Трябва ли да има убит лекар?

Лекар беше нападнат в столичния квартал „Ботунец“. За щастие този път медикът, „осмелил“ се да изпълни професионалния си дълг, помагайки на болна жена, се е разминал с малко - няколко синини и ужаса от преживяното. Дали обаче обидата от побоя ще мине така бързо, както ще преминат леките наранявания, причинени от „благодарността“ на близките на болната? Надали.

Нападения
Случаят с д-р Тодоров от столичната спешна помощ е поредният, при който медик бива нападнат от близки на недоволни пациенти. Само преди година негов колега – д-р Красимир Йорданов, беше безмилостно пребит заедно с медицинската сестра и шофьора от екипа си след посещение на адрес в кв. „Овча купел“. По ирония на съдбата, той беше и главният герой в документалния филм „Последната линейка на София“, представящ изключителната натовареност и стрес, на който са подложени малкото раборещи в системата медици в столицата. Сега ставаме свидетели на абсолютно идентично отношение към медик, доказващо тоталната липса на каквито и да е било мерки в защита на лекарите у нас. Трябва ли да има убит медик, за да променим отношението си към съсловието и за да се задейства държавата в тяхна защита?

Закон
Въпреки приетите преди година изменения в Наказателния кодекс, според които нападението над медицински специалист ще се наказва с до 10 години затвор, ефективността на тази промяна явно ще остане само на хартия. Никой не е чул в затвора да е вкаран човек, осмелил се да посегне на лекар. Вместо това, все по-обширно се дискутира търсеното на съдебна отговорност от медици за причинени грешки по време на работата им. В това не било имало нищо смущаващо, ако обективната справедливост не изискваше обществото да бъде еднакво критично както към проявената лекарска некомпетентност, така и към нападателите над онези, които се грижат за здравето ни. Вместо това обаче обществото, доколкото изобщо то е факт у нас, предпочита да бие лекарите си. „Обществото“ напада с юмрюци „убийците в бели престилки“, както все по-често чуваме да наричат лекарите и след това доволно изпива поредната ракия с комшията, псувайки пак доволно по тях.

Докога
След като законът очевидно не защитава шепата лекари и сестри, останали в спешна помощ у нас, временният шеф на звеното поиска помощ от полицията. Отчаяна и драстична мярка, както призна самият той. Надали има друга държава, в която да се налага постоянна охрана за лекарите, докато лекуват болните си. В нашата обаче това е зверски нужно.Защото явно нито ние като нация сме дорасли да уважаваме лекарите си, нито системата като държава е сподобна да ги защити. И докато тези две тенденции са факт, няма защо да се учудваме, че випуск след випуск дипломирани млади медици напускат парчето земя, наречено родина.

Mатериалът е публикуван във в-к "Телеграф", 29.06.2014 г.

Използвали спешна помощ като такси

Линейки на столичния център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) са таксували лечебни заведения за транспортиране на тежко болни пациенти, въпреки че по закон нямат право да искат пари за това. Първа за проблема сигнализира шефката на психиатричната болница „Св. Иван Рилски“ Цветеслава Гълъбова. Тя разказа, че от ЦСМП-София са искали 50 лв. на час за транспортиране на болен от повереното й лечебно заведение до друга болница. Договорът за услугата е бил сключен още преди тя да поеме поста начело на Психиатрията и все още е в сила. Оказва се, обаче че голяма част от случаите, за които от звеното са искали пари, са били спешни. Само за изминалата година сигналите, за които болницата е заплащала на линейките, са били 14, като общо за това са платени над 1 700лв.

