- Според последната ни предоставена справка става въпрос за 14,8% от всички общопракткуващи лекари у нас, или 671 души от действащи в момента 4527. Тоест, тези 671 души нямат нито една от четирите задължителни специалности – обща медицина, вътрешни болести, педиатрия или спешна медицина. Останалите 85% отговарят на законовите изисквания. Повечето от тях вече имат специализация, а 23% специализират в момента. За мен това не е цифра, която трябва да предизвиква драма.
- Проблемът със специализациите на джипитата не е отскоро, но едва сега се вдигна толкова голям шум. Защо се стигна до тази ситуация?
- През годините нашето сдружение е настоявало хората, които работят обща медицина, да специализират и да придобият съответния ценз. Това че много хора в България, включително политици със здравен ресор, включително и хора от съсловието, нямат идея за какво става дума, не ги оправдава. Това не оправдава една грешна политика. В крайна сметка всички трябва да специализират. Другият момент е, че преди години, когато бяха открити първите практики, всички лекари бяха наясно, че имат 10-годишен срок, за да придобият специалност.
- Очевидно по-сериозният проблем е при общопрактикуващите лекари, които специализират в момента. Какви са пречките пред тях, за да добият специалност?
- Например специализацията по обща медицина е разделена на отделни модули и ако даден човек е зачислен да специализира тази година в определен университет, там има обявен само един модул по хирургия, който може да поеме определен брой хора. Но тези, които трябва да го минат, са три пъти повече. Резултатът е че специализацията на този човек се удължава във времето, защото модулът задължително трябва да бъде преминат. Другият момент е, че в Наредба 15 за специализацията по обща медицина, ние настояваме 50% от теоретичното обучение да става дистанционно. По този начин също би се спестило много време. Нека да не забравяме, че работата на общопрактикуващите лекари е по-специфична. Ако тръгне колегата, който държи например село Гугутка, да специализира един месец някъде, където има възможност, какво ще се случи с неговите пациенти? Кой ще ги лекува през това време? Разбира се, не оправдавам колегите, които са от университетските градове, които са имали възможност, но не са специализирали.
- Какви са предложенията на сдружението на общопрактикуващите лекари, за да не се стигне до криза с джипитата?
- Важно да се каже, че нашите предложения са от близо 3 години и до момента никой не реагира. Ако тогава бяха се са вслушали, сега проблем нямаше да съществува. На първо място настояваме на колегите, които имат разкрита практика и са зачислени да специализират, да им се даде възможност да завършат. Това ще стане като се удължи действието на въпросната Наредба 15. Другото ни предложение касае колегите, които имат разкрити практики, но не са зачислили специалност – за тях да има изискване до края на годината да се зачислят да специализират. За да могат да бъдат поети те от университетите обаче Министерство на здравеопазването трябва да отпусне достатъчно бройки и тези хора в рамките на две години да преминат основните модули по обща медицина, вътрешни болести и детски болести и да имат най-малко 6-месечен практически стаж в акредитирана практика по обща медицина. Третият казус се отнася за тези, които искат тепърва да открият практики – те ще трябва задължително да са се зачислили да специализират, да са преминали трите основни модула и 6-месечният курс в акредитирана практика.
- И все пак, какво ще се случи с онези лекари, които не искат да вземат специалност?
- Очевидно ще се наложи да закрият практиките си. Шанс се дава, има справедливост, за всички, но ангажиментите трябва да са двустранни. Ето, ние даваме разумни предложения и очакваме здравните политици да ги приемат, но и самите лекари трябва да поемат своята отговорност.
- Има ли интерес от страна на студентите по медицина към работата на джипитата?
- Има бели лястовици, но те са много малко и това са предимно деца на колеги. Как да има интерес като тази специалност трябва тепърва да се уреди, да са ясни правилата. За младите трябва да има здрава основа, а не подвижни пясъци. Как млад човек ще реши да работи това, което ние работим, след като вижда всички неуредици?
- Съществува ли риск страната ни да остане без джипита?
- Има риск да останем не само без общопрактикуващи лекари. Ако така вървят нещата, с тази организация на системата на здравеопазването, с това финансиране от държавата на определени дейности в нея, рискът е голям. Не може лекарят да взима например 1200 лв. и в същото шофьор, който зарежда 20 магазина на ден, да взима същата заплата. Не казвам, че на този с автомобила парите са му много, но при лекаря трябва да се започне от това ниво. Няма какво да се лъжем – това, което може да привлече младите към медицината, на първо място е финансовата обезпеченост и сигурност, защото за да започне един лекар да практикува, отделя минимум 10 години от живота си за образование. На второ място е възможността за кариерно развитие – да имаш възможност да покажеш това, което умееш и да имаш шанс за развитие.
- Колко джипита са напуснали страната миналата година?
- Заминават много, не малко от колегите починаха, други започнаха да работят в различни сфери. Това, което ни държи основно тук, е фактът, че нашата средна възраст е над 55 години, на тази възраст трудно взимаш решение да промениш кардинално живота си. Но напълно разбирам младите колеги, които заминават. Кой обаче ще лекува нас, вас, всички ние, които ще останем тук?
- Отдавна се говори за стимули за лекарите, които да ги задържат в страната, особено за практикуващите в отдалечените райони. Какво би могло да задържи млад специалист на подобно място?
- Стимулите трябва да са много и да са реални. Нека тези, от които зависи, да са наясно, че да осигуриш две помещения в някоя срутена здравна служба, надали е нещо, което може да привлече млад лекар там. Какво ще се случи с близките на този специалист, решил да започне работа не в Германия, а в някое българско село – какво ще работи партньорът му, къде ще учат децата им? Не можем да очакваме млади хора да се задържат за постоянно на такива места. Затова може би трябва да се помисли в насока на ротационен принцип. Друга е възможността там да се пращат лекари в предпенсионна възраст, които може би ще са по-склонни да се установят на такова място, но заедно с по-млади, които ще се обучават. Задължителен стимул е финансовият, там дори е излишно да се влиза в обяснения. Да не забравяме и че преди години българската система е стимулирала специалистите в районите с недостиг на кадри например със зачитането на всяка изработена година като две. Механизми има, но трябва и воля.
- Като че ли не става въпрос за толкова много хора, за които държавата да се наложи да отдели огромен ресурс?
- Разбира се, конкретно за тези проблемни райони, става въпрос за 700-800 лекари, които ще ги покрият. Толкова скъпи ли ще са привилегиите за тях? Защо в Швейцария, в кантона X, който е в гората, лекарят може да получава повече от професора, който е в столицата, а тук не?
- Нека да се върнем към българските реалности. Популистки ход или ефективна мярка в помощ на пенсионерите беше намаляването на потребителската им такса при джипито на 1 лв.?
- Чисто популистки ход, дори няма смисъл да го коментирам. Това е популизъм – по простата причина, че въвежда неравнопоставеност между пациентите. А и не мисля, че проблемът на българския пенсионер са 10 или 20-те лева годишно от таксите при джипито. Проблемът му е пенсията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар