Журналист е диагноза, не професия

сряда, 2 декември 2015 г.

Държавата - длъжник на 2000 деца

Близо 2000 българчета на година са лишени от правото им да получават по 100 лв. месечна компенсация за това, че не са били приети в детска градина. Обезщетението бе въведено с промяна в Закона за семейните помощи през 2009 г., но реално никога не е било изплащано. Причината е неразписана наредба и непредвидени средства в бюджета. От социалното министерство заявиха пред „Телеграф“, че се обмисля догодина този текст от закона да отпадне, тъй като на практика е неприложим.

Закон
В момента всяко семейство с дете на възраст от 3 до 6 години, което не може да бъде записано в общинска детска градина, следва да бъде компенсирано от държавата със 100 лв. Изплащането на помощите обаче е обвързано с възможностите на бюджета и на практика няма как да се случи. Към момента няма издадена наредба за реда за получаване и изразходване на такива помощи, заявиха от Агенцията за социално подпомагане. За този вид компенсации не са предвиждани и средства от бюджета. Въпросната разпоредба е неприложима, потвърдиха и от социалното министерство, откъдето обясниха, че за да стане факт, трябва да бъдат спазени определени условия и от Закона за държавния бюджет, а именно - очакваният годишен размер на положителното салдо по консолидираната фискална програма да превишава 3% от прогнозата за годишния брутен вътрешен продукт, както и да не се влошава утвърденото бюджетно салдо по бюджета. До момента те не са изпълнени, заради което тази част от закона на практика не може да се прилага, посочиха от МТСП. От там допълниха, че догодина се предвижда отпадане на въпросния текст.

Чакащи 
Право на въпросната помощ само в София, където проблемът с местата в забавачките е най-голям, биха имали семействата на 1600 деца. Толкова е броят на малчуганите, които не са приети в детски градини в столицата. Ако към тях се прибавят и всички недоредили се за забавачка от цялата страна, както и тези, неприети в минали години, броят със сигурност ще надхвърли 2000. Още по-сериозен е проблемът с некласираните за ясла в столицата малчугани, които са близо 6000. Родителите им обаче така или иначе не биха могли да очакват финансова компенсация, защото хлапетата не попадат във въпросния текст от закона, тъй като са под 3-годишна възраст.
Според Мария Минчева от дирекция „Образование“ към Столичната община мярка като тази с обезщетенията е добре дошла, но само ако е по линия на държавния бюджет. „Ако е за сметка на общинския, това би означавало да се намалят средствата за строеж на нови детски градини, а това не е начинът да се реши проблемът”, посочи тя пред „Телеграф”. Минчева отбеляза още, че в 8 района в София няма чакащи за яслени групи. Броят на детските градини в столицата е 198.
„Със сигурност помощ, макар и от 100 лева месечно, би помогнала, ако детето не е прието в градина”, коментира Мария Иванова, млада майка от София. Тя е имала късмета синът й да бъде приет в държавна забавачка, макар и далеч от дома им, защото тези в квартала й били пълни. „Не знам как щях да се справя, ако трябваше да плащам за частна градина или пък на жена, която да се грижи за него”, допълва Мария. Частни Средно 400-500 лв. на месец излизат частните забавачки в София, установи проверка на „Телеграф”. Столицата е първенец по подобен тип детски заведения заради все още съществуващия проблем с недостатъчните места в държавните градини. Сумата може да нарасне сериозно, ако родителят иска детето му да бъде взимано от вкъщи, да се включи в различни спортни и художествени занимания и други.

Спасението е в родителските кооперативи
Компенсации за семействата, чиито деца не са приети в градина, поискаха наскоро и учени от БАН по време на среща със социалния министър Ивайло Калфин, посветена на демографската криза у нас. Според тях, ако малчуганът не може да бъде записан в детска градина, родителят му трябва да бъде обезщетен със субсидия, равна на държавната издръжка, която се полага за хлапето, в случай че се е доредило до забавачка. От БАН настояват и за допълнителни субсидии от държавата и общините, за да има по-малки групи деца в градините, както и за насърчаване на алтернативните форми на грижа като родителски кооперативи, достъпни дневни центрове и почасови грижи за малчуганите. Според учените са необходими и повече форми на непълно и гъвкаво работно време, които биха облекчили родителите в грижите за хлапетата. 

Материалът е публикуван във в-к „Телеграф“

Няма коментари:

Публикуване на коментар