Спешни
„Сред сигналите са пациенти с миокарден инфаркт, инсулт, кома, сърдечна недостатъчност, които в никакъв случай не са неспешни“, посочи за „Телеграф“ Гълъбова. Тя разказа, че когато е поела управлението на болницата е заварила още по-порочна практика, при която настанените там са се превозвали с линейки, отново срещу заплащане, в съдилища в страната. Отиването до съдебната зала се налага, защото по закон у нас, принудителното настаняване в психиатрично заведениe може да стане само след изрично решение на съда. Вместо да използва наличния си автомобилен парк, болницата е плащала отново по няколко хиляди лева на спешна помощ, за да използва линейките им под формата на такси. „След като поех поста, преустанових тази практика. Сега разбирам, че и в момента реално спешна помощ ни иска пари за нещо, което е безплатно“, изтъкна Гълъбова. Тя допълни, че ще изпрати писмо до столичното спешно звено, за да попита на какво основание се искат пари за транспортиране на спешни случаи.

Договори
Сключените договори за транспортна услуга от страна на спешна помощ-София с лечебни заведения са 40, научи „Телеграф“. Тарифата отново е 50 лв на час. Дали и колко от тях са били за спешни случаи остава неясно. Месечно от оказването на такъв тип услуга центърът е печелил средно по 15 000 лв, Много често, за да могат да отговорят на запитванията на болниците, от спешна помощ са прибягвали до т. нар. резервни екипи там. При оказване на транспорт най-често линейката е пътувала само с шофьор. Най-вероятно именно заради това въпреки дефицита на лекари и сестри в звеното щатът за шофьори е бил зает на макс. Наетите водачи на линейки към момента в столичната бърза помощ, поне по документи, са 135. Големият брой на шофьорите за сметка на лекарите и сестрите е и една от негативните констатации в доклада на одита на ЦСМП, резултатите от който тепърва ще бъдат оповестени.

Частници
На фона на кризата със спешна помощ у нас, бизнесът с т. нар. частни линейки процъфтява. На видни места в редица болници у нас има обяви, предлагащи транспортиране на болни от дома до лечебно заведение. Оказва се обаче, че никоя институция у нас не контролира този тип превоз у нас. От Здравното министерство обясниха, че под техен контрол подлежат само автомобилите, които са към центровете за спешна медицинска помощ и ни отпратиха към МВР, където се регистрират колите на специален режим. От там обаче също не можаха да ни дадат информация нито за точния брой на частните линейки у нас, нито на какви изисквания трябва да отговарят те. От вътрешното ведомство обясниха, че новите коли, които са пригодени да изпълняват ролята на линейка, идвали от производителя със специален код. Именно наличието му в документацията на колата дава основание на КАТ да сложи въпросният автомобил в графа "Специален". Ако обаче става дума за кола тип „баничарка“, която трябва да се префасонира в линейка, тогава нещата стават далеч по-сложни. Тя трябва да премине през министерство на транспорта и именно от там да издадат документ, че тя е годна да прекарва болни хора. За бракуваните стари линейки пък при пререгистрация няма нужда да се представя писмо за определен статут, защото те вече са заложени в информационния масив като такива. Проблемът обаче идва след това и се състои в объркването коя точно кола може да ползва светлинен и звуков сигнал. Именно там законът е "празен", признаха от вътрешното ведомство.

Бум на частните линейки
Тарифите за частните линейки са различни, като зависят от града, в който тя се предлага, както и дали ще бъдат включени допълнителни „екстри“ като например присъствие на лекар в автомобила, сваляне на болния от апартамента до колата и други. За столицата таксата започва от 50 лв., но срещу нея се предлага единствено пренос до лечебно заведение в града. Ако близките на болния искат в колата да присъства и лекар, ще трябва да му платят 1,20 лв. на километър, показва проверка в една от фирмите, предлагащи подобни услуги. Частник в Шумен пък предлага транспортиране на болния в града срещу 25 лв. в едната посока. Срещу 200 лв. пък шуменци могат да използват автомобила, ако искат да ги закара до Варна. Ако обаче държат в него да присъства медик, ще трябва да се договорят лично с него за парите, които ще му платят, обясниха от фирмата. От там се изхитряват да искат и допълнително пари за сваляне на болния до линейката, като тарифите за това са около 20 лв.

Материалът е публикуван със съкращения във в-к "Телеграф"