Журналист е диагноза, не професия

четвъртък, 18 септември 2014 г.

По-трудно е да си лекар у нас, отколкото да оцеляваш в Камбоджа

Д-р Найденов, кое е по-трудно - да си лекар в България или участник в игра на оцеляване в Камбоджа?
Според мен да си лекар в България е значително по-трудно, защото това е реалният живот. Малко или много през месеците в Камбоджа се откъсваш от действителността и се вписваш в съвсем друг живот, който обаче има ясни правила. Друга тема е, че там естеството на предизвикателствата е предимно от физически характер.

Кое предизвика един лекар с толкова тежка специалност като неврохирургията, да се впусне в борба за оцеляване, макар и под формата на тв игра?
Когато човек има цел, тя може да бъде постигната по няколко различни начина, и някои от тях на пръв поглед изглеждат доста странни, но са за предпочитане. Моето участие в Survivor цели да придаде необходимата гласност на една кауза, реализирането на която може да помогне на хора в тежко здравословно положение. Тя е в основата на решението ми да взема участие в този формат. Става въпрос за събирането на средства за изграждане на центъра за специфична имунотерапия на първични злокачествени мозъчни тумори. Още при влизането си в предаването, обявих, че ако спечеля, ще даря сумата за тази цел. От друга страна исках да се даде повече гласност за това заболяване, така че хората да разпознават пациентите, да не са им чужди, и така всички ние заедно да направим нещо смислено за тях.

За създаването на този център се говори от години. Защо той все още не е факт?
Всички сме наясно, че здравеопазването в България не осигурява всичко необходимо за пациентите. Болните със злокачествен тумор на мозъка не правят изключение. Някои от стандартите методи на лечение са достъпни и се прилагат ефективно у нас. Други обаче, които са авангардни и модерни, като методът на специфичната имунотерапия, все още не са добре познати, въпреки че е разработен като идейна концепция преди повече от 20 години. В момента той е достигнал необходимата доказателствена стойност, заради което здравноосигурителните институции в Белгия и Германия поемат необходимите разходи. Имахме доста големи резултати в борбата за това България да е първата страна от Източна Европа, в която да се изгради подобен център. В тази връзка 2012 година беше една от най-силните години – тогава средствата за изграждането му бяха включени в капиталовите разходи за 2013 година, общата сума за проекта беше 800 000 лв. В крайна сметка след политическите промени, които настъпиха скоро след това, се отпуснаха едва 300 000 лв, които бяха използвани за купуване на апаратура. За съжаление в момента тя стои, без да се използва пълноценно, защото няма помещение, в което да се монтира. Така че ние в момента имаме недостиг от половин милион.

Какво точно представлява този метод и всъщност за ваксина ли става въпрос?
Методът на специфичната имунотерапия всъщност помага на тялото да намери пътя към овладяването на проблема за да се постигане по-дълга ремисия, отколкото е възможно със стандартните методи на лечение каквито са радио- и химиотерапията, с които средната преживяемост на българските пациенти е осем месеца. Относно това дали можем да определим метода за ваксина – за разлика от стандартното възприятие на хората за ваксина – тоест, за нещо, което се прилага за профилактика, тук става въпрос за т. нар. терапевтична ваксина, прилагаща се вече в хода на заболяването. При него биологична проба от тумора на болния се обработва в лабораторни условия по специален начин. Полученият краен материал представлява суспензия от имуно-компетентни клетки, разпознаващи и специфично унищожаващи остатъчния тумор. С това лечение между 30 и 50% от пациентите живеят над две години. Като цяло тенденцията в световната онкология е заболявания, които водят до смърт в кратки срокове, да бъдат превърнати в хронични. Надявам се този център да стане факт и държавата да поеме изцяло помощта за тези хора, така че те да имат възможност за достъп до това европейско здравеопазване, в търсене на което много от тях бягат в чужбина.

Вие сте и в основата на наскоро създаденото движение „Млади лекари за ново здравеопазване“. Какво очаквате да постигнете чрез него?
Няма как на човек да не му стане тъжно, като се вгледа в обществото у нас, част от което включва и сферата на здравеопазването. В последните 25 години е имаме пример за непоследователна политика, отиваме все по-надолу и качеството на здравеопазването спада. Причините за това са много, като на първо място е липсата на достатъчно средства, както и нерационалното им изразходване. Като че ли вместо политиката да е средство, което служи на медицината, у нас системата на здравеопазването стана маша в ръцете на политиката. Най-страшното от всичко това, което е всеизвестен факт, е че кадрите в системате остро се изчерпват. Затова и ние се фокусирахме най-вече върху този проблем – цифрите говорят сами за себе си – 96% от лекарите от момента на своето завършване до придобиване на специалност, изразяват готовност да напуснат страната.

Че здравеопазването ни е хронично болно се знае от всеки. Какво според вас конкретно трябва да се случи, за да се променят нещата в по-светла посока?
България не е първата страна с подобни проблеми. Страни от Централна Европа като Полша например са имали абсолютни същите затруднения, най-вече с кадрите, защото Германия, към която се насочват основно младите лекари, е гранична държава за тях. В момента обаче тенденцията е изцяло обърната. За съжаление България и Румъния остават последните страни, които са донори на лекари за останалата част от ЕС. Иначе мерките не са твърде много –финансовата част е основна, за съжаление. На първо място увеличаване на приходите от здравни вноски чрез завишаване на процента, който се отделя от работната заплата, както и поемане на пълния размер на вноската от държавата за лицата, които тя осигурява. Освен това има огромен брой неосигурени, които държавата продължава да толерира. Категорично трябва да се сложи край на монопола на здравната каса, която налага едностранен диктат върху лечебните заведения, същевременно никой не контролира самата каса. Трябва да се оптимизира и разходната част в системата, да се заложи повече на методи, които са доказали своята ефективност. В момента нашата здравна система на практика е събрала най-лошото от няколкото възможни модела.

Какво би спряло бъдещите лекари на България да предпочетат друга държава, в която да практикуват наученото тук?
За съжаление много от тези млади колеги са абсолютно наясно с проблемите на бранша у нас, дали са си сметка защо ще учат именно това и след като завършат в България, съвсем планирано заминават в чужбина. В момента има огромен вакуум за медицински кадри в Западна Европа и тази тенденция надали ще се промени в близките години. Като цяло обществата стават все по-консуматорски и все по-малко млади хора са готови да жертват огромна част от живота си, за да работят нещо, което е така трудно. В този смисъл България, заедно със страни извън Европейския съюз, ще продължи да бъде донор за запълване на този вакуум. Така че, за да запазим лекарите тук, най-вече младите, трябва да им предложим рязка, бърза промяна, която да се случи независимо кой е начело на изпълнителната власт у нас.

Вие лично обмислял ли сте да напуснете България?
Непрекъснато получавам оферти, които ме карат да се замисля. Пример за това колко фрапиращи са разликите между оценяването на труда тук и на Запад е, че годишната ми заплата в Белгия се очаква да бъде 120 000 евро, както и да го смятам, това е приблизително 20 пъти повече от възнаграждението ми тук. Съвсем друга тема е че там попадаш в една добре сработена машина, функционираща по часовников механизъм, както и че не се сблъскваш с едно озверяло срещу лекарското съсловие общество, както за съжаление се случва у нас. Въпреки това за момента съм взел решение да остана тук.

Интервюто е публикувано във в-к "Телеграф"

Няма коментари:

Публикуване на коментар