката е задължена да преведе на приходната агенция 40%, или над 9 000 лв. Останали са около 13 000 лв., при нужни за заплати близо 17 000 лв., става ясно от писмо на настоящия шеф на здравното заведение д-р Велизар Дилов до Главната инспекция по труда. Положението става още по-критично през април, когато поликлиниката превежда 50% заради борчовете и „дупката“ за заплати вече става 7 000 лв. В резултат в момента акушер-гинеколог от клиниката получава за труда си малко над 400 лв. месечно. Толкова са и заплатите на останалите работещи там, въпреки че по трудов договор те би трябвало да взимат повече.
Условия
„Положението е критично. Не само че заплатите ни са орязани, но сме принудени да носим елементарни неща за поликлиниката като сапун и памук от вкъщи“, разказа пред „Телеграф“ рехабилитаторът Виолета Борисова. „На ръба на търпението сме, отказваме да работим за НАП“, категорична бе и колежката й лаборант Виктория Владимирова. Плащането на натрупаните дългове орязва възможностите на клиниката да покрива сметките си за ток, отопление и вода, а за инвестиции в нова апаратура и поддръжка на старата и дума не може да става. Сградата на ДКЦ-то буквално плаче за ремонт, а на места условията са трагични, установи проверка на „Телеграф“. „Не е въпросът само в заплатите, нали все пак трябва да предоставяме качествени услуги за нашите пациенти“, допълва Борисова. „Нашата молба е да се намалят процентите на запор“, казват работещите в центъра. Заради проблема целият персонал е готов да подаде колективна оставка, както и да потърси съдействие от Европейския съд по правата на човека в Страсбург. „Телеграф“ се свърза по телефона с настоящия управител на лечебното заведение д-р Велизар Дилов, който обаче отказа да коментира проблема и побърза да затвори телефона.
НАП
„Проблемът с тази клиника е от години“, коментира пред „Телеграф“ прессаташето на НАП Росен Бъчваров. Той посочи, че периодично са налагат решения за неотложни плащания с цел ДКЦ-то да не фалира и определени проценти от сметките му да останат свободни. „Най-лесният начин е запор изцяло на сметката и нито една стотинка от нея да не може да се използва, което обикновено води до бърз фалит на дружеството“, обясни той. „Все пак става въпрос за социално значима дейност и налагането на най-строгата норма би означавало край“, изтъкна той. Затова и по думите му приходната агенция действа със „спасителен план“.
Въпреки дългогодишното невнасяне на осигуровки, датиращо още от 2006 г., се оказва, че към никой от бившите шефовете на ДКЦ-то не може да се повдигне обвинение, става ясно от документи на софийската градска прокуратура, с които „Телеграф“ разполага. В тях се потвърждава, че поради влошаване на финансовото състояние на дружеството от 2006 г. не са внасяни осигуровки на работещите. „Очевидно се касае за лош мениджмънт от страна на управителните органи на дружеството за дълъг период от време“, посочват от СГП. Въпреки това наказателно производство не може да бъде образувано поради факта, че преди 01.01.2015 неосигуряването на работещите не е представлявало престъпление, се посочва в постановлението на прокуратурата.
Наеми
За да бъде подпомогната поликлиниката, занапред тя ще има право да получава наеми от кабинети, намиращи се в сградата й, които се отдават под наем на външни лица, обясниха за „Телеграф“ от Столична община, които са принципал на лечебното заведение. „Става въпрос за между 3000 и 4000 лв. месечно, което ще им позволи все пак да имат някакъв приход“, посочи Милка Христова, зам.-председател на комисията по здравеопазване и социална политика. Обмисля се и възможността общината да отпусне заем на ДКЦ-то. За целта обаче е необходимо съгласуване и разрешение от Министерството на финансите. „Водят се и разговори с НАП за намаляване на процента на запор, но лошото е, че това се случва за кратко, след което се връща старата схема с високи проценти“, обясни тя. Скоро се очаква и да бъде обявен конкурс за нов директор на поликлиниката поради изтичането на мандата на д-р Дилов. „Надявам се той да остане на поста си до момента, в който се обяви и приключи конкурсът. В противен случай ще трябва да търсим някой изпълняващ длъжността“, допълни Христова.
Бившият шеф живее във Франция
Основното неплащане на осигуровките към НАП е било по времето, когато шеф на ДКЦ-то е бил Росен Фиданов. „Не сме имали проблеми с него и просто ни дойде като гръм от ясно небе фактът, че не са ни плащани осигуровките“, посочиха лекари, пожелали анонимност. По информация на „Телеграф“ Фиданов от години живее със съпругата си във Франция. Екипът ни неколкократно се опита да се свърже с него, но той не отговаряше на мобилния си телефон. Малко преди редакционното приключване на броя телефонът му беше изключен.

Материалът е публикуван във в-к "Телеграф", 4 юни, 2016 г.

Мануела Горсова пред нова битка в съда

Пред нова битка в съда е изправена Мануела Горсова. Семейството й се бори за допълнително оценяване на нейното здравословно състояние, за да може тя да бъде обезщетена за всички вреди, които е получила и ще продължи да получава следствие на мозъчната травма от зверската катастрофа преди 9 години, обясни за „Телеграф” адвокат Любомир Георгиев, който от години представлява Мануела в съда. В същото време виновникът за катастрофата – световният шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки не проявява никаква загриженост за нея. Въпреки че наскоро той взе участие в пищно ледено шоу у нас, той не е потърсил и за минута близките на момичето.

Дело
Ново заседание по случая на Мануела е насрочено за 13-ти юни, научи „Телеграф“. „Самото дело е заведено още през 2012 година и е за това Мануела да бъде обезщетена за последиците от всички вреди, които тя е получила следствие на мозъчно-черепната травма от катастрофата. Претендираме за допълнително оценяване на нейното състояние, за което не е било предвидено и присъдено обезщетение, т.е. за всички не само търпени, но и търпими в бъдеще вреди“, коментира пред „Телеграф“ адвокат Любомир Георгиев, който от години представлява Мануела в съда. Делото ще се разглежда от Върховния касационен съд. До най-висшата инстанция се е стигнало, след като адвокатите на спортиста и на застрахователя му са обжалвали решението на по-предната апелативна инстанция. С нея на Мануела беше присъдено допълнително обезщетение за последващите неимуществени вреди. Искът, за който претендира сега защитникът на момичето в кома, е частично уважен. „Претендирам не само всички последващи вреди, които се задълбочават – те са много и за съжаление ще бъдат много и за в бъдеще, но и тези, които не са били изследвани и обезщетявани при първоначалното разглеждане на делото“, поясни адвокат Георгиев. Обикновено при такова състояние късните последици, особено общосоматичните и неврологичните, започват да се проявяват на по-късен етап, понякога в период и от няколко години след първоначалната травма. „За съжаление в случая вредата е огромна по размер и тези вреди се задълбочават постоянно”, отбелязва още адвокатът.

Бавене
„Практика е подобни дела да се точат с години – постоянно се търсят причини за отлагането им. За мен това е недопустимо. Дела, които засягат хора в подобно на Мануела състояние, трябва да се гледат с приоритет, но за съжаление това не се случва“, отбелязва адв. Георгиев. „Тук нанесената вреда е изключително тежка и е пожизнена. Законодателите в Народното събрание нямат воля за промяна в интерес на пострадали в подобно състояние, което води до абсурди“, коментира още той. Георгиев е категоричен, че са необходими законодателни промени, които да внесат ясни правила, с които да се гарантира бързина на делата и адекватна защита поне за подобни, крайно тежки случаи, както и да облекчи нелеката и крайно натоварена работа на съдилищата.

Стависки
Въпреки че наскоро участва в грандиозното ледено шоу у нас, Максим Стависки за пореден път е демонстрирал пълна липса на заинтересованост към съдбата на Мануела, научи още „Телеграф”. Той нито е потърсил, нито се е обадил дори по телефона на близките на момичето, които са до нея денонощно, заради непрекъснатите грижи, които са необходими. Мануела е в т. нар. състояние на будна кома, заради което непрекъснато се нуждае от всекидневни медицинска и рехабилитационна помощ, както и много медикаменти и консумативи.
Неотлъчно до детето си е майката на Мануела, както и баща й Красимир. Той обаче не иска да се появява повече в медиите и прави изключение единствено за „Телеграф”. „Справяме се. Живеем заради Мануела, ще оцелеем пак заради нея”, са кратките думи, с които описва живота си в момента. Не пропуска да благодари и на адвокат Георгиев, който е взел присърце съдбата и на много други хора, имащи участта на Мануела, както и на всички останали, които са помогнали на семейството му и помагат до ден днешен. „Искам да говорим само за делото, то е важно. Защото има и много други млади хора, има деца, които са като Мануела и които чакат, а близките им се отчайват и губят надежда. Това трябва да се промени”, категоричен е Горсов.

Казус на всички
„Казусът на Мануела Горсова е казус на всички останали хора, които са в нейното състояние”, коментира пред „Телеграф” дългогодишният приятел на семейството на Мануела Влади Въргала, който е бил призован и като свидетел по делата на Мануела. По думите му съдебната практика при подобни случаи е повече от порочна и прави жертвата два пъти жертва. „Когато се плаща за застраховка, на никой не му се обясняват, че ако утре стане инцидент, ще трябва да доказва, че е жертва, че трябва да вади документи за всяко едно дребно нещо”, изтъква той. „Това е просто нелепо – ти трябва да имаш счетоводна кантора, с която да доказваш, че си купил един прост маркуч, един памперс или каквото да е било, да представиш фактурата и после да чакаш да ти бъдат преведени средства – все едно говорим за някакви бизнес взаимоотношения. Разбирате ли за каква идиотщина става дума”, възмущава се той. От друга страна сроковете за решаване на подобни дела са неадекватни, коментира още Въргала. Тук не става въпрос за делба на имот, за прехвърляне на къща, а за човешки живот, за това да докажеш, че някой има нужда от помощ и то всекидневно, отбелязва той. „Когато ме призоваха в съда и трябваше да обясня какво е състоянието на Мануела, взех един бял лист и казах – „Ето това беше Мануела преди – един бял лист, на който можеш да нарисуваш красива картина”. После смачках листа и им казах – „Това е Мануела днес. Единственото, което може да се направи е да се опитаме да изгладим листа”, разказва Влади. А за Стависки е повече от ясен – „Не мога да го коментирам. Това може да се случи на всеки, но мисля, че по-важното е да се мисли какво може да се направи, а не какво е могъл да направи.”
Материалът е публикуван във в-к "Телеграф", 21.04.2016 г.

Стотици болни без лични асистенти

Стотици хора с увреждания и тежки заболявания са лишени от лични асистенти, които да им помагат в редица дейности, научи „Телеграф“. Причината е, че цели 23 общини у нас, в които живеят лица с подобни проблеми, все още не са подали документи за проект, осигуряващ помощниците. Става въпрос за схемата „Независим живот“, чрез която се предвижда подкрепа за 16 000 хора с увреждания и лица над 65 години.

Въпреки неколкократното удължаване на срок за кандидатстване, 23 общини все още не са подали документи за нея. От социалното министерство потвърдиха информацията, но категорично отказаха да уточнят за кои райони става въпрос. От там допълниха, че ще изпратят специални покани до кметовете на изпусналите сроковете общини. Дори и те да решат да се включат в проекта обаче, ще мине дълго време, докато той започне да се изпълнява, през което болните хора ще без помощници, коментира запознати.
Сред тях са хора с тежки увреждания, болни или самотни възрастни, за които подобни асистенти са изключително ценни.
„Този проблем е от години. Общините не искат да се ангажират и да се грижат за хората с увреждания. А те не живеят само в София, Пловдив и Варна“, коментира пред „Телеграф“ председателят на Асоциацията на родители на деца с епилепсия Веска Събева.

Материалът е публикуван във в-к "Телеграф"

Без дом

Студът поваля поне по един бездомник на час всяка вечер в София. Много болници обаче отказват да приемат измръзналите клошари, тъй като повечето са без здравни осигуровки. Затова линейките на Спешна помощ ги карат директно в приютите, които през последните дни са препълнени.
През нощта се стоварват по 8-9 измръзнали бездомници, разказват от кризисния център в кв. "Захарна фабрика" пред "Телеграф".

Линейки
„Почти всяка нощ през зимата при нас има случаи на докарани от Бърза помощ премръзнали хора“, посочи шефката на центровете в „Захарна фабрика“ Божана Латева. Линейките прибират останали на улицата мъже и жени, за които е подаден сигнал на спешния телефон 112. За такива хора обикновено няма места в болниците, защото състоянието им не винаги налага лекарска намеса. Нерядко клиниките отказват и да приемат бездомниците, тъй като в масовия случай те са без здравни права и терапията им остава за сметка на лечебницата, в случай че здравното заведение не реши да си търси изразходваните пари от социалните. Цялата процедура обаче отнема дълго време и затова мръзнещите хора най-често се карат в т. нар. кризисни центрове.

Опашки
Този тип заведения в София са два с общ капацитет 170 места. Въпреки че приютите предлагат подслон от 18 часа до сутринта на следващия ден, опашката от чакащи за убежище и храна хора се извива още в първите минути след 17 часа, установи проверка на „Телеграф“. Десетки хора напълниха входа на един от кризисните центрове в столичния квартал „Захарна фабрика“ в понеделник следобед. „В последните години броят им непрекъснато се увеличава, идват всякакви – стари, млади, такива с психични заболявания. Имали сме и болни от СПИН, туберкулоза“, разказва Латева. Допълва, че най-тежко е когато в центъра помощ търсят самотни хора на инвалидни колички и с тежки увреждания. Тъй като в приюта лекар няма, понякога се налага самата тя да оказва медицинска помощ. „Неведнъж съм промивала и превързвала рани от различни заболявания“, посочва още шефката на центъра, която е и медицинска сестра. Заради големият наплив от хора, от приютите имат готовност да извадят и допълнителни 20 походни легла, на които да преспят безпризорните. Храна
Ако успеят да се доредят до центъра, бездомниците получават безплатна вечеря, баня и легло с чисти чаршафи. Закуска обикновено няма, като в повечето случаи бедните получават по чаша чай рано сутринта. Оказва се, че въпреки че центровете приемат хора и през уикендите, в почивните дни храна не се раздава. Обяснението е липса на достатъчно средства. Покрай празниците бездомните са могли да се порадват на по-богато меню и дори десерти, но в последните дни вечерята им се свежда до леща или друг вид супа и няколко филийки хляб. Затова и основното, от което има нужда бедните, са храна. Няма да откажат обаче още дебели дрехи и обувки. „С обувките е най-страшно, идват тук буквално с разпадащи се обувки и разранени крака, така че ще сме благодарни на такъв тип дарения“, посочва Латева. Допълва обаче, че за предпочитане са удобни дебели дрехи като анцузи, пуловери и палта, с които за съжаление хората ще могат да изкарат зимните дни навън.

Изоствени
„Ако не е това място, няма къде другаде да отида“, споделя пред екипа ни 67-годишният Никола Кузманов. Възрастният мъж, който е диабетик, е останал сам, след като се е развел на късни години. Жилище няма, а квартирата е прекалено скъпа – само за една стая искат 150 лева, посочва Никола. За работата си към строителните войски днес мъжът получава 197 лв. пенсия. До леглото, в която ще прекара нощта, пази и торбичка с лекарства и малко лични вещи. Благодарен е на центъра, че го приютява през нощта, но допълва, че са нужни още такива места, защото по улиците има много безпризорни хора. Редом до него е и възрастен мъж от Врачанско, който е останал без жилище, след като е преписал дома на сина си. „Със снахата не се разбираме и затова съм тук“, посочва той. Сред „клиентите“ на другия тип приюти в квартала – този за временно настаняване, където бездомните могат да останат до три месеца, е и възрастен мъж от Видинско. Останал на улицата, след като заварил жена си с друг. Тежката обида го подтикнала да напусне града и да се установи в София. В столицата, макар и на късни години, мъжът среща за втори път любовта. Прекарват заедно няколко години, но когато изгората му се приковава на легло след инсулт, близките й го изгонват. „Няколко пъти го питах защо не се върне при първото си семейство, а той ме поглежда и само казва: „Как да й простя“, разказва директорката на дома. Контейнери
„Всеки е със собствената си съдба. Тук виждаш как животът ти може да се преобърне фатално и по начин, който никога не си и помислял“, посочва Латева. Допълва, че в първите си месеци в центъра се е чудила защо част от хората го напускат още в 5-6 ч. сутринта, при положение, че може да останат до 10. Оказва се, че те излизат толкова рано, защото имат „запазени“ контейнери и кофи за смет, в които ровят за отпадъци и вторични суровини. Ако изпуснели часа, имало риск да ги изпревари друг и дори да стигнат до бой, споделяли клошарите.

Измамник обира пенсиите на старици
Измамник обикаля кризисните центрове в страната, за да обира пенсиите на възрастните бездомни там, научи „Телеграф“. Става въпрос за млад мъж, който успява да спечели доверието на пенсионерите, останали без покрив. След това им прибира документите, кара ги да му дадат пълномощно и така прибира парите им. Обикновено в клопката му попадат старици, които впоследствие биват заплашвани дори със смърт, разказаха хора от центъра пред „Телеграф“.

Материалът е публикуван във в-к "Телеграф", 6.01.2015