Боби Косатката, вокал на Der Hunds: Рокът е съвсем друг начин на светоусещане

Der Hunds e българската група, която ще представи страната ни на престижния фестивал "Eurosonic-Noorderslag" в Грьонинген, Холандия. Голямото музикално събитие е в средата на януари 2017 г., а дотогава момчета от бандата се подготвят ударно за международната си изява. Der Hunds спечели шанса да участва във феста, след като грабна две награди от авторитетния конкурс на Българското национално радио „Златна пролет“ с песента си „Спомен”. Една от тях им дава право за участие на фестивала в Грьонинген, който събира над 230 изпълнители всяка година.
Фестивалът "Eurosonic" е едно от най-значимите европейски събития за поп, рок и световната музика. Главна цел на организаторите му е по-широко разпространение на европейската музика. "Eurosonic" се посещава редовно от професионални рекламни агенти, организатори на фестивали и импресарски компании, а участието в него е отличие за всеки музикант. Нашата група ще има шанса да свири цели 45 минути на една от сцените на феста.
Преди да заминат за страната на лалетата, Der Hunds ще свирят и пред българската публика с концерт на 16 декември в Студио 1 на БНР. Там групата ще представи видеото към сингъла "Fire", който е част от новия им трети албум, както и програмата за изявата им в Грьонинген.

Eто и интервюто ми с вокала на “Der Hunds” Боби Косатката, публикувано в offnews.bg.

Der Hunds спечели две награди от конкурса за нова българска поп и рок песен "Златна пролет" на БНР. Разкажи малко повече за него.
Конкурсът е с над 40-годишна история. През годините той е „родил” много хитове на различни поп изпълнители, както и на рок музиканти като нас. През него са преминали групи като Д2, БТР, Gravity Co и много други. Тази година ние за пръв път успяхме да се подготвим за участие, което не бе лесно, защото се допускат само песни, които не са издавани, записвани и т.н., тоест те трябва да са изцяло нови. Всъщност, песента „Спомен”, с която ние се представихме, е второто ни парче на български език и явно е спечелилa одобрението на авторитетната комисия, защото получихме две награди. Едната от тях е участие на фестивала "Евросоник" в Грьонинген, Холандия през 2017 г.

Какво представлява този фестивал?
Фестивалът ще продължи четири дни и ще бъде разгърнат на 50 сцени. Участие на подобно мащабно музикално събитие е голям шанс за изява за всяка група. „Евросоник” събира музиканти, изпратени от националните радиа чрез конкурс, както бяхме избрани и ние, но и мениджъри и продуценти от цяла Европа. С другите момчета от DER HUNDS се готвим от дълго време за нашето представяне, защото ще имаме възможност да сме на сцена над 40 минути.

Имате ли специално подбрани песни за участието си?
Ще изпълним песни от цялата ни дискография. Почти целият репертоар на DER HUNDS е на английски, което мисля, че е добре за подобна изява на международна сцена. Разбира се ще изпълним и песента „Спомен”, с която спечелихме конкурса на националното радио, както и няколко сингъла от предстоящия ни трети албум. „Спомен” е част от него, като планираме да я запишем както на български, така и на английски език. Все още обаче не сме решили на кой от двата езика ще представим парчето в Холандия.

Вие вече имате няколко парчета на български език, но като цяло песните ви са на английски. „Спъва ли” музиката ви изпълнение на български?
За мен английският е езикът на рока и това не би трябвало да е пречка за никой. Всички сме виждали феновете на концертите на AC/DC или Guns N' Roses - хората пеят с пълно гърло песните им от край до край, така че не мисля, че това е проблем. Така или иначе, ние вече имаме песни на български език и ще продължаваме да записваме на него.

Кога ще е факт третият ви албум?
Надяваме се да е факт през пролетта на 2017 година. Работим по него от много време, защото почти всеки един от нас се налага да има и странична дейност, и в този смисъл ни е доста трудно да бързаме. Мартин например е тонрежисьор, Калин е графичен дизайнер, Пифа е IT специалист, но всеки един от тях помага и с тези си качества за групата – имам предвид дори неща като плакати, поддържане на сайта и т.н., защото на практика ние правим всичко около бандата сами. Иначе албумът е почти изцяло завършен, остава записването на вокалите на едно-две парчета. На 16 декември в Първо студио на БНР ще представим и клипа към една от песните в него – „Fire”, както и програмата, с която ще участваме на фестивала в Грьонинген.

Казваш, че почти всички от бандата се налага да работят и нещо друго. Все още ли е „актуална” максимата „Музикант къща не храни”, особено за рок изпълнителите?
Уви, да. Аз лично се опитвам да я опровергая (смее се). Истината е, че тук става въпрос за риск – залагаш си главата в торбата и инвестираш времето и труда си, за да направиш нещо, което обичаш. В момента ние като част от българския underground рок се опитваме “да излезем на светло” и се надявам по този начин да започнем да се препитаваме с музиката. Но няма какво да се лъжем – трудно е, особено за рок изпълнителите. В момента не знам защо са „модерни” малко по-различни жанрове...

