Дон Кихот или не, от седмица д-р Дечев е символ на бунта срещу провежданата здравна реформа. Вече седмица той не посещава кабинета си, от който близо седем години ръководеше една от най-добре управляваните болници у нас. Точна преди седмица обаче д-р Дечев беше изненадващо уволнен от здравния министър д-р Петър Москов с мотива, че ръководеното от него лечебно заведение ще бъде слято с намиращата се наблизо „Александровска“ болница. Въпреки плановете за обединяването на администрацията на цели 9 лечебници в карето в центъра на София, единственият шеф, който „изгоря“ и беше принуден да напусне поста си, беше именно д-р Дечев. Буквално дни след това последва и публичното признание на здравния министър, че той е отстранен, защото не бил съгласен с провежданата от него реформа. И заплаши със същото всеки колега на д-р Дечев, който се осмели да критикува готвените промени в здравния ресор. От тогава името на директора на УМБАЛ „Иван Рилски” зае централно място в новинарския поток, особено след като подкрепа за бившия си шеф заявиха стотици работещи в оглавяваната от него болница, които дни наред организираха протести с искане той да бъде върнат на поста.
Гняв
Всъщност, само можем да гадаем какво точно предизвика гнева на „големия шеф“ - дали предупрежденията на д-р Дечев, че новата методика за финансиране на болниците ще създаде бъдещи проблеми за пациентите или пък разкритието, че въведената уж за по-голям контрол система за чекиране на болните в лечебниците на практика не работи. Факт е, че д-р Дечев вече ще трябва да си търси нова работа. А такава със сигурност ще се намери, особено за медик, ръководил единствената българска болница, получила приз за качество – New Millennium Award, връчвана от издателска къща Еditorial Office Мадрид в сътрудничество с Клуба на търговските лидери – Trade Leaders’ Club. Наградата беше дадена през 2011-та година, като лично д-р Дечев бе удостоен със златен медал за бизнес отличие.
Бунтар
Кой е всъщност „бунтарят“, предизвикал гнева на здравния министър? Доктор Дечев е роден на 21 март 1955 г. в Казанлък. Завършил е медицина в София. По специалност е оториноларинголог, а по-късно защитава магистратура по здравен мениджмънт. До 1992 г. работи основно по първата си специалност, практикувайки в различни болници в София. Малко след това водещо за професионалния му път става второто му образование – през 95-та година д-р Дечев поема отдел “Лекарствена политика” в Министерство на здравеопазването – същото, което 20 години по-късно ще го уволни. Опознаването на дебрите на родната система продължава с придобития опит в Националната здравна каса, където Дечев заема постовете заместник-директор, а по-късно става и член на Управителния й съвет. От 2008-а до злополучния 24 април тази година, когато беше уволнен от МЗ, поема управлението на болница „Иван Рилски“.
Болница
През годините, ръководеното от него лечебница се утвърди като модерно и водещо здравно заведение, което парадоксално за родните стандарти, е сред държавните болници, за които обикновено сме свикнали да чуваме, че са потънали в дългове. Университетската клиника не само, че не е сред задлъжнелите заведения, но е сред малкото, инвестирали сериозни средства за обновление. Именно в нея за пръв път у нас беше извършена т. нар. дълбока мозъчна стимулация, която помага на пациенти, страдащи от паркинсон. Болницата беше на път да се превърне и в регионален център на Балканите за прилагане на ваксина срещу най-злокачествения тумор на мозъка, но поради неспазени обещания от предното ръководство на здравното министерство, имаше възможност да подсигури само половината от нужната за това техника. Д-р Дечев успя да привлече и задържи десетки млади перспективни лекари, някои от които станаха едни от водещите медици у нас, най-вече в областта на неврохирургията.
Сдържан
„Доктор Дечев е професионалист, отдаден на работата си. Трудно допуска някой до себе си, определено е сдържан човек. Никога не повишава тон и умее да се владее“, разказват хора от обкръжението на болничния мениджър. Допълват, че внимава с какво се храни и внимава с кого общува. Въпреки това д-р Дечев е сред малкото ръководители на водещо лечебно заведение, за които повечето здравни журналисти знаят, че ще вдигне телефона си по всяко време, без да трябва да молят пр-и и секретарки.
Обида
Какъв ще е професионалният път от тук-нататък на лекаря, дръзнал да изрази несъгласие с поредния напън за здравна реформа, ще покаже само бъдещето. Във всеки случай за съжаление у нас всеки по-крупен план за промяна в една система взима своите жертви, обикновено – несъгласните с него. Дали след всичко станало остава обидата? Отговорът на д-р Дечев е красноречив - „Аз мога да се обидя от човек, който считам за приятел и към когото имам позитивно отношение. Министър Москов не спада към тази група хора”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар