Лихвари ни вкарват в лудницата

Изтормозени от лихвари българи отключват различни психични заболявания и попадат в специализирани клиники. Това разкриха пред „Телеграф“ водещи психиатри в страната. Най-често в капана на отчаянието, а от там и на психичните проблеми влизат мъжете, които не могат да върнат дълговете си.

Лихвари
Все по-често в психиатричните клиники попадат хора, притискани от лихвари. „Голям проблем е лихварството, особено бързите кредити, при които човек е притиснат за кратко време да върне големи суми пари“, посочва за „Телеграф“ проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия в Александровска болница. По думите й тежките финансови затруднения като големи дългове, внезапна загуба на работа или пристрастеност към хазарта могат да отключат психични заболявания. „Това са новопоявили се причини, които са фактор в последните години“, изтъква специалистът. Подобни проблеми обаче са много трудно откриваеми, защото хората се притесняват да разказват за тях.

Мъже
Борчовете и тормозът от лихварите застигат предимно мъжете, които и по-често взимат кредити. Те са и по-склонни да отключат различни психични разстройства, пристиснати от факта, че бързо трябва да върнат големи суми, обясняват специалистите. Страховете около плащането на поредната вноска могат да развият различни здравословни проблеми като маниакалния състояния, паник атаки, депресия и дори самоубийство. Скорошно проучване на американски учени от Northwestern University USA установи, че кредитополучателите са изложени на повишен риск от развитие на хипертония и депресивни състояния. В изследването са участвали повече от 8 000 мъже на възраст 24-32 години. Оказва се, че хората, които са по-големи дългове имали повишено кръвно налягане, което от своя страна увеличава риска от хипертония и инсулт.

Жега
Високите температури също са фактор, който може да изострят психичните проблеми. „Не толкова горещините, колкото рязката промяна в температурите може да обостри хронични заболявания, измежду които и психични“, обяснява проф. Миланова. В ръководената от нея клиника в момента има повече пациенти с манийни психози и депресивни разстройства. „Това са състояния, които протичат с промяна в настроението. Хората, които са по-емоционални, реагират повече на екстремните горещини“, посочва специалистът. Допълнително влошаване на състоянието е и приемът на наркотици и алкохол, изтъква специалистът.

Опашка
Истинска опашка за болни има в последните седмици за клиниката по психиатрия в Александровска болница, която е водещата у нас за лечение на подобен тип заболявания. Отделението разполага с 55 легла за лежащо болни и 20 места в дневния стационар. „Но това не е достатъчно, при нас идват хора от цялата страна. Нашата клиника има профил, който предполага в нея да попадат и хора с много тежки заболявания, както и със съпровождащи здравословни заболявания“, посочва проф. Миланова. На седмица в клиниката се приемат между 15 и 22 души, най-често с депресия или други психични разстройства. Само за миналата седмица за прием са чакали 17 души, сред които хора от Исперих, Силистра, Горна Оряховица и други. „Ако добавим и спешните случаи, ще станат над 20“, посочи още националният консултант.

Липсват центрове за социализация
„У нас има много малък брой центрове, в които хората могат да получат комплексна подкрепа, която се изразява в психична, социална и медикаментозна помощ“, посочва още професор Миланова. По данни на НСИ центровете за психично здраве у нас са едва 12 и са с капацитет на леглата 1506. Проблемът е особено тревожен в по-големите градове. „Трябва да има добре изградена мрежа от такива центрове, които да поемат човек след напускането му от болница. Той трябва да знае къде да отиде в зависимост от неговите нужди“, отбелязва специалистът, допълвайки, че липсва мрежа, която да поддържа тези хора. Клиниката по психиатрия в Александровска болница е една от малкото у нас, които предлагат различни видове успокояващи занимания за пациентите като рисуване, музикална терапия и други.

30% от болните се самоубиват
Около 30% от болните са с висок риск от самоубийство, отбелязва проф. Миланов. Оказва се, че жените правят повече опити да си посегнат, които обаче са безуспешни. За разлика от тях мъжете осъществяват доста по-малко опити, но те завършват с трагичен край. „Повечето от опитите са правени от жени, докато мъжете по-често ги реализират. За да вземе човек подобно крайно решение, трябва да е с липса на всякакви защити“, пояснява тя и съветва при първи симптоми на подобен проблем в наш близък да се търси специализирана помощ, а не да се оставят на страховете и стигмата, че роднините им ще бъдат „белязани“ като луди.
Материалът е публикуван във в-к "Телеграф" на 28.07.2015 Снимка: Бойко Кичуков