Школата в Кунино – да извадиш „духа”от камъка

„Миналата година научих за това уникално училище и реших да се запиша. И това се оказа може би най-хубавият избор в живота ми”. Думите са на Александра Гъркова, ученичка в единствената у нас и на Балканите професионалната гимназия по каменообработване. Признание, което разбива на пух и прах представата, че днес институцията на училището е нежелана територия, загубила безвъзвратно може би най-важната си роля – да събужда духа.

Каменоделната школа в живописното врачанско село е единствената по рода си на целия Балкански полуостров. Училището датира от почти преди век и през годините е изградило десетки таланти в областта на скулптурата и каменоделството.
Малко известен факт е, че нейни възпитаници са създали цялата архитектурно-каменна украса на административния център на София.„Това са президентството, Народното събрание, Министерски съвет. Да не говорим за стотиците обекти в България и столицата, които са дело на наши ученици”, разказва директорът на школата Стефан Стефанов.

Днес гимназията продължава да посреща ученици, които избират несигурния, но вечен път на изкуството. За уменията им свидетелстват стотиците произведения из залите на училището, „родени” от някога студения камък, преобразен чрез ръцете им в живи образи. От коридорите на школото се разкриват както класически творби, заинтригували духа на поколения творци, така и съвременни „прочити” на таланта им. Сякаш, за да напомнят и че всяко едно училище е врата към миналото, зад която тихо наднича и историята с цялата си отговорност и очаквания, от там ни гледат ликовете и на Ботев и Левски, чието прераждане в камък продължава да предизвиква и днешните му възпитаници.

Един от тях е Филип Филипов, който работи именно по образа на Христо Ботев. Увереността, с която преобразява студения камък в лика на големия революционер, е доказателство, че зад нея се крият часове на труд и усъвършенстване. Признава, че се притеснява за крайния резултат, но допълва, че работи с максимално старание и много уважение към личността на големия българин. С което и доказва, че училището за бъдещите каменоделци и скулптори в Кунино успява да съхрани ценности, така забравени и така нужни ни днес.
Как е успяло посочва директорът Стефан Стефанов: „Съвременната младеж расте в едно консуматорско общество, което е голям проблем, но и родителското тяло спада също към това поколение. Информационните технологии, компютърните специалности не са рожба на сърцето и ръцете. Това се опитваме да запазим, това е винаги в беседите ми с учениците, с които работим понякога до късно през нощта – за да разберат, че всичко е в интелекта на човека, в това, което създава с ума си, със сърцето си и с ръцете си”. „Всичко това, което правим, ме кара да се чувствам неповторима, може би защото самата работа е неповторима”, споделя и Александра, която е и едно от малкото момичета в школата. Това обаче не я спира да се впусне с още по-голям хъс в иначе мъжкия занаят на каменоделството и да докаже, че когато гориш в онова, което правиш, всички бариери са преодолими.
„ Успяхме да съхраним многохилядолетната професия, която предполагам ще оцелее още много, много хиляди години. Много държави биха се гордели да имат такова училище, но нямат и ние трябва да го запазим, защото по този начин България ще има нещо уникално, нещо неповторимо и може да бъде водеща в културен план и благодарение на това училище”, посочва в заключение Стефан Стефанов. С което ни и кани да посетим едно място, в което красотата на духа намира съвършен израз в материята.

Целият ми репортаж за каменоделната школа в Кунино, излъчен в ефира на предаването „Преди обед” по btv може да видите на следния линк: http://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/da-sazhivish-kamaka.html