Баровци с вили и джипове нямат пари за здраве

Баровци с по няколко имота и лъскави коли нямат пари да си плащат здравните вноски. Това разказаха пред „Телеграф“ лекари и служители от Агенция Социално подпомагане, които се произнасят по молбите на неосигурените, кандидатстващи за безплатно лечение. „Дупката“ само в „Пирогов“ - болницата, която поема основния поток от пациенти извън системата, до края на годината ще възлезе на 200 000 лв.

Бедни
Право на безплатно лечение у нас могат да имат единствено хора, които са здравноосигурени – тоест, не са с прекъснати здравни права. Все пак законът позволява поемането на терапията на определена група лица, които са в изключително тежко материално и социално положение. За да могат да се лекуват за сметка на държавата, без да са плащали предварително обаче, те трябва да отговарят на критерии, заложени в специално постановление на Министерския съвет. Болните трябва да нямат никакви доходи освен социалните помощи, влогове в банки или други източници на приход. Те не трябва да притежават и имоти, които да им осигуряват средства, както и да имат сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка или гледане. В последните години от безплатно здравеопазване могат да се ползват и чужденци, които са със статут на бежанци или имат хуманитарен статут, както и хората, ползващи се от временна закрила.

Молби
Само от началото на годината до края на октомври в дирекциите „Социално подпомагане” в страната са постъпили общо 4 565 молби от болниците за поемане на лечението на здравнонеосигурени лица. Всички те са били приети и лекувани в различни клиники, въпреки че са с прекъснати права. Одобрените молби обаче са 3 657, съобщиха от Агенция Социално подпомагане за Телеграф“. Сметката показва, че останалите близо 1000 души на практика са имали възможност да си плащат здравните осигуровки, но не са. Проверките на социалните са установили наличие на собственост на повече от едно жилище, извършени продажби на жилищни или вилни имоти, както и на земеделска земя. Сред другите причини за отказ от одобряване на молбата е притежание на движима или недвижима собственост, като например коли и други, които са източници на доходи, посочват от АСП.

Спешни
Неосигурените постъпват за лечение за сметка на държавата най-вече поради спешни и животозастрашаващи състояния – основно инсулти, инфаркти, наранявания, които могат да се окажат фатални, разказаха лекари пред „Телеграф“. Основният поток от такива пациенти се насочва към „Пирогов“ - от началото на годината в болницата са приети 240 неосигурени. От тях нито един не е планов, съобщи директорът на спешния институт проф. Стоян Миланов. По думите му всички те са постъпили по спешност и са се нуждаели от незабавна медицинска помощ. Социалните обаче се произнасят положително, тоест плащат за лечението на такива пациенти, само при една четвърт от случаите. Останалите остават за сметка на държавата. „Самият факт, че има подобни откази, означава, че има пациенти, които разчитат на това да не им се случи нищо лошо или ако се случи - да заплатят от джоба си лечението. Но на практика, когато се случи, не го правят. Именно те са една огромна издънка на системата, която проваля цялата идея на здравноосигурителния модел. Става въпрос за хора с възможности, с имоти, с приходи, с джипове, които не попадат в критериите за заплащане на лечението от службите за социални подпомагане“, коментира проф. Миланов пред „Телеграф“. „Дупката“ в „Пирогов“ само от подобни пациенти тази година ще надхвърли 200 000 лева, допълни още той, посочвайки, че с тази сума биха могли да се закупят няколко апарата за болницата.

По-малко
Все пак от спешната болницата отчитат спад в броя на неосигурените пациенти. Така ако през 2013 през „Пирогов“ са преминали 650 такива болни, то през миналата година те са били 400. За 2015-та година те ще са около 240, уточни проф. Миланов. Причина според него може би са влизащите от догодина нови правила за възстановяване на здравните вноски. От 2016-та година връщането в системата ще струва почти двойно повече и ще е възможно при плащане на сумите за здраве за пет години назад, а не за три. „Дори само фактът, че се говори за това явно действа възпитателно“, коментира проф. Миланов. Той обаче очерта и друга тенденция – спад в броя на положителните оценки на социалните.

Гратис
Над два милиона лева е превела Агенцията за социално подпомагане на НЗОК за заплащане на болниците, лекували здравнонеосигурени пациенти през тази година. Точната сума от началото на 2015 до момента е 2 402 348 лв. За същия период на миналата година харчовете по това перо са около 70 000 лв. по-малко. Близо 5 000 пациенти са преминали гратис през болниците за 2014-та, защото не са имали здравни права, сочат още данните на социалните. Материалът е публикуван във в-к "Телеграф", на 17.12.2015

Държавата - длъжник на 2000 деца

Близо 2000 българчета на година са лишени от правото им да получават по 100 лв. месечна компенсация за това, че не са били приети в детска градина. Обезщетението бе въведено с промяна в Закона за семейните помощи през 2009 г., но реално никога не е било изплащано. Причината е неразписана наредба и непредвидени средства в бюджета. От социалното министерство заявиха пред „Телеграф“, че се обмисля догодина този текст от закона да отпадне, тъй като на практика е неприложим.

Закон
В момента всяко семейство с дете на възраст от 3 до 6 години, което не може да бъде записано в общинска детска градина, следва да бъде компенсирано от държавата със 100 лв. Изплащането на помощите обаче е обвързано с възможностите на бюджета и на практика няма как да се случи. Към момента няма издадена наредба за реда за получаване и изразходване на такива помощи, заявиха от Агенцията за социално подпомагане. За този вид компенсации не са предвиждани и средства от бюджета. Въпросната разпоредба е неприложима, потвърдиха и от социалното министерство, откъдето обясниха, че за да стане факт, трябва да бъдат спазени определени условия и от Закона за държавния бюджет, а именно - очакваният годишен размер на положителното салдо по консолидираната фискална програма да превишава 3% от прогнозата за годишния брутен вътрешен продукт, както и да не се влошава утвърденото бюджетно салдо по бюджета. До момента те не са изпълнени, заради което тази част от закона на практика не може да се прилага, посочиха от МТСП. От там допълниха, че догодина се предвижда отпадане на въпросния текст.

Чакащи 
Право на въпросната помощ само в София, където проблемът с местата в забавачките е най-голям, биха имали семействата на 1600 деца. Толкова е броят на малчуганите, които не са приети в детски градини в столицата. Ако към тях се прибавят и всички недоредили се за забавачка от цялата страна, както и тези, неприети в минали години, броят със сигурност ще надхвърли 2000. Още по-сериозен е проблемът с некласираните за ясла в столицата малчугани, които са близо 6000. Родителите им обаче така или иначе не биха могли да очакват финансова компенсация, защото хлапетата не попадат във въпросния текст от закона, тъй като са под 3-годишна възраст.
Според Мария Минчева от дирекция „Образование“ към Столичната община мярка като тази с обезщетенията е добре дошла, но само ако е по линия на държавния бюджет. „Ако е за сметка на общинския, това би означавало да се намалят средствата за строеж на нови детски градини, а това не е начинът да се реши проблемът”, посочи тя пред „Телеграф”. Минчева отбеляза още, че в 8 района в София няма чакащи за яслени групи. Броят на детските градини в столицата е 198.
„Със сигурност помощ, макар и от 100 лева месечно, би помогнала, ако детето не е прието в градина”, коментира Мария Иванова, млада майка от София. Тя е имала късмета синът й да бъде приет в държавна забавачка, макар и далеч от дома им, защото тези в квартала й били пълни. „Не знам как щях да се справя, ако трябваше да плащам за частна градина или пък на жена, която да се грижи за него”, допълва Мария. Частни Средно 400-500 лв. на месец излизат частните забавачки в София, установи проверка на „Телеграф”. Столицата е първенец по подобен тип детски заведения заради все още съществуващия проблем с недостатъчните места в държавните градини. Сумата може да нарасне сериозно, ако родителят иска детето му да бъде взимано от вкъщи, да се включи в различни спортни и художествени занимания и други.

Спасението е в родителските кооперативи
Компенсации за семействата, чиито деца не са приети в градина, поискаха наскоро и учени от БАН по време на среща със социалния министър Ивайло Калфин, посветена на демографската криза у нас. Според тях, ако малчуганът не може да бъде записан в детска градина, родителят му трябва да бъде обезщетен със субсидия, равна на държавната издръжка, която се полага за хлапето, в случай че се е доредило до забавачка. От БАН настояват и за допълнителни субсидии от държавата и общините, за да има по-малки групи деца в градините, както и за насърчаване на алтернативните форми на грижа като родителски кооперативи, достъпни дневни центрове и почасови грижи за малчуганите. Според учените са необходими и повече форми на непълно и гъвкаво работно време, които биха облекчили родителите в грижите за хлапетата. 

Материалът е публикуван във в-к „Телеграф“

Състезавахме се с буря, за да спасим живот

Военни пилоти буквално са се състезавали с буря, за да успеят да транспортират починало момче, с чийто органи са спасени четирима души. За това разказа пред „Телеграф“ кап. Бойко Ичев, пилотирал военнотранспортния самолет „Спартан“ в нощта на 20-и септември. Заедно с колегите си от ВВС той се включи в „Седмицата на донорството и трансплантациите“, отбелязана във Военномедицинската академия в София вчера.

Сигнал
„Спомням си датата на полета много добре, защото на следващия ден имах рожден ден“, посочва кап. Ичев. Във въпросната вечер той е у дома заедно със семейството си, готвейки се да посрещне празника буквално след няколко часа. Докато текат приготовленията за рождения ден обаче капитанът получава спешно обаждане, което променя изцяло плановете му за вечерта. „В 20.30 получих сигнал от оперативния дежурен и започнах да действам, защото имаме определено време, за което трябва да се явим с готовност за излитане“, разказва пилотът. Капитанът разбира, че му предстои да участва в донорска ситуация, едва когато се явява на работа.

Буря
Тогава обаче екипажът на „Спартан“ се оказва изправен пред сериозна пречка. Малко преди да излетят се оказва, че над София се заформя страшна буря. „Затова и искахме да избързаме, за да изпреварим лошите метеорологични условия и да се доберем възможно най-бързо до Варна. Фронтът й идваше от Запад и заливаше района на летището, така че беше по-добре да излетим максимално бързо, за да имат време лекарите да помогнат на пациентите“, допълва Ичев. За щастие усилията им се увенчават с успех и военните успяват да изпреварят развихрилата се буря. „Самолетът е снабден с много хубав метеорологичен радар, така че след като излетяхме, не беше проблем да избягваме активната облачност“, спомня си пилотът. Ичев не пропуска да изтъкне ролята и на лекарския екип, участвал в ситуацията. „Екипите действат изключително професионално и с огромна почит към паметта на починалия човек. Цялостното съгласуване и бързата реакция на всички участващи в подобен момент е от изключително важно значение“, изтъква военният. „Мисля, че в тази нощ получих един от най-хубавите подаръци - помогнахме доброто дело на едни хора, проявили доброта и благородство в най-тежкия момент от живота си, да дадат живот на четирима души“, посочва още той. Георги
Акцията, в която участва капитан Ичев, успява да транспортира трупа на 21-годишния Георги, починал от мозъчен кръвоизлив в морската столица. Въпреки тежката загуба родителите му вземат благородното решение да дарят органите на сина си и така да бъде спасен животът на тежко болни пациенти. „Случаят е много тежък, но близките реагираха изключително човешки, съгласявайки се да дарят органите“, посочи за „Телеграф“ проф. Вилиян Платиканов от варненската УМБАЛ “Св. Марина“. Сърцето на момчето е трансплантирано в УМБАЛ „Света Екатерина“. Черният дроб е трансплантиран в Университетска болница „Лозенец“, а двете бъбречни трансплантации са извършени в УМБАЛ „Александровска“.

Решение
Семейството на Георги разказа пред bTV, че синът им е бил здраво момче, което съвсем скоро е трябвало да бъде студент в Лондон. Седмица преди да отлети за британската столица обаче получил болки в главата. Оказва се, че момчето има спукана аневризма, която е довела и до мозъчен кръвоизлив. "Подобно на други пациенти, получили аневризма, той никога преди това не е имал каквито и да било оплаквания", коментира анестезиологът д-р Валентин Маринчев. "Направихме го в името на Георги и се молим хората, които носят органите му, да бъдат здрави, защото те носят част от нашето дете", допълни бащата на момчето. Всички ние се прекланяме пред паметта на това момче, което остава да живее в сърцата на няколко семейства, коментира и директорът на агенцията по трансплантации д-р Мариана Симеонова.

ВВС
Военни са помогнали при общо шест донорски ситуации през изминалата 2014-а година и от началото на тази, съобщиха от Изпълнителната агенция по трансплантации. Преди последната във Варна екипи на ВВС са участвали отново при акция в морската столица, станала на 27 февруари. При нея с органите с органите на 39-годишен мъж е помогнато на трима души. Над 1000 души у нас се надяват на трансплантация. Най-много от тях – 940, имат нужда от бъбрек.
Материалът е публикуван във в-к "Телеграф" на 17 октомври, 2016

Търсят БГ учени за хапчета от марихуана

Американска компания, специализирана в производството на марихуана за медицински цели, ще търси наши учени, с които да разработва хапчета от растението. Целта е да се създаде синтезиран продукт, който не води до еуфория, но спомага за облекчаването на редица здравословни състояния, разказа пред „Телеграф“ Пламен Овагемов, който е в ръководството на фирмата „Vodis Innovative Pharmaceuticals”.

Лечебна
„Обмисляме да потърсим учени, с които да разработим синтезиран продукт от марихуаната, който да бъде използван за лечебни цели, най-вече като болкоуспокояващо“, посочи Овагемов. Доскоро той управляваше една от най-успешните строителни компании у нас, но в момента е в управителния борд на американската компания. По думите му е много вероятно да бъдат потърсени експерти от БАН, стига да има интерес от тях и разбира се – подкрепа на здравните власти в България. „Тепърва ще водя разговори в тази насока, защото не знам дали някой би искал да се ангажира с въпроса“, посочва Овагемов. „Дали подобен продукт ще влезе бързо на пазара е друг въпрос, защото засега има голям отпор от страна на фармацевтичната индустрия“, отбелязва още той.

Лечение
Идеята е хапчетата от марихуана да спомагат най-вече за намаляване на болки от всякакъв вид. „Доказано е, че марихуаната помага за лечение на мускулни спазми, припадъци от епилепсия, гадене, вследствие химиотерапия, понижен апетит и загуба на тегло, последващи хронични заболявания като СПИН и други“, посочва Овагемов. В момента в 23 щата в САЩ е разрешено легално производството и продажбата на марихуана за медицински цели за лица над 18-годишна възраст. Това означава, че тя се изписва с рецепта от лекар, като се спазва определен грамаж. Отскоро в някои щати като Колорадо и Вашингтон марихуаната е почти напълно легализирана и може да се използва не само с медицинска насоченост. „Във всеки случай употребата й като лекарство е много нова наука и тепърва предстои разработването й. Затова ще разчитаме на подкрепата и на български учени“, пояснява Овагемов. Потърсени за коментар от Българската академия на науките посочиха, че все още не са официално запознати с подобно предложение. От там обаче изтъкнаха, че са готови на различни партньорства, стига да са подробно запознати с естеството им.

Епилепсия
За ползата от марихуаната с лечебна цел потвърди пред „Телеграф“ и Веска Събева, председател на Асоциацията на родители на деца с епилепсия (АРДЕ). „Нещо, което помага, трябва да бъде достъпно“, категорична бе тя. По думите на Събева марихуаната спомага за овладяване на пристъпите при тежки форма на болестта като резистентната епилепсия. „Наши родители, няма да уточнявам по какъв начин, се принуждават да търсят марихуана, за да помогнат на децата си“, отбеляза тя. „За съжаление у нас всичко ново се прокарва много трудно. Когато стане въпрос за марихуана и хората си представят наркотик. Тук говорим за селектирани растения, за които има медицински доказателства, че помагат“, допълни Събева. „Никой няма да даде на детето си нещо, което ще му навреди, това трябва да се осъзнае“, подчерта тя.

Проучване
Междувременно се оказва, че у нас вече се провежда клинично изпитване на лекарство, създадено от британска фирма, което съдържа основните съставки на марихуаната - канабидиол и тетрахидроканабинол. Това става ясно от отговор на здравния министър д-р Петър Москов на депутата Велизар Енчев. Въпросният продукт ще се ползва за облекчаване на болката при онкоболни. Здравният министър цитира и доклад на Националния център по наркомании, в който се посочва, че практиката на употреба на лекарствените канабиноиди съществува вече 20 години в световен план. Тези лекарства се предлагат на възрастни пациенти със сериозни заболявания в случаите, когато състоянието им не се повлиява от други лекарства, отбелязва Москов, пояснявайки, че в момента марихуаната е в списък на вещества, които не могат да се ползват в хуманната медицина и че такава промяна ще трябва да ги премести в друг - на опасни вещества, които обаче имат медицинско приложение. От отговора му се разбира и че на Изпълнителната агенция по лекарствата, както и на Националния център по обществено здраве и анализи са възложени доклади, които да уточнят практиката по света и необходимостта от прилагането на марихуаната за терапия. След изготвянето им те ще бъдат предоставени на заседание на Националния съвет по наркотични вещества, като се предвижда темата да бъде разгледана отново. Идеята е да се прецени дали такова приложение няма да доведе до бум на псевдодиагнози единствено с цел получаване на марихуана.

10 000 зоват за легализиране
Близо 10 000 души наброява групата „Стани част от нас“ във фейсбук, която апелира за легализиране на медицинската марихуана. Под надслов „Медицинската марихуана може да спасява животи“ членовете й са единодушни, че разпространяването на този тип растение в помощ на болни трябва да бъде разрешена.

Калоян

В България се чувствам като престъпник. Това разказа пред „Телеграф“ Красимир Янков, който се лекува чрез марихуана. Мъжът е болен от левкемия, следствие която има мъчителни болки и спазми. Преди години Янков открива лечебната сила на извлек от марихуана и успява да облекчи страданията си. Заради това обаче бива осъден.
Присъда
Заради отглеждането на марихуана в родината си Янков получава присъда от година и половина условна присъда с три години изпитателен срок. „Въпреки тази присъда, обществена тайна е, че аз продължавам да се лекувам с този извлек. Олиото, което добивам чрез марихуаната, ми помага да спя, да огранича мускулните спазми, съпътстващи моята болест. Няма да е пресилено, ако кажа,, че ако я няма билката, досега да съм умрял“, разказва Янков. Категоричен е, че за него това е бъдещето и панацеята за облекчаване на голям брой болести.
Чужбина
Поради преследването от закона на отглеждането на марихуана у нас, мъжът се принуждава да пътува до страни като Холандия и Белгия, за да се сдобива с билката. „Има страшно много хора по целия свят, които се лекуват по този начин“, отбелязва Красимир. Допълва, че по време на срещите си с различни лекари много от тях са признали, че действително марихуана помага за редица здравословни проблеми, сред които епилепсия, алцхаймер, паркинсон, псориазис и други. У нас обаче почти всички представители на съсловието все още се притесняват да обявят публично мнението си за този тип употреба на канабиса.
Хапчета
Янков обаче е скептичен към идеята за създаване на хапчета от марихуана. „Фармацевтичната индустрия се бори със зъби и нокти и срещу легализирането на марихуана за лечебни цели. Това е билка, която на практика е безплатна. Фармацевтичните фирми не могат да я патентоват и затова търсят начин да я комерсиализират“, коментира Янков. По думите му, дори да бъдат създадени подобни продукти, те биха изключително скъпи и непосилни за повечето болни. „Не може половин грам активно вещество да струва 186 долара, при положение, че аз съм имал периоди, при които съм ползвал по един грам“, заключва Янков, допълвайки колко по-евтино е извличането му от самото растение.

Лихвари ни вкарват в лудницата

Изтормозени от лихвари българи отключват различни психични заболявания и попадат в специализирани клиники. Това разкриха пред „Телеграф“ водещи психиатри в страната. Най-често в капана на отчаянието, а от там и на психичните проблеми влизат мъжете, които не могат да върнат дълговете си.

Лихвари
Все по-често в психиатричните клиники попадат хора, притискани от лихвари. „Голям проблем е лихварството, особено бързите кредити, при които човек е притиснат за кратко време да върне големи суми пари“, посочва за „Телеграф“ проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия в Александровска болница. По думите й тежките финансови затруднения като големи дългове, внезапна загуба на работа или пристрастеност към хазарта могат да отключат психични заболявания. „Това са новопоявили се причини, които са фактор в последните години“, изтъква специалистът. Подобни проблеми обаче са много трудно откриваеми, защото хората се притесняват да разказват за тях.

Мъже
Борчовете и тормозът от лихварите застигат предимно мъжете, които и по-често взимат кредити. Те са и по-склонни да отключат различни психични разстройства, пристиснати от факта, че бързо трябва да върнат големи суми, обясняват специалистите. Страховете около плащането на поредната вноска могат да развият различни здравословни проблеми като маниакалния състояния, паник атаки, депресия и дори самоубийство. Скорошно проучване на американски учени от Northwestern University USA установи, че кредитополучателите са изложени на повишен риск от развитие на хипертония и депресивни състояния. В изследването са участвали повече от 8 000 мъже на възраст 24-32 години. Оказва се, че хората, които са по-големи дългове имали повишено кръвно налягане, което от своя страна увеличава риска от хипертония и инсулт.

Жега
Високите температури също са фактор, който може да изострят психичните проблеми. „Не толкова горещините, колкото рязката промяна в температурите може да обостри хронични заболявания, измежду които и психични“, обяснява проф. Миланова. В ръководената от нея клиника в момента има повече пациенти с манийни психози и депресивни разстройства. „Това са състояния, които протичат с промяна в настроението. Хората, които са по-емоционални, реагират повече на екстремните горещини“, посочва специалистът. Допълнително влошаване на състоянието е и приемът на наркотици и алкохол, изтъква специалистът.

Опашка
Истинска опашка за болни има в последните седмици за клиниката по психиатрия в Александровска болница, която е водещата у нас за лечение на подобен тип заболявания. Отделението разполага с 55 легла за лежащо болни и 20 места в дневния стационар. „Но това не е достатъчно, при нас идват хора от цялата страна. Нашата клиника има профил, който предполага в нея да попадат и хора с много тежки заболявания, както и със съпровождащи здравословни заболявания“, посочва проф. Миланова. На седмица в клиниката се приемат между 15 и 22 души, най-често с депресия или други психични разстройства. Само за миналата седмица за прием са чакали 17 души, сред които хора от Исперих, Силистра, Горна Оряховица и други. „Ако добавим и спешните случаи, ще станат над 20“, посочи още националният консултант.

Липсват центрове за социализация
„У нас има много малък брой центрове, в които хората могат да получат комплексна подкрепа, която се изразява в психична, социална и медикаментозна помощ“, посочва още професор Миланова. По данни на НСИ центровете за психично здраве у нас са едва 12 и са с капацитет на леглата 1506. Проблемът е особено тревожен в по-големите градове. „Трябва да има добре изградена мрежа от такива центрове, които да поемат човек след напускането му от болница. Той трябва да знае къде да отиде в зависимост от неговите нужди“, отбелязва специалистът, допълвайки, че липсва мрежа, която да поддържа тези хора. Клиниката по психиатрия в Александровска болница е една от малкото у нас, които предлагат различни видове успокояващи занимания за пациентите като рисуване, музикална терапия и други.

30% от болните се самоубиват
Около 30% от болните са с висок риск от самоубийство, отбелязва проф. Миланов. Оказва се, че жените правят повече опити да си посегнат, които обаче са безуспешни. За разлика от тях мъжете осъществяват доста по-малко опити, но те завършват с трагичен край. „Повечето от опитите са правени от жени, докато мъжете по-често ги реализират. За да вземе човек подобно крайно решение, трябва да е с липса на всякакви защити“, пояснява тя и съветва при първи симптоми на подобен проблем в наш близък да се търси специализирана помощ, а не да се оставят на страховете и стигмата, че роднините им ще бъдат „белязани“ като луди.
Материалът е публикуван във в-к "Телеграф" на 28.07.2015 Снимка: Бойко Кичуков

Връзки за лекуване

Имам щастието и нещастието да съм дъщеря на лекар. Щастието – най-вече заради бързото опознаване на живота с всичките му прединфарктни състояния, спасителни тръбички, игли и прочие. Заради скорострелното разбиране, че пет минути са фатално много време, за да го загубиш. И достатъчно дълго, за да го спечелиш отново. Нещастието – най-вероятно и сами може да се досетите защо.

Работата ми като журналист случайно или не ме изпрати фронтално срещу същата тази страна на живота, в която независимо от пол, професия, цвят на очите или гениалността на мислите ни във фейсбук, рано или късно опираме до онези пет минути, в които зависим от хората с белите престилки.

Лекарите.
По стечение на горните два факта, тук вече безсъмнено - за щастие, имам привилегията да познавам немалък брой от тях. Достатъчно, за да ми дават доза утеха, че в тази разядена от егоизъм, повърхностност и дребни сметки държава все още се намират шепа хора, посветили живота си на... Живота.

Същите тези два факта обаче ме сблъскаха фронтално и с една от изконните български характеристики, а именно – връзкарството. Говоря за онзи типичен нашенски стремеж, чиято сянка изпреварва крачката ти още преди да си я направил. Ще се зачудите, може би, къде е връзката с лекарското съсловие. Отбелязвам я веднага – ако има сфера, в която „връзките” са на пиедестал у нас, то това е здравеопазването. Усещам я на собствения си гръб – надали ще ми повярвате, но няма и ден, в който приятел, познат, колега не ме търси с едно и също послание – „Моля те, помагай”. Помагам. Когато и където мога.
Подобен призив обаче разкрива грозното блато, в което е попаднала цялостната система на здравеопазване у нас. Блато, в което, ако нямаш въпросните „връзки”, си обречен.... Оставен си на настроението на система, в която, ако не познаваш точния човек на точното място и имаш дързостта да искаш да си лекуван, рискуваш да бъдеш рекетиран, пренебрегнат, отхвърлен.

Ще ми се да не съм права. Ще ми се следващия път, когато получава призива – „Помагай”, да откажа. Да отговоря, че Системата е достатъчно добра, че в нея работят прекрасни лекари, които ще се отзоват и без „дежурното” обаждане от моя страна, защото то най-малкото е обидно. Към тях и към системата като цяло. Но не мога. Може би именно защото познавам системата прекалено добре. И отново отварям тефтера, търся телефони, имена, „връзки”...
Дали обаче „връзкарството” в нас не е придобило прекалено големи измерения? Такива, че ни е осакатило фатално? Дали не сме успели да разрушим изцяло вярата ни в професионализма, в отговорността, в човещината? И дали просто не трябва да се опитаме да излекуваме връзките помежду ни. Като пациенти и като лекари.
И като хора.

Държавата взе очите на слепите

Напълно слепи хора останаха без помощ и са принудени да живеят като затворници. Става въпрос за възрастни мъже и жени, които доскоро са разчитали на услугите на т. нар. лични асистенти. Те са им помагали всекидневно в различен тип дейности и на практика са били „очите им“ за света. Заради административни абсурди отскоро те са лишени от тази помощ и живеят единствено между стените на домовете си
Лариса

Една от останалите без услугата личен асистент е Лариса Петрова. След прекарана вирусна инфекция жената започва да губи постепенно зрението си. Фаталният момент се случва през 2003-та година, когато Лариса изгубва изцяло способността си да вижда. От тогава възрастната жена е принудена да живее в света на тъмнината. „Години наред се опитвах да се сдобия с личен асистент и най-накрая през 2012-та успях“, разказва пред „Телеграф“ Лариса. Въпреки сполетяло я нещастие съдбата се оказва благосклонна към нея и й изпраща помощник, който се превръща и в личен приятел. Благодарение на програмата „Помощ в дома“ Лариса се среща с Надя, която й помага всеки ден почти три години. Личната асистентка се грижи не само за битовите подробности като пазаруване, чистене, плащане на сметки и други, но и за далеч по-важни неща. „Не може да си представите какво да е излезеш за няколко часа сред природата и просто да се поразходиш“, споделя Лариса. Хубавите мигове за нея биват съсечени през юни тази година, когато се оказва, че програмата е приключила.

Финал
Проектът, по който е наета помощничката на Лариса, e с финал 30 юни 2015-та година. Дотогава нито една институция не си прави труда да уведоми лично включените в него болни хора, че срокът изтича. Когато Лариса все пак разбира, че ще трябва да се раздели с Надя, последва втори леден душ – оказва се, че няма право да кандидатства за следващ аналогичен проект. Причината е, че срокът за подаването на документи за него съвпада с последните месеци на програмата, по която на Лариса е осигурен личен асистент. „Едни и същи лица не могат да ползват услуги по два проекта, т.е. до 30.06.2015 г. г-жа Петрова няма право да получава услуги по проект „Нови възможности за грижа”, се посочва в официален отговор на Агенция социално подпомагане до „Телеграф“. „И друг път се е случвало програмата, чрез която съм имала асистент, да приключва, но никога не съм изпадала в подобна ситуация. Винаги са намирали начин да ни прехвърлят за следващ проект“, коментира още Лариса и през сълзи допълва - „Този път не стана така...Сега живея като затворник“.

Георги
< Напълно сам и също като затворник живее и 79-годишният инженер Георги Дечев. Мъжът страда от глаукома, следствие на която през 2007 г. изгубва изцяло зрението си. Доскоро Георги също е бил включен в програма „Помощ в дома“ и е разчитал на помощта на Надя, но от няколко седмици се налага да моли близки и познати за елементарни неща, защото не е бил уведомен, че срокът на проекта изтича. Дори и да беше обаче Георги щеше да попадне в същата ситуация като Лариса. „Сам успявам само да изляза от вкъщи, да поема посока перпендикулярно от вратата и подпирайки се по стената, да сляза до магазинчето пред входа. От там обаче мога да си купя само вафли и сок, друго няма“, разказва инженерът. „Естествено, че не мога без помощ“, бързо отговаря на въпроса дали би могъл да живее без асистент. Допълва обаче, че не е оптимист като Лариса и не вярва, че ще успее да си върне помощника.

Чакат
Общият брой на хората, които са разчитали на личен асистент по програмата „Помощ в дома“, е 14 186 лица. Не се знае колко от тях имат съдбата на Лариса и Георги и не са успели да кандидатстват по следващата „Нови възможности за грижа” заради застъпване на срока, по който им е осигурен помощник и началото на новата схема. Същевременно времето за подаване на документите за втората програма е било едва десет работни дни – от 27.03.2015 г. до 10.04.2015 г. Така или иначе обаче хора в ситуацията на Лариса и Георги, чиито лични асистенти са били наети до края на юни, не биха могли да кандидатстват за нея. Въпреки това, от АСП уверяват, че са провели масирана информационна кампания за новата програма. Доказателство за това, посочват от там, е фактът, че за нея са подадени 42 053 заявления. Към края на юни личен асистент е осигурен за 14 133 хора с увреждания. Именно заради многото кандидати е прекратен и вторият прием на документи, който е бил планиран за юни, допълват от АСП.

Изход
Сега надеждата за Лариса и Георги и още незнайно колко още болни в тяхната ситуация е трета програма за личен асистент. Проблемът с нея обаче е, че тепърва се набират проекти от общините и не се знае кога нуждаещите се ще могат да бъдат включени. „Възможност за г-жа Петрова и много други хора с трайни увреждания и невъзможност за самообслужване да имат лични асистенти е обявената процедура „Независим живот“, уверяват от АСП в отговор за „Телеграф“ по случая на Лариса. По нея се предвижда над 14 000 хора в нужда да получат личен, социален, домашен или здравен асистент. Предвиденият за схемата бюджет е 150 милиона лева.

Интернет
Оказва се, че включените в проекта „Помощ в дома“, измежду които са и незрящи хора, е трябвало да бъдат уведомени за края му основно чрез сайта на Агенцията за социално подпомагане. Той обаче няма версия за слепи хора. Все пак социалните допълват, че информационната кампания за новата програма е била проведена и чрез националните медии, както и чрез общините.

Цигани завзеха къща на наш дипломат

Цигани превзеха дома на консула ни в Шанхай. Става въпрос за семейната къща на дипломата ни в китайския град Ирина Белева, намираща се в София. Старинният имот, издигнат през 1923-та година, е окупиран от няколко ромски фамилии, които са се настанали безнаказано там по време на четиригодишния й мандат в Китай, показа проверка на „Телеграф“. Заедно с тях, в дома на дипломатката, са се нанесли и травестити, а красивата някога къща е заприличала на истински бардак.

Роми
За проблема сигнализира съпругът на консула ни в Шанхай Кръстьо Белев. Миналото лято жена му се върнало за кратко у нас, като естествено се отправила към къщата си в София. Домът на Белеви се намира на централния столичен булевард „Васил Левски“, в близост до Сточна гара. Прибирайки се у дома тя първо забелязала, че изящната входна врата от ковано желязо на красивата софийска къща липсва, а на нейно място скрибуца набързо скована от дъски порта. В двора на собствения си дом дипломантката с ужас се натъкнала на неканените гости, които спокойно се разхождали и дори са си проснали пране в предния двор, разказа Белев пред „Телеграф“. На въпроса какво правят там, възрастен циганин отговорил, че "пазят". При тази ситуация Белева се принудила да прекара отпуската си на хотел в София и в дома на свекърва си в Пловдив.

Гонени
След като заварила бандата пришълци, консулката е подала сигнал в МВР и малко след това полицията е изгонила незаконно нанеслите се. Очевидно малко това незаконните обитатели са се настанили отново. Наша проверка показа, че до вчера къщата отново беше пълна с хора. Сред тях са няколко поколения роми – от старци до деца на невръстна възраст, сред които и бебета. При опит на репортер на „Телеграф“ да разбере по какъв точно начин те са нанесли там, екипът ни беше изгонен. Първоначално на входа на старинния имот се появи мъж с видимо транссексуална външност, който се опита да обясни, че живеещите там плащали наем в размер на „около 500 лева“. На кого обаче така и не стана ясно. Помолени да ни свържат с човека, който плаща наема, живееща в къщата възрастна циганка се опита да ни отпрати с обяснението, че той всъщност бил стар, с наскоро ампутирани крака и не можел да излезе пред къщата. След молба от наша страна все пак да поговорим с него вътре, разгневените „наематели“ почти се нахвърлиха на екипа ни и с викове „Махайте се“ ни изгониха.

Ремонт
„Приказките за наем са пълна измислица. Никога не сме давали къщата под наем“, категоричен бе Крътьо Белев. Той допълни, че преди десетина година къщата е била основно ремонтирана. На прозорците на сутерена са били поставени стъклопакети, дворът е бил подновен, фасадата на къщата е била ремонтирана. „Имаше много красиви решетки и входна врата от ковано желязо. Имаше“, с тъга разказва още съпругът на дипломатката ни номер едно ни в Шанхай. Допълва, че заради ангажиментите на съпругата си в Китай къщата действително е била известно време необитаема, но в никакъв случай не може да се твърди, че не е стопанисвана. „Бяхме я заключили, включително и с катинари на входната врата, както и отзад на къщата“, отбелязва той, коментирайки, че никога не е помислял, че домът на жена му може да се превърна в бардак. Белев посочва още, че от къщата са изнесени редица предмети и покъщнина. „За щастие нямахме много ценни неща вътре, но вече така или иначе там не е останало почти нищо“, посочва още той.

Полиция
„Телеграф“ подаде сигнал за станалото в столичното 5-то РПУ, откъдето инициираха проверка. В ранния следобед беше организирана и акция по извеждането на незаконно настаналите се хора. Оказа се, че в къщата живеят цели шест ромски семейства. Пред полицаите същият травестит, с който първоначално разговоря екипът ни, отново потвърди, че новите обитатели на имота плащат наем, но този път сведе сумата до 60-70 лв. Попитан отново на кого плаща, мъжът отговори „На Гергана“, а на следващото питане „Коя е Гергана“, последва странното обяснение: „Мъж-жена“. По думите му Гергана въртяла къщата от няколко години и прибирала наемите на всички настанени.

Живеещи в близост до своеобразния бардак разказаха пред „Телеграф“, че проблемът с къщата продължава вече повече от година. Някои от тях имат и подозрения, че в имота се приютяват незаконно и бежанци, тъй като са виждали в двора различни коли с чуждестранна регистрация. „Забелязах такъв автомобил пред блока ми на улица „Искър“ преди няколко дни. Тя е на не повече от 10-тина минути от къщата. Двама мъже прекараха в колата почти цял ден - спаха вътре, ядоха сух хляб. Реших, че са бежанци и се обадих на полицията. Дойдоха след по-малко от 5 минути. Обискираха колата и закопчаха мъжете. После ги откараха с две патрулки нанякъде, а на следващия ден ги бяха освободили“, разказва Данчо Николаев. Допълва, че това съвсем не е единственият случай с бежанци в този район. Друга жена от квартала потвърждава, че много време наблюдава проблема. „Простират си дрехите по терасата и стълбището. Ежедневно двора е пълен с десетки хора. Като преминаваме със сина ми оттам се опитвам да го разсейвам, за да не гледа, защото има мъже по сутиени и къси поли. Най-шокиращото е, че редом до тях са жени с бебета в ръце и с малки деца.“, разказва ни Теодора Стоянова.

Снимка: Крум Стоев, "Телеграф"

А ако те бяха прогледнали?

Цар Самуил щял да свети с фосфоресциращи очи в центъра на София.
Уви, идеята на Александър Хайтов, съчетала в себе си „иновативен” поглед за класическото разбиране за монументална скулптура, странно защо не срещна подкрепата на столична община в лицето на заместник-кмета Тодор Чобанов. И сега горкият шестметров Самуил ще се терзае дали ще просвятква нощем подобно на неоновите реклами на поредния бетонен мол или марка маратонки...

Всъщност, одисеята с паметника на българския владетел се вписва идеално в агонията, в която е изпаднало изкуството у нас. Особено онова, което би трябвало все още да задоволява дефицитните ни обществени очаквания за естетика. А в случая и почит към паметта на личностите, белязали историята ни.
Фактът, че в случая става въпрос за мащабен монумент, който ще се извисява може би с десетилетия в центъра на столицата, а не за малка пластика, красяща нечие бюро и родена от поредния каприз на случаен клиент, е достатъчна причина да се замислим за проблема. А проблемът е огромен. Започва с повсеместната липса на прозрачни, широко обсъждани и законни конкурси за подобен тип проекти и завършва с може би безвъзвратно загубената ни взискателност. Доказателствата за това за съжаление се плодят с все сила. Без условности и без критичност. Достатъчно е да се спомене бюста на Димитър Пешев в София или фара на тракийската богиня в Царево... Или пък мегаломанския проект за 130-метров паметник на Васил Левски, който щеше да се извисява край Свиленград и в чийто „стомах” щяха да бъдат монтирани асансьор и кафенета....Слава Богу, последното не се случи! Напънът за него обаче не се размина с немалката доза патриотична екзалтация, в която най-голямото е най-добро, защото е най-видимо. Независимо дали е бутафорно хрумване за лика на Апостола, изобразено в нелепа куха статуя, или името му изписано със сини букви, просто-където-можеш. Важното е да го има и да увенчава несломимата българска сила.
Светещите очи на паметника на цар Самуил не са просто допълващ елемент от кича, който съпътства целия проект, както го определи Ивайло Дичев. Те са нищо повече от съвсем естествено продължение на тоталната ни загуба за усет и апатия към това, което ни обкръжава.
А дали, ако войните на Самуил бяха прогледнали, нямаше да съжаляват, че не са останали слепи?

Вярата спаси пациент на прага на смъртта

Гастроентерологът от Александровска болница д-р Камен Данов

-Д-р Данов, преди дни разказахте за икона на Свети Георги Софийски Най-нови в храма на Александровска болница, която помага на болните. Къде се преплитат медицината и вярата в терапията на пациентите?
-За мен всеки мислещ лекар в един момент установява, че не всичко може да бъде обяснено по механичен и биологичен начин. Често пъти това се случва още по време на следването по медицина. Спомням си как преди години по-възрастен мой колега, психиатър, ми каза: „Като се замислиш, не ти ли се струва, че смъртта е едно безумие, което, ако погледнем чисто биологично, погубва всичко – всички емоции, преживявания?“. Християнството дава отговор на тези въпроси. Неслучайно има цели раздели на науката като християнско обгрижване на болните и православна прихотерапия, които са изключително напредничави методи, от невероятна помощ са на лекаря и водят до големи успехи по време на самото лечение. Абсолютно доказано е, че хората, които имат някаква мотивация и упование, много повече сътрудничат на лекаря и лечебният процес протича много по-леко. Вярата помага и на нас медиците, помагала е и на много наши колеги в миналото, защото чрез нея намираме по човешкия път към пациентите, на които трябва да гледаме така все едно, че лекуваме сестра си, майка си, баща си...

Koя беше причината един гастроентеролог да лекува чрез религия?
Не бих казал, че има конкретна причина за това. Лично на мен много ми повлия фактът, че в миналото у нас е имало голям брой духовници, които са били лекари. Това са били хора изключителни ерудити. За съжаление част от тях са били осъдени от Народния съд, но сега биват реабилитирани. С влизането в настоятелството на храма постепенно интересът ми към религията се увеличи. За това допринесе и постоянно увеличаващият се поток от пациенти, които твърдят, че след молитва в храма, след поклонение пред чудотворната икона на светеца, са се подобрили значително и това е подпомогнало лечението им.

-Имате ли случаи във вашата практика, от които лично сте се убедил, че вярата е помогнала на болните?
-Историята на иконата в храма е именно такава. При мен имаше пациент, за когото имаше много малък шанс да оцелее. Самият той беше от силно религиозно семейство и още преди да бъде осветен храма, близките му настояха да се извърши маслосвет, след който той действително се оправи. А беше един от тези медицински прецеденти, за които ние лекарите сме на мнение, че е почти невъзможно да се подобрят. Семейството му е категорично, че той е спасен благодарение на силната им вяра. Година след този случай те поръчаха иконата, която беше специално направена за нашия храм. От тогава все повече хора намират упование в него и ни разказват за различни случаи, които ние като настоятелство сме длъжни да описваме. Спомням си и за пациент, който беше с много тежка патология на очния нерв след травма и успя да се излекува, след като се е помолил в храма, въпреки много малката вероятност за подобрение. Имаше и случай на мъж със злокачествено образувание, което при операцията се оказа, че се е намалило над стократно и всъщност хирургът имаше много малко работа. Когато говорих с колегата той посочи, че явно туморът се е повлиял и че сигурно пациентът е пил нещо за това, а той всъщност се оказа, че се е молил силно. В храма идват и много жени, които имат проблеми със забременяването, защото се вярва, че св. Георги Софийски Най-нови, който самият е бил дълго чакано дете, помага със зачеването.

- Каква е историята на храма, в който се намира иконата на светеца?
-Идеята за възстановяването на храма датира още от 1913-та година. Той е трябвало да бъде построен близко до съществуващия в миналото параклис, който е бил разрушен. С колегите решихме, че е добре да възстановим традицията, която ни е оставена от нашите предци и която за съжаление в продължения на 45 години атеистичен режим е била забравена. За това е настоявал и един от предните директори на болницата д-р Тодор Гиргинов, който е погребан точно зад настоящия храм. Той силно е искал да се построи обител в памет на светеца, който е бил убит на това място. Сегашният храм е издигнат през 2008 г., като е окончателно завършен през 2012-та и осветен на 2-ри август 2013 г. от Негово Светейшество патриарх Неофит. Иконостасът беше предоставен от храм ротонда „Свети Георги“, където е бил погребан св. Георги Софийски Най-нови.

-Всъщност за житието на светеца не се знае почти нищо...
-Действително, неговият живот не е особено познат, въпреки че до 1945 година почитта към светеца е била голяма. Колеги, които са потомствени лекари в Александровска болница, разказват, че преди този период той е било особено тачен и бил приеман като покровител на лечебното заведение. Това, което се знае за Свети Георги Най-нови е, че той е бил роден в София около 1500 г. Майка му години наред се е молила на Св. Георги Победоносец да бъде дарена с рожба и затова когато той се ражда, бива кръстен и на неговото име. Израства в семейство, пазещо духа на българските традиции, православието и вярата. Разказват, че е бил много красив и възпитан младеж, което може би е провокирало многото опити да бъде потурчен и да се отрече от християнството. Когато обаче се опитали насилствено да му сложат чалма, той я хвърлил на земята и я стъпкал. След това той бил осъден на смърт чрез обесване след много тежки мъчения. В богослужебния текст, който е за празника, гласи, че са били обгаряни ивици от тялото му. Всъщност, той умира преди да бъде изпълнена присъдата, но въпреки това за назидание мъртвото му тяло все пак е било обесено на централния площад. Майката на светеца умира на 40-ия ден след смъртта му. Разказват още, че на третия ден от гибелта му от тялото започнало да излиза миро. За да не се узнае това от хората, той е бил погребан по възможно най-бързия начин, като най-близкото място е била ротондата. Днес обаче не се знае къде са мощите на светеца, защото те са били премествани многократно.

-Загубил ли е българинът вярата си?
-Определено. Това, което аз лично наблюдавам е, че нашето общество е в много тежка морална криза. Работейки с голям брой хора всекидневно виждам, че много от ценностите ни са загубени и по никакъв начин не ги почитаме. Именно възвръщането към тях е пътят и за едно по-сплотено общество. Ние сме склонни и да се обръщаме към вярата само в момент на проблеми, а не би трябвало да е така. Не бива да забравяме какви са били нашите деди и да се оставяме да тръгнем по пътя на безродието и скептицизма към всичко българско. Бих се обърнал към всички, които искат да има на тези географски ширини просперираща българска държава, да пазят традициите си.

Замразяват 5 000 ембриона на година

Над 5000 ембриона се замразяват у нас за година – те са подложени на така наречената криопрезервация - процедура за съхранение за дълго време.
Според данни на Агенцията по трансплантации за миналата 2014 година броят на замразените ембриони е 5349.

Все повече двойки с репродуктувни проблеми прибягват до асистираната репродукция, чрез която се надяват да имат поколение. „По последни данни у нас има около 150 000 двойки с репродуктивни проблеми, като те са разпределени почти по равно и в двата пола. Преди десетина години в две трети от двойките се установяваха проблеми само в жените, а по настоящем в две трети от двойките се установяват проблеми и в двата пола едновремено, посочва д-р Минко Еврев от Първа АГ „Св. София“ в столицата.
Причини
Една от основните причини, поради които двойките прибягват до асистирана репродукция, е отлагането на решението за дете, единодушни са специалистите. „Съвременният начин на живот, стресът, „химизацията” на околната среда също си казват думата”, категоричен е и д-р Явор Владимиров, директор на Специализирана болница по Репродуктивна медицина и оплождане ин витро "София”, в която са заченати хиляди бебета.
Отлагане

„Съвременното общество налага съвсем нови норми и мислене, поради които жената предпочита да изчака момента, в който да се почувства сигурна и едва тогава се решава на дете”, посочва той, отбелязвайки, че все повече жени се решават на първа рожба едва на около 33-35 години, а на втора още по-късно. „След 37-та година обаче репродуктивните възможности намаляват и спонтанното забременяване става по-трудно. На 40 години 77% от отделените физиологично яйцеклетки са с анеуплодия, тоест неправилно структуриран генетичен код”, пояснява специалистът. Друг проблем е, че все по-често млади жени навлизат в периода на ранна менопауза, т.е. 10% от жените в репродуктивна възраст влизат в менопауза преди навършване на 45-години. Около 13 години преди една жена да влезе в този период, започват и леки изменения, които предизвикват промени в менструалния цикъл и изменения в нивата на половите хормони. При мъжете естествено също има стареене, но то е около 10 години по-късно. За щастие това е един дълъг и бавен процес, който най-често първоначално се проявява с трудност в постигане на бременност.” разказва д-р Владимиров.
Замразяване
Част от двойките, които не могат да имат дете, разчитат и на замразени яйцеклетки, сперматозоиди или ембриони. Причините за това решение са различни – наличие на повече ембриони при ин витро процедура; тежки заболявания, най-често онкологични, при някой от партньорите, заради които се отлага момента за бебето или съхранение на яйцеклетки и сперматозоиди с цел запазване на репродуктивните възможности поради липса на партньор. Периодът на съхраняването на генетичния материал е различен, но обикновено трае от няколко месеца, но е възможно то да продължи и години. Замразяването, се извършва при температура от минус196 градуса, като половите клетки и ембриони се съхраняват в среда, съдържаща вещества, които ги предпазват.
Любопитен факт е, че в скорошно проучване на английски медици е установено, че показателите на децата, родени от размразен трансфер, са по-добри от тези, родени от т. нар. фреш трансфер, тоест този, при който ембрионите не са били замразени, допълва д-р Владимиров. Към днешна дата няма обяснение за това, допълва той.

Модерен тест „уцелва” момента за бременност
Сравнително от скоро у нас се провежда и т. нар. ЕРА тест, чрез който се преценява точнo кога точно да се върне ембрионът, за да има по-голям шанс за бременност. „Това представлява диагностичен метод за установяване на т.нар. имплантационен „прозорец” - моментът, в който маточната лигавица е подготвена да приеме ембриона. Ако ембрионът се върне в неподходящия момент, бременност няма да се случи”, обяснява д-р Владимиров, чиято клиника е пионерът, прилагащ метода ЕРА. Той е категоричен, че съвременният подход е именно да персонализираш трансфера на ембриона. „Понякога се оказва по-удачно да не се пристъпва към трансфер, а да замразиш ембрионите и да ги върнеш в подходящия момент. Бъдещето на репродуктивната медицина е именно в персонализирания подход”, подчертава д-р Владимиров. Лекарят разказа и за случай, с който е особено горд в практиката си - благодарение именно на този тест жена, която от 20 години се е опитвала да забременее, вече чака своето бебе. Преди да се подложи на него, тя е имала множество неуспешни опити за зачеване в различни клиники, включително и чужбина.

Д-р Дечо Дечев – бунтарят в бяла престилка

Картина, представяща д-р Дечо Дечев като Дон Кихот, красеше доскоро кабинета на шефа на Университетската болница „Иван Рилски“ в София. Любопитното произведение, съчетало различни прийоми на фотомонтажа, е дело на художника Кристиан Александров и разкрива част от характера на вече бившия здравен мениджър.

Протест
Дон Кихот или не, от седмица д-р Дечев е символ на бунта срещу провежданата здравна реформа. Вече седмица той не посещава кабинета си, от който близо седем години ръководеше една от най-добре управляваните болници у нас. Точна преди седмица обаче д-р Дечев беше изненадващо уволнен от здравния министър д-р Петър Москов с мотива, че ръководеното от него лечебно заведение ще бъде слято с намиращата се наблизо „Александровска“ болница. Въпреки плановете за обединяването на администрацията на цели 9 лечебници в карето в центъра на София, единственият шеф, който „изгоря“ и беше принуден да напусне поста си, беше именно д-р Дечев. Буквално дни след това последва и публичното признание на здравния министър, че той е отстранен, защото не бил съгласен с провежданата от него реформа. И заплаши със същото всеки колега на д-р Дечев, който се осмели да критикува готвените промени в здравния ресор. От тогава името на директора на УМБАЛ „Иван Рилски” зае централно място в новинарския поток, особено след като подкрепа за бившия си шеф заявиха стотици работещи в оглавяваната от него болница, които дни наред организираха протести с искане той да бъде върнат на поста.

Гняв
Всъщност, само можем да гадаем какво точно предизвика гнева на „големия шеф“ - дали предупрежденията на д-р Дечев, че новата методика за финансиране на болниците ще създаде бъдещи проблеми за пациентите или пък разкритието, че въведената уж за по-голям контрол система за чекиране на болните в лечебниците на практика не работи. Факт е, че д-р Дечев вече ще трябва да си търси нова работа. А такава със сигурност ще се намери, особено за медик, ръководил единствената българска болница, получила приз за качество – New Millennium Award, връчвана от издателска къща Еditorial Office Мадрид в сътрудничество с Клуба на търговските лидери – Trade Leaders’ Club. Наградата беше дадена през 2011-та година, като лично д-р Дечев бе удостоен със златен медал за бизнес отличие.

Бунтар
Кой е всъщност „бунтарят“, предизвикал гнева на здравния министър? Доктор Дечев е роден на 21 март 1955 г. в Казанлък. Завършил е медицина в София. По специалност е оториноларинголог, а по-късно защитава магистратура по здравен мениджмънт. До 1992 г. работи основно по първата си специалност, практикувайки в различни болници в София. Малко след това водещо за професионалния му път става второто му образование – през 95-та година д-р Дечев поема отдел “Лекарствена политика” в Министерство на здравеопазването – същото, което 20 години по-късно ще го уволни. Опознаването на дебрите на родната система продължава с придобития опит в Националната здравна каса, където Дечев заема постовете заместник-директор, а по-късно става и член на Управителния й съвет. От 2008-а до злополучния 24 април тази година, когато беше уволнен от МЗ, поема управлението на болница „Иван Рилски“.

Болница
През годините, ръководеното от него лечебница се утвърди като модерно и водещо здравно заведение, което парадоксално за родните стандарти, е сред държавните болници, за които обикновено сме свикнали да чуваме, че са потънали в дългове. Университетската клиника не само, че не е сред задлъжнелите заведения, но е сред малкото, инвестирали сериозни средства за обновление. Именно в нея за пръв път у нас беше извършена т. нар. дълбока мозъчна стимулация, която помага на пациенти, страдащи от паркинсон. Болницата беше на път да се превърне и в регионален център на Балканите за прилагане на ваксина срещу най-злокачествения тумор на мозъка, но поради неспазени обещания от предното ръководство на здравното министерство, имаше възможност да подсигури само половината от нужната за това техника. Д-р Дечев успя да привлече и задържи десетки млади перспективни лекари, някои от които станаха едни от водещите медици у нас, най-вече в областта на неврохирургията.

Сдържан
„Доктор Дечев е професионалист, отдаден на работата си. Трудно допуска някой до себе си, определено е сдържан човек. Никога не повишава тон и умее да се владее“, разказват хора от обкръжението на болничния мениджър. Допълват, че внимава с какво се храни и внимава с кого общува. Въпреки това д-р Дечев е сред малкото ръководители на водещо лечебно заведение, за които повечето здравни журналисти знаят, че ще вдигне телефона си по всяко време, без да трябва да молят пр-и и секретарки.

Обида
Какъв ще е професионалният път от тук-нататък на лекаря, дръзнал да изрази несъгласие с поредния напън за здравна реформа, ще покаже само бъдещето. Във всеки случай за съжаление у нас всеки по-крупен план за промяна в една система взима своите жертви, обикновено – несъгласните с него. Дали след всичко станало остава обидата? Отговорът на д-р Дечев е красноречив - „Аз мога да се обидя от човек, който считам за приятел и към когото имам позитивно отношение. Министър Москов не спада към тази група хора”.

Oтново липсва лекарство

Болни от епилепсия обмислят да заведат дело срещу министерство на здравеопазването заради липсващо лекарство. Става въпрос за медикамента "Ривотрил", който помага при различни панически разстройства, както и при по-тежки форми на депресия. Общият брой на хората, които го използват, е около 50 000, много от които - деца.
"Нашите юристи подготвят дело срещу министерство на здравеопазването. Претенцията ни е заради застрашаване на живота на българските граждани чрез животоспасяващ и животоподдържащ медикамент", обясни председателката на Асоциацията на родители на деца с епилепсия Веска Събева. Тя беше категорична, че никой няма право да си играе с живота на хората. Лекарството, което помага главно и при овладяване на гърчове, изчезна в началото на годината. Заради липсата му болните се принуждаваха да пътуват в чужбина или да разчитат на случайни търговци, които са им обещали да ги снабдят с него. От НЗОК са уверили, че до 30 април ще бъде наличен заместител в аптеките. Определената му пределна цена обаче е пет пъти по-висока и е между 11 и 15 лева в зависимост от дозировката. Фирмата, която го разпространява, все още не е подала заявление той да бъде включен в списъка с лекарства, които се поемат от касатa, което означава, че болните ще трябва да си го плащат сами.

"Пирогов" е една малка България

Проф. Миланов, защо подадохте оставка като директор на „Пирогов“, макар и за ден?

Постъпката ми беше личен и морален акт. Това беше крясък от непоносимост и безпомощност към решаването на проблемите на тази болница, които не са чисто мениджърски. Основният от тях е, че не се отчита специфичността на „Пирогов“ - ние сме натоварени с функция, която трябва да изпълняваме, но тя не е подплатена. Спечелих конкурса за директор на „Пирогов“ с една много амбициозна задача, която винаги съм мечтал да се осъществи. За съжаление, поради различни обстоятелства, до момента успях да изпълня само част от това, заради което съм на този пост. Винаги съм искал „Пирогов“ да бъде номер едно в спешната медицина, да е модерна и бърза болница. При сегашната ситуация на финансиране аз не мога да задоволя нуждите на колегията. В тази болница работят около страхотни специалисти, с по няколко специалности, с титли, знания, умения, практикували на запад. Идвайки тук обаче, те не могат да ги приложат в пълен обем, както би трябвало да бъде.

Кое по-точно имате предвид, остарялата апаратура, за която вече споменахте, че затруднява сериозно работата на болницата?
Това са проблеми, натрупани с години и материалната база е сред тях. Нашата техника се амортизира в пъти по-бързо, отколкото тази в другите лечебни заведения. „Пирогов“ реално не е спирал да работи 60 години. В момента, ако мога да обобщя за всички структурни звена в болницата, процетното съотношение на старата и амортизираната техника е над 70%. Тоест, тя е такава, че не само за нищо не става, но и не отговаря на съвременните възможности на специалистите, които имаме тук. Отделно, работата с остаряла техника води и до по-сериозни усложнения при пациентите, до удължен болничен престой, а от там се качват и разходите. Така влизаме в един порочен кръг, от който няма излизане.

В кои отделения апаратурата е критично зле и има спешна нужда от подмяна?
Мога да посоча детските отделения, както и някои от реанимационните отделения. Ще ви дам и един пример с образната диагностика – в момента в спешното отделение работи само един рентген. Много малко известно е, че „Пирогов“ не разполага с магнитен резонанс. Болницата разполага с единствения скенер, който работи 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, тоест София разчита единствено на него в празнични и почивни дни. На нас определено ни трябва втори скенер, който да поеме плановите изследвания, докато другият е резерв. До скоро в клиниката по изгаряния се работеше с апарат, който произведен през 80-та година.

Министър Москов не прие оставката ви и пое ангажимент за решаване на проблемите на „Пирогов“. Какво ви обеща той, за да се върнете на поста?
Беше поет ангажимент да се отчете специфичността на болницата с оглед на функцията ни, която е и част от националната сигурност. Подали сме искане за капиталови разходи, които се надявам да бъдат удовлетворени приоритетно. В действителност аз никога не съм имал знаци от сегашното ръководство на министерството, че това няма да случи. Но с течение на времето виждам невъзможността му при сегашното финансиране, при толкова малко средства, отпуснати за капиталови разходи, те да ни помогнат. Надявам се все пак помощта да стане факт през средствата, които ще бъдат отпуснати за спешна помощ или чрез парите по европейски програми. Но за мен това е капка в морето, просто на тази болница беше обърнат гръб през много години назад. Аз искрено съжалявам, че до моята оставка се стигна в момент, в който напълно подкрепям действията на министерство на здравеопазването и виждам някаква визия за бъдещето, особено в планираните промени за спешна помощ. Много често се казва, че това е болницата на народа и аз наистина мисля така. Ако направите разходка из нея, ще видите, че това е една малка България – с пациенти от всички етноси, на всякаква възраст, с всякакви заболявания.

Хроничен проблем на болницата е огромният брой неосигурени пациенти. Какви загуби търпите от тях?
В действителност това е проблем. Ние сме длъжни да помогнем на пациентите, които постъпват по спешност при нас и са с пряка опасност за живота, независимо от техния здравноосигурителен статус. Това е огромно тегло за болницата, която търпи загуби между 300 000 и 500 000 лева на година. Факт е, че част от неосигурените пациенти възстановяват правата си си в хода на лечението, но е и факт, че сред тях има хора с имоти, с големи джипове и т.н., но въпреки това без здравни вноски.

Одобрявате ли планираната законова промяна за рязко завишаване на сумата за възстановяване на здравни права?
Не знам дали това е правилният начин, но определено е крачка напред, защото подобни недъзи на системата разбиват същността на здравноосигурителния модел. Най-обидени от тях са чувстват хората, които си плащат редовно вноските. Съвсем друг е въпросът за ниския размер на здравната вноска, който е несравнимо малък с този на запад.

Какви са размерите на дълговете на „Пирогов” в момента?
В момента дълговете на възлизат на около 20 милиона лева. Опитах се да стопирам тази тенденция, но се получава доста трудно. В момента целта по отношение на стабилизирането на болницата е да постигнем нула откъм приходна и разходна част. За съжаление, всеки месец поради естеството на работата ни в „Пирогов“ се образува дупка в бюджета от около 250-300 000 лева.

Откъде се натрупва тази огромна сума?
За разлика от предишни години в момента „Пирогов“ няма абсолютно никаква субсидия от Министерство на здравеопазването. Друг неприятен факт за мен е, че ние сме натоварени с една единствена цел – да развиваме спешната медицина и да се занимаваме с подобен тип пациенти, която обаче не е обвързана със специфично финансиране. За сравнение в плановата медицина е много по-лесно да си планираш приходите и разходите, докато при нас една бих казал епидемия от травми, каквато имаше през декември и януари а заради поледицата буквално може да ни срине бюджета за един месец. Отделно, едно забавяне на плащанията от НЗОК за месец води до увеличаването на задълженията с 2-3 милиона и ни поставя в много сериозен цайтнот.

„Пирогов” е болницата, която на практика поема почти всички спешни случаи в страната. Доколко е голям проблемът с прехвърлянето на пациенти от други болници, когато състоянието им се влоши?
Точно за това говорим. Ще ви дам пресен пример от сряда – към нас от частна болница беше изпратен 74-годишен човек с вече поставена диагноза от хирург перитонит, със съмнения за артериална тромбоза с молба за консултация и лечение при нас. Този пациент вече е при нас и ще изисква минимум едномесечно лечение, той е буквално изхвърлен с тази бележка. И това се случва всеки ден с далеч по-драстични случаи. Тази нелоялна конкуренция трябва да бъде прекратена. Как можем ние да отговорим на едни средства, вкарани в буквална търгащина, на една сериозна апаратура и възможности, произхождащи от чист лобизъм при положение, че дейността по обслужване на спешните пациенти е крайно недофинансирана. На това трябва да се сложи край.

Интервюто е публикувано във в-к "Телеграф"

Вероника, прости

На 23. Двадесет-и-три. Тогава, когато животът пулсира по вените ти с шеметна сила и те изпълва с онова всесилно чувство, че всичко все още чака на пътя пред теб... Чака да бъде открито, почувствано, докоснато, вкусено, вдишано, обичано. На 23. Тогава, когато никой не те предупреждава, че пътят може да бъде фатално съсечен.

Вероника. Запомнете това име. Навръх националния празник на България река Янтра в старопрестолната ни столица изхвърли трупа й. Тялото на Вероника беше намерено случайно от преминаващ наблизо рибар, три дни, след като родителите й се молеха най-страшното предчувствие да не се случи. Уви, случи се. Вероника беше прекършена на 23.
Нелепо, грозно и цинично ще бъде така скоро след смъртта й да се пише, какъвто и да е било коментар за станалото. С или без него в следващите дни събитието ще бъде своеобразна медийна сензация, при която снимките и репортажите с голото тяло на мъртвата ще следват едни след други. Замазани леко в нелеп опит за замазване на надаващата глас съвест, нашепваща, че може би един баща и една майка имат човешкото право на своята скръб. А Вероника– своето право на покой.
Преди всичко Вероника заслужава своята справедливост. Заслужава я и нейната майка. Заслужава я и баща й, чието момиче ще бъде покрито с воала на вечността, наместо булчинска рокля. Заслужаваме я и всички ние, които все още сме живи в страната, в която старци биват убивани за 6 лева, а млади момичета заради това, че са дръзнали да се приберат през тъмен район.
Днес общината във Велико Търново обяви, че ще започне поставянето на осветление в участъка, станал „лобно място“ за Вероника. Години, след като той се е превърнал в символ на нападения, грабежи, а вече – и на убийства.
Отново, както традиционно се случва у нас, първо отворихме широко вратата на злото чрез безхаберието си, а след като то опустоши един живот, се самоуспокояваме с обещания, че ще го изгоним.Но злото е вече тук, настанило се е комфортно и уютно в душите ни, взимайки жертва след жертва.
И все пак – дано онзи, комуто то позволи да изтръгне живота от едно 23-годишно момиче получи своето наказание. За това са на ход всички онези „официални“ лица - полицаи, разследващи, прокурори и съдии, които биха могли да внесат поне прашинка справедливост в океана от скръб, погълнал едно семейство.
А за нас, неофициалните, остава молбата за прошка към Вероника. Прости ни. За това, че позволихме да загубиш така безсрамно рано живота си, само, защото реши да се прибереш сама у дома. Прости ни, че не съхранихме младостта ти. Прости ни, че станахме толкова жестоки, че да посичаме живота. Заради шепа стотинки. Заради безчовечност. Заради тотална безотговорност и безхаберие. Заради злото, впило се в душите ни. Прости.

В памет на:

- Марин Деков, убит на 82 години в село Горни Чардак от цигани. Заради шест лева.
- Росен Т. от Своге, на 63 години, убит в Своге. Заради 100 лева...
- 19-годишната Севиля Райчева, убита в „Люлин“ заради 10 грама злато.
- Явор Иванов и Емил Даскалов – убити, нарязани и натъпкани в чували от техен длъжник.
- Мирослава Николова. На 17 години, убита в Перник. Заради...
- Александра Тодорова. На осем години, убита в Поморие. Заради...

Почуствах се предател, когато чух "невинен"

Закиря. Такова име ще носи бебето на сирийско семейство бежанци, потърсили спасение у нас. Всъщност детето ще е кръстено на българския лекар д-р Здравко Георгиев – един от шестимата наши здравни работници, чиито живот е завинаги белязан от кошмара, наречен Либия. Осем години, след като се завърнаха у дома и точно 14 от стартирането на делото споменът за преживяното остава все така силен и връща педиатърът в моментите, в които цялото му съществуване е било подчинено единствено на надеждата за спасение. Спасение, заключващо се в думата – свобода – за него самия и за момичетата, както лекарят нарича до ден днешен съпругата си и останалите четири наши медицински сестри, чули присъдата „смърт“. Днес животът на д-р Георгиев отново е посветен на спасението – това на стотиците бежанци, потърсили убежище в България.

Бежанци
От края на 2013-та година той преглежда, носи храна и се грижи за десетки сирийци, избягали от войната в родината си. За каузата си го привлича канадският милионер филантроп Янк Бари, чиято организация „Global Village Champions Fondation” от години се занимава с благотворителност. „Защо се занимавам с това ли – защото аз много добре знам какво е да си в чужда държава, какво означава да си преживял нещо ужасно, какво е в един момент да изгубиш всичко и може би най-страшното – да не знаеш кога всичко това ще свърши. Това са хора, които не са виновни за ситуацията, в която се намират и които имат нужда от помощ“, описва за „Телеграф“мотивите си да помага на бежанците д-р Георгиев. С усмивка изброява имената на децата, които е прегледал – Мохамед, Рама, Мариам... И това, което се очаква да носи неговото собствено, макар и „по сирийски“ - Закиря. Разказвайки за чужденците, които търсят помощ у нас, д-р Георгиев не пропусне да осъди и реакцията на хората в Розово, които изгониха бежанците от там. „Много хора твърдят, че сме прекалено бедна държава, за да се грижим и за сирийците. Искам едно да им кажа обаче – ние и преди тях бяхме зле и не сирийците са виновни за икономическото ни положение“, категоричен е докторът.

Съд
Организацията, която привлича медикът в помощ на бежанците, търси своеобразни шампиони в различни държави. Д-р Георгиев обаче не определя себе си нито за шампион, нито за герой. „Много често чувам, че ни наричат герои. В очите на много хора сигурно сме такива, ние с жена ми обаче казваме - това не бе въпрос на геройство, това бе въпрос на оцеляване. Когато си поставен в така ситуация - заключен си месеци наред в единична килия, която е ужасяваща, страшна, тъмна, студена, с огромни плъхове, можеш и да се отчаяш. И аз съм го правил“, споделя д-р Георгиев. Такъв момент е бил един от първите пъти, в които лекарят е бил отведен за разпит при либийския прокурор. „Никой не ми каза къде ме водят – вързаха ми очите, хвърлиха ме в един багажник и честно казано си помислих, че ме отвеждат, за да ме разстрелят. Казах си – това беше - край на мъките. После се оказа, че просто ме местят в затвор. Така започна ужасяваща епопея, която продължи осем години и половина“, продължава тежкият му разказ. Очите му се насълзяват, когато започва да говори за белезите от мъченията по тялото на съпругата си и останалите сестри, след което не пропуска да се извини за момента на слабост.

Сила
Не слабост обаче, а огромна сила прозира от думите, с които лекарят разказва за страшните години, прекарани в Либия, въпреки че признава, че не иска да се връща назад. Изброява със завиден стоицизъм за мъченията над „момичетата“, за килиите, за прекараните три години в посолството, докато чака свободата за сестрите и за д-р Ашраф. Не може да каже и кой е бил най-тежкият момент – дали задържането на съпругата му Кристияна, дали отчаяните часове в двуметровата килия, която е делял с още 7 души. Или пък злокобният 6 май 2004-та година, този иначе така тачен български празник, в който чува смъртната присъда за останалите, а за себе си – не. „В този ден се почувствах предател – аз бях свободен, а те не. А бях също толкова невинен, колкото и те. Тогава крещях, виках, не исках да изляза от затвора. Беше страшен кошмар – аз навън, жена ми и момичетата – вътре “, спомня си Здравко.

Надежда
На въпроса, което е давало надежда – на него и на останалите осъдени, следва отговорът – истината. „През цялото време си повтарях, че истината ще излезе наяве. Това беше правеше и моята жена – в най-страшните години в затвора, тя ни е давала и най-големия кураж. Вината ни е казвала: „Запомнете, ние ще излезем от тук“. Казваше го и когато изтезанията бяха най-жестоки, казваше го и след първата, и втората, и третата смъртна присъда“, споделя д-р Георгиев. Не пропуска да спомене и помощта, която да му оказвали и която продължават да му дават до ден днешен двамата му сина.

Цяла България беше с нас
Искам да благодаря на целия български народ за огромната подкрепа, която ни оказа, за кампанията „Не сте сами“, за отношението на толкова много непознати хора. Може би такова единомислие, такова обединение, което сме имали всички българи тогава, не се е случвало от години, категоричен е още д-р Георгиев. И завършва с мисълта, че може би и сега имаме нужда да сме по-единни и да си спомним, че сме един народ.