Лекар беше нападнат в столичния квартал „Ботунец“. За щастие този път медикът, „осмелил“ се да изпълни професионалния си дълг, помагайки на болна жена, се е разминал с малко - няколко синини и ужаса от преживяното. Дали обаче обидата от побоя ще мине така бързо, както ще преминат леките наранявания, причинени от „благодарността“ на близките на болната? Надали.
Нападения
Случаят с д-р Тодоров от столичната спешна помощ е поредният, при който медик бива нападнат от близки на недоволни пациенти. Само преди година негов колега – д-р Красимир Йорданов, беше безмилостно пребит заедно с медицинската сестра и шофьора от екипа си след посещение на адрес в кв. „Овча купел“. По ирония на съдбата, той беше и главният герой в документалния филм „Последната линейка на София“, представящ изключителната натовареност и стрес, на който са подложени малкото раборещи в системата медици в столицата. Сега ставаме свидетели на абсолютно идентично отношение към медик, доказващо тоталната липса на каквито и да е било мерки в защита на лекарите у нас. Трябва ли да има убит медик, за да променим отношението си към съсловието и за да се задейства държавата в тяхна защита?
Закон
Въпреки приетите преди година изменения в Наказателния кодекс, според които нападението над медицински специалист ще се наказва с до 10 години затвор, ефективността на тази промяна явно ще остане само на хартия. Никой не е чул в затвора да е вкаран човек, осмелил се да посегне на лекар. Вместо това, все по-обширно се дискутира търсеното на съдебна отговорност от медици за причинени грешки по време на работата им. В това не било имало нищо смущаващо, ако обективната справедливост не изискваше обществото да бъде еднакво критично както към проявената лекарска некомпетентност, така и към нападателите над онези, които се грижат за здравето ни. Вместо това обаче обществото, доколкото изобщо то е факт у нас, предпочита да бие лекарите си. „Обществото“ напада с юмрюци „убийците в бели престилки“, както все по-често чуваме да наричат лекарите и след това доволно изпива поредната ракия с комшията, псувайки пак доволно по тях.
Докога
След като законът очевидно не защитава шепата лекари и сестри, останали в спешна помощ у нас, временният шеф на звеното поиска помощ от полицията. Отчаяна и драстична мярка, както призна самият той. Надали има друга държава, в която да се налага постоянна охрана за лекарите, докато лекуват болните си. В нашата обаче това е зверски нужно.Защото явно нито ние като нация сме дорасли да уважаваме лекарите си, нито системата като държава е сподобна да ги защити. И докато тези две тенденции са факт, няма защо да се учудваме, че випуск след випуск дипломирани млади медици напускат парчето земя, наречено родина.
Mатериалът е публикуван във в-к "Телеграф", 29.06.2014 г.
Живота в България се нуждае често от спешна помощ,но "Спешната помощ" трябва да бъде от голям брой лекари и сестри.За да има такъв брой там,трябва да са добре платени.Тогава помощта им ще е качествена и отговорна.Нуждаем се от добри медици и трябва да им създадем добри условия за работа за да не напускат страната ни.
ОтговорИзтриване