Преди няколко години като че ли имаше сериозна вълна от рок-фестивали у нас, но напоследък нещата се уталожиха. Споделяш ли подобно мнение и как си го обясняваш?
Действително има нещо подобно както при големите, така и при малките сцени. Част от тях изцяло изчезнаха, други се изродиха в сцени по-скоро за dance и хип-хип музика. С клубовете се случва същото – от една страна намаляват като брой, а от друга - мениджърите им имат все по-рестриктивни мерки спрямо бандите, за да ги пуснат да свирят. Лъч надежда, който виждам, е предаването „Голямото рок междучасие” на БНТ и се надявам то да събуди интереса на младите към тази музика, нашата музика.

А как се „събужда” интереса към рока?
Рок музиката е музика на бунта. Трябва да мислиш, за да я възприемеш, и усетиш. Трябва да положиш малко усилие, за да заобичаш рока. Докато чалгата е лесно смилаема, не изисква каквото и да било усилие и се „набива” в съзнанието по елементарен начин. За мен рокът е целият ми живот, това е съвсем друг начин на светоусещане, който определено ми харесва.

Школата в Кунино – да извадиш „духа”от камъка

„Миналата година научих за това уникално училище и реших да се запиша. И това се оказа може би най-хубавият избор в живота ми”. Думите са на Александра Гъркова, ученичка в единствената у нас и на Балканите професионалната гимназия по каменообработване. Признание, което разбива на пух и прах представата, че днес институцията на училището е нежелана територия, загубила безвъзвратно може би най-важната си роля – да събужда духа.

Каменоделната школа в живописното врачанско село е единствената по рода си на целия Балкански полуостров. Училището датира от почти преди век и през годините е изградило десетки таланти в областта на скулптурата и каменоделството.
Малко известен факт е, че нейни възпитаници са създали цялата архитектурно-каменна украса на административния център на София.„Това са президентството, Народното събрание, Министерски съвет. Да не говорим за стотиците обекти в България и столицата, които са дело на наши ученици”, разказва директорът на школата Стефан Стефанов.

Днес гимназията продължава да посреща ученици, които избират несигурния, но вечен път на изкуството. За уменията им свидетелстват стотиците произведения из залите на училището, „родени” от някога студения камък, преобразен чрез ръцете им в живи образи. От коридорите на школото се разкриват както класически творби, заинтригували духа на поколения творци, така и съвременни „прочити” на таланта им. Сякаш, за да напомнят и че всяко едно училище е врата към миналото, зад която тихо наднича и историята с цялата си отговорност и очаквания, от там ни гледат ликовете и на Ботев и Левски, чието прераждане в камък продължава да предизвиква и днешните му възпитаници.

Един от тях е Филип Филипов, който работи именно по образа на Христо Ботев. Увереността, с която преобразява студения камък в лика на големия революционер, е доказателство, че зад нея се крият часове на труд и усъвършенстване. Признава, че се притеснява за крайния резултат, но допълва, че работи с максимално старание и много уважение към личността на големия българин. С което и доказва, че училището за бъдещите каменоделци и скулптори в Кунино успява да съхрани ценности, така забравени и така нужни ни днес.
Как е успяло посочва директорът Стефан Стефанов: „Съвременната младеж расте в едно консуматорско общество, което е голям проблем, но и родителското тяло спада също към това поколение. Информационните технологии, компютърните специалности не са рожба на сърцето и ръцете. Това се опитваме да запазим, това е винаги в беседите ми с учениците, с които работим понякога до късно през нощта – за да разберат, че всичко е в интелекта на човека, в това, което създава с ума си, със сърцето си и с ръцете си”. „Всичко това, което правим, ме кара да се чувствам неповторима, може би защото самата работа е неповторима”, споделя и Александра, която е и едно от малкото момичета в школата. Това обаче не я спира да се впусне с още по-голям хъс в иначе мъжкия занаят на каменоделството и да докаже, че когато гориш в онова, което правиш, всички бариери са преодолими.
„ Успяхме да съхраним многохилядолетната професия, която предполагам ще оцелее още много, много хиляди години. Много държави биха се гордели да имат такова училище, но нямат и ние трябва да го запазим, защото по този начин България ще има нещо уникално, нещо неповторимо и може да бъде водеща в културен план и благодарение на това училище”, посочва в заключение Стефан Стефанов. С което ни и кани да посетим едно място, в което красотата на духа намира съвършен израз в материята.

Целият ми репортаж за каменоделната школа в Кунино, излъчен в ефира на предаването „Преди обед” по btv може да видите на следния линк: http://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/da-sazhivish-kamaka.html