-За мен всеки мислещ лекар в един момент установява, че не всичко може да бъде обяснено по механичен и биологичен начин. Често пъти това се случва още по време на следването по медицина. Спомням си как преди години по-възрастен мой колега, психиатър, ми каза: „Като се замислиш, не ти ли се струва, че смъртта е едно безумие, което, ако погледнем чисто биологично, погубва всичко – всички емоции, преживявания?“. Християнството дава отговор на тези въпроси. Неслучайно има цели раздели на науката като християнско обгрижване на болните и православна прихотерапия, които са изключително напредничави методи, от невероятна помощ са на лекаря и водят до големи успехи по време на самото лечение. Абсолютно доказано е, че хората, които имат някаква мотивация и упование, много повече сътрудничат на лекаря и лечебният процес протича много по-леко. Вярата помага и на нас медиците, помагала е и на много наши колеги в миналото, защото чрез нея намираме по човешкия път към пациентите, на които трябва да гледаме така все едно, че лекуваме сестра си, майка си, баща си...
Koя беше причината един гастроентеролог да лекува чрез религия?
Не бих казал, че има конкретна причина за това. Лично на мен много ми повлия фактът, че в миналото у нас е имало голям брой духовници, които са били лекари. Това са били хора изключителни ерудити. За съжаление част от тях са били осъдени от Народния съд, но сега биват реабилитирани. С влизането в настоятелството на храма постепенно интересът ми към религията се увеличи. За това допринесе и постоянно увеличаващият се поток от пациенти, които твърдят, че след молитва в храма, след поклонение пред чудотворната икона на светеца, са се подобрили значително и това е подпомогнало лечението им.
-Имате ли случаи във вашата практика, от които лично сте се убедил, че вярата е помогнала на болните?
-Историята на иконата в храма е именно такава. При мен имаше пациент, за когото имаше много малък шанс да оцелее. Самият той беше от силно религиозно семейство и още преди да бъде осветен храма, близките му настояха да се извърши маслосвет, след който той действително се оправи. А беше един от тези медицински прецеденти, за които ние лекарите сме на мнение, че е почти невъзможно да се подобрят. Семейството му е категорично, че той е спасен благодарение на силната им вяра. Година след този случай те поръчаха иконата, която беше специално направена за нашия храм. От тогава все повече хора намират упование в него и ни разказват за различни случаи, които ние като настоятелство сме длъжни да описваме. Спомням си и за пациент, който беше с много тежка патология на очния нерв след травма и успя да се излекува, след като се е помолил в храма, въпреки много малката вероятност за подобрение. Имаше и случай на мъж със злокачествено образувание, което при операцията се оказа, че се е намалило над стократно и всъщност хирургът имаше много малко работа. Когато говорих с колегата той посочи, че явно туморът се е повлиял и че сигурно пациентът е пил нещо за това, а той всъщност се оказа, че се е молил силно. В храма идват и много жени, които имат проблеми със забременяването, защото се вярва, че св. Георги Софийски Най-нови, който самият е бил дълго чакано дете, помага със зачеването.
- Каква е историята на храма, в който се намира иконата на светеца?
-Идеята за възстановяването на храма датира още от 1913-та година. Той е трябвало да бъде построен близко до съществуващия в миналото параклис, който е бил разрушен. С колегите решихме, че е добре да възстановим традицията, която ни е оставена от нашите предци и която за съжаление в продължения на 45 години атеистичен режим е била забравена. За това е настоявал и един от предните директори на болницата д-р Тодор Гиргинов, който е погребан точно зад настоящия храм. Той силно е искал да се построи обител в памет на светеца, който е бил убит на това място. Сегашният храм е издигнат през 2008 г., като е окончателно завършен през 2012-та и осветен на 2-ри август 2013 г. от Негово Светейшество патриарх Неофит. Иконостасът беше предоставен от храм ротонда „Свети Георги“, където е бил погребан св. Георги Софийски Най-нови.
-Всъщност за житието на светеца не се знае почти нищо...
-Действително, неговият живот не е особено познат, въпреки че до 1945 година почитта към светеца е била голяма. Колеги, които са потомствени лекари в Александровска болница, разказват, че преди този период той е било особено тачен и бил приеман като покровител на лечебното заведение. Това, което се знае за Свети Георги Най-нови е, че той е бил роден в София около 1500 г. Майка му години наред се е молила на Св. Георги Победоносец да бъде дарена с рожба и затова когато той се ражда, бива кръстен и на неговото име. Израства в семейство, пазещо духа на българските традиции, православието и вярата. Разказват, че е бил много красив и възпитан младеж, което може би е провокирало многото опити да бъде потурчен и да се отрече от християнството. Когато обаче се опитали насилствено да му сложат чалма, той я хвърлил на земята и я стъпкал. След това той бил осъден на смърт чрез обесване след много тежки мъчения. В богослужебния текст, който е за празника, гласи, че са били обгаряни ивици от тялото му. Всъщност, той умира преди да бъде изпълнена присъдата, но въпреки това за назидание мъртвото му тяло все пак е било обесено на централния площад. Майката на светеца умира на 40-ия ден след смъртта му. Разказват още, че на третия ден от гибелта му от тялото започнало да излиза миро. За да не се узнае това от хората, той е бил погребан по възможно най-бързия начин, като най-близкото място е била ротондата. Днес обаче не се знае къде са мощите на светеца, защото те са били премествани многократно.
-Загубил ли е българинът вярата си?
-Определено. Това, което аз лично наблюдавам е, че нашето общество е в много тежка морална криза. Работейки с голям брой хора всекидневно виждам, че много от ценностите ни са загубени и по никакъв начин не ги почитаме. Именно възвръщането към тях е пътят и за едно по-сплотено общество. Ние сме склонни и да се обръщаме към вярата само в момент на проблеми, а не би трябвало да е така. Не бива да забравяме какви са били нашите деди и да се оставяме да тръгнем по пътя на безродието и скептицизма към всичко българско. Бих се обърнал към всички, които искат да има на тези географски ширини просперираща българска държава, да пазят традициите си